Учениците, които решиха да дарят любов и храна на самотни хора в Северна България
Цветя или малко лакомство? Стар и в същото време сякаш позабравен съвет от детството, като "добротата краси човека". Усмивки. Някоя прегръдка. И силно чувство, че носиш любов, че ти отвръщат с нея, че има смисъл и полза. С това са си тръгнали младите момичета от Националната природо-математическа гимназия в София от малките селца в Монтанско. И заради това смятат да продължат да се връщат.
Вяра Иванова и Ваклина Стоянова учат в Националната природо-математическа гимназия в София, тази година ще завършат 11 клас. По примера на свои съученици и приятели от друго столично училище решиха да съберат хранителни продукти и да ги занесат на самотно живеещи хора из малките села на Монтана. Обяснявайки, че всъщност разчитат не толкова да подпомогнат възрастните хора с някакви вещи и продукти, а да ги стоплят с присъствие, с усмивка, с това, че някой мисли за тях. Затова и кръщават инициативата "Дари храна, дари любов".
Вяра и Ваклина разказват, че макар те да са носили неща към селцата и възрастните хора, всъщност са си тръгнали с много повече. Казват, че са научили много неща за живота. В съзнанието им са останали думите на дядо Рангел от с. Черни връх - "да не крадем, да не лъжем и да не бъдем зли, защото добротата краси човека".
Децата ще запомнят и емоцията от срещите - всяка различна и много силна. Припомнят си, че са плакали, усетили са самотата. Но и любовта, която са получавали от самотните хора, често под формата на цветя или малко лакомство.
"Липсата на хора в селата определено се усещаше", казват двете момичета. И за това те говорили с възрастните, научавайки техните лични истории - кой е изгубил близките си, на кого децата живеят в градовете или са заминали за чужбина. Тези разкази карат Ваклина, Вяра и нейните съученици да се замислят дали да заминат да учат в чужбина.
"Нашата цел е да помогнем на възрастните, но посланието, което искаме да предадем на нашите връстници и всички хора е, че е нужно съвсем малко, за да разпространим любов", казват двете момичета.
Затова и всъщност подемат инициативата. Много бързо към идеята на Вяра и Ваклина се присъединяват техни съученици, които им помагат с разпространяването ѝ. Получават подкрепа от родители и директора на гимназията Ивайло Ушагелов, които осигуряват транспорта до селата, избрани от учениците - Черни връх, Ботево и Игнатово, намиращи се в област Монтана, община Вълчидръм.
"Избрахме този район, защото там има много селца, които са по-обезлюдени. Има много други райони в България, където можем да помогнем, но все пак трябва да започнем от някъде", обясняват момичетата.
След като събират продуктите от дарители, поемат с голямо вълнение към крайната цел - да дарят любов, както те самите казват. Посрещат ги топло във всяко село. Кметовете им съдействат, за да могат да стигнат по-лесно до нуждаещите се.
Вече два пъти те успява да зарадват възрастните самотни хора от селата в Северозападна България преди великденските празници. Надяват се инициативата им да се превърне в регулярна и да продължи в бъдеще, защото, както казва дядо Рангел от село Черни връх - "добротата краси човека".