Павел Шопов към Панов: Шефовете на съдилища отговарят за сградите и чистачките
Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) няма право на мнения, на интервюта, на коментари, няма право да организира и събира около себе си съдии, да си приписва правомощия, а още по-малко има право да изказва мнения и препоръки към депутатите в Народното събрание. Негова грижа са сградите, чистотата, чистачките.
Това заяви депутатът от "Атака" Павел Шопов, след като изслуша доклада за дейността на съдилищата през 2018 г., представен в Народното събрание от председателя на ВКС Лозан Панов.
Шопов определи като "опит за малък държавен преврат" начина, по който Панов представил доклада си. Според депутата ролята на председателя на ВКС била да ръководи административно съда, да решава дела и нищо повече. А най-показателен според него бил броят на решените дела от председатели на съдилища.
Шопов бе единственият, който взе думата след представянето на доклада на Панов и започна изказването си с обяснението, че не желае дискусии, защото по този начин "някои хора си придават важност и значимост, която не им се полага". По думите му най-сетне нещата трябва да си дойдат на мястото и да се направят някои фини настройки, с които всеки да знае функцията, ролята и отговорностите си.
Докладът на Панов бе гласуван и приет единодушно със 122 гласа "за". Преди гласуването председателят на ВКС отговори на Шопов, че главният прокурор и председателите на върховни съдилища са публични личности и имат право да изразяват мнение, особено когато се отнася до независимостта на съдебната власт или когато се нападат съдии с агресивна реч.
Освен доклада на Панов единодушно бяха гласувани и приети и докладите за дейността през 2018 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), представен от представляващия съвета Боян Магдалинчев, на Върховния административен съд (ВАС), както и за дейността на Инспектората на ВСС, представен от главния инспектор Теодора Точкова.
Още при първото изслушване на доклада на Панов пред пленума на ВСС той бе предупреден от министъра на правосъдието Данаил Кирилов, че ако не редактира част от доклада си, може да очаква ожесточен дебат в парламента.
По-късно спорът между двамата бе пренесен и в парламентарната правна комисия. Днес Панов посочи пред народните представители, че за първи път се случва министър на правосъдието да предложи на заседание на пленума на ВСС да не се приема докладът.
Лозан Панов акцентира върху основните проблеми и коментира, че по отношение на законодателството по конкретни казуси има бърза реакция на парламента, което "най-малкото буди почуда". Коментарът бе по повод спешно гласуваните законодателни промени за гражданската конфискация, които бяха приети миналата година след тълкувателно решение на пленума на ВКС.
Панов каза и че не смята, че съдийската колегия трябва да подкрепи и да копира модела на прокуратурата за "окрупняване", което води до закриването на районни прокуратури и откриването на териториални отделения към тях. Той обясни, че ще предложи друг подход, но ще има нужда от подкрепата на народните представители.
Освен това изложи и тезата си, че може да останат само две военни съдилища – един съд за първа инстанция и апелативен, тъй като в България военнослужещите са малко, а делата не са с правна сложност.
Лозан Панов коментира натовареността, съдебната карта и реформата, като посочи, че има значителна неравномерност в разпределението на натовареността на съдилищата.
"Необходима е оптимизация с оглед на прекомерната продължителност на конкурсните процедури, което води до бавно попълване на щатните бройки и командироване на съдии", каза Панов. Той отново посочи, че трябва да бъдат изведени органи от съдебната палата в София заради тесните кабинети и недостига на зали. "Изчакването при ползването на съдебните зали води неминуемо и до забавяне на делата", коментира Панов.