България не успява да привлече финансиране за наука
България е сред страните в Европейския съюз (ЕС) с най-малко проекти и грантово финансиране по програмата за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020". Към края на март т.г. 234 български организации, които участват в 504 проектни консорциума, са успели да привлекат малко над 76.5 млн. евро чисто финансиране. Това е под 0.1% от целия бюджет на рамковата програма, който е 79 млрд. евро.
Това отрежда на България 24-о място от 28 страни в ЕС, като след нас остават Литва, Латвия, Хърватия и Малта, сочат данните на Министерството на образованието и науката (МОН). Предстои страната ни да усвои още 17 млн. евро от програмата.
България е привлякла най-много средства за сигурна, чиста и ефективна енергия - 13.5 млн. евро, за проекти в сферата на информационните и комуникационните технологии - 7.1 млн евро, и по програмата за подпомагане на млади учени и изследователи "Мария Склодовска-Кюри" - 6.1 млн. евро. Има и грантове за бъдещи навлизащи технологии, нанотехнологии, екология, храни, транспорт, ядрени изследвания и др.
Малко бизнес
Любопитен факт е, че бенефициенти на проектите са не само научни организации и висши учебни заведения, но и фирми. На челните места по най-много привлечени средства освен Софийският университет "Св. Климент Охридски", Техническият университет - София, институти на Българската академия на науката (БАН) са и две компании - българската фирма за семантичен софтуер "Онтотекст" АД и издателството "Пенсофт" ЕООД, както и Столичната община. СУ "Св. Климент Охридски" е на първо място по участие в проектни консорциуми - участва в 23.
Сред публичните научни организации най-големите бенефициенти са Институтът по механика, Институтът за изследване на обществата и знанието и Институтът по информационни и комуникационни технологии на БАН. А сред частните - Фондация "Приложни изследвания и комуникации" и Център за изследване на демокрацията в София. Според данните на МОН 43% от парите са усвоени от научни организации, 15.5% - от висшите училища, а 27% - от бизнеса.
И малко изследвания
"Програмата "Хоризонт 2020" финансира три вида дейности - изследователски, иновативни и координационни. Голямата част от проектите на българските организации са свързани с координационни дейности, за които има възможност за единично участие. За останалите се изисква консорциум от минимум три юридически лица от три страни", обясни пред "Дневник" Димитър Асенов от дирекция "Наука" в МОН. Според него имало "една бяла лястовица" - българска частна научна организация оглавявала консорциум от 10 партньора от Великобритания, Франция и Германия, който работи по проект в сферата на "Здраве, демографски промени и благосъстояние".
"Притесняващо е, че едва 19 от общо 37 държавни висши училища изпълняват проекти в рамковата програма. Следва да си зададем въпрос какви са очакванията на обществото към другите университети - само да бъдат висши училища, които получават субсидия от държавата, или да бъдат институции, в които да се прави наука? Ако е второто, следва да ги виждаме в програмата, да съумеят да участват", смята Димитър Асенов. Според него няма нищо по-естествено от това всяка държава да направи така, че колкото се може повече пари по програма "Хоризонт 2020" да дойдат в съответната страна.
Какво предстои
По програма "Хоризонт 2020" до лятото на т.г. предстои да бъдат отворени 335 конкурсни сесии за 20 млрд. евро. Според МОН България все още има възможност за пробив и да завърши с колкото се може повече усвоени средства периода. Наследник на програмата ще е "Хоризонт Европа".
"Програмата "Хоризонт Европа" няма да се различава коренно, но преговорите продължават. Планираният бюджет е 100 млрд. евро, от които 94 за научни изследвания. очаква се над 10 млрд. да бъдат за революционни иновации", обясни пред "Дневник" Владимир Манолов от дирекция "Наука" в МОН. По думите му сферите на финансиране ще бъдат същите - здравеопазване, енергетика, климат, храни и дигитална индустрия.
За първи път ще има ясно описани области за интервенция в новата програма, както и ще се кандидатства по клъстери. Очаква се да има и нов инструмент - Европейски съвет по иновациите.