Днес е третото от общо четири поредни заседания на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), на които по закон могат да бъдат издигани кандидатури за нов главен прокурор. Остава още една – четвърта и последна дата – 29 юли, на която това може да се случи.

До момента единственият предложен кандидат е заместник главният прокурор Иван Гешев, който бе издигнат в понеделник от всички 11 членове на прокурорската колегия на ВСС. Към момента изглежда, че сегашният заместник на Сотир Цацаров може да се окаже единствена номинация и да наследи поста след изтичане на мандата му на 10 януари 2020 г.

Предложения за кандидати могат да правят единствено поне трима членове на прокурорската колегия на ВСС и министърът на правосъдието Данаил Кирилов. До момента нито един правосъден министър не е номинирал кандидат за главен прокурор, а Данаил Кирилов вече каза, че няма да го прави. Но с уговорката, че може да се възползва от правомощието си, ако процедурата "започне да се изкривява" или ако не бъде предложен нито един кандидат.

След като Гешев бе номиниран, в интервю пред Би Ти Ви Кирилов пак каза, че няма да предлага кандидат, но добави, че може да го направи само ако има кандидат с широка гражданска подкрепа или ако президентът възрази срещу Гешев и посочи кандидат.

Държавният глава обаче няма правомощия да посочва, издига или номинира кандидати за главен прокурор, а единственото друго конкретно предложение е на гражданско сдружение БОЕЦ, което поиска издигане на кандидатурата на следователя от Столичната следствена служба Бойко Атанасов. Без да бъде издигнат официално, той няма как да се включи в надпреварата.

Номинацията на Гешев вече предизвика коментари и недоволство както сред юристите, така и сред неправителствените организации и политически партии. Доскоро Гешев бе убеден "на 99%", че "в тази кална битка" няма да участва. Въпреки това номинацията е факт и е подкрепена и от главния прокурор Сотир Цацаров.

Недоволството бе породено заради това, че цялата прокурорска колегия е застанала зад един единствен кандидат, което на практика означава, че ако има друг, той може да бъде предложен от министър Кирилов. Това е и причината и магистрати, и граждански организации да смятат, че изборът е предопределен. А освен това остра реакция имаше и срещу негови изявления в телевизионно интервю пред БНТ.

Пред "Дневник" говорителят на прокурорската колегия на ВСС Даниела Машева обясни, че принципно има възможност представители на колегията да издигнат и друг кандидат, но по думите й би било странно да подкрепиш една номинация, след това да издигнеш друга. Възниква и въпросът за кого ще гласуват предложилите двама кандидати за поста.

Освен това според Машева фактът, че 11 прокурори са подкрепили кандидатурата на Гешев, не означава задължително, че ще го подкрепят и с гласа си на избора, който е насрочен за 24 октомври. Предстои до 17 септември да бъде изготвена оценка за Гешев както от комисията по атестиране и конкурси към ВСС, така и от комисията по професионална етика.

Има възможност за задаване на въпроси и от членовете на ВСС, и от граждански и професионални организации, уточни Машева, като срокът за това е до 16 октомври. След това процедурата предвижда Гешев да представи концепцията и виждането си за това как ще се развива прокуратурата в следващите 7 години, а после да бъде изслушан пред ВСС. Едва след това според Машева всеки от членовете на кадровия орган може да реши дали да го подкрепи или не.

На въпрос дали ако недоволството срещу кандидатурата на Гешев се засили, има възможност прокурорската колегия да оттегли номинацията, Машева обясни, че процедурата позволява това да се случи. Но според нея би изглеждало нелогично и непоследователно да се предлага кандидат с голямо мнозинство, а след това номинацията му да се оттегля. "На този етап това няма да се случи и няма да оттегляме номинацията на Гешев", заяви говорителят на прокурорската колегия на ВСС.

Ако Иван Гешев остане единствен кандидат за поста, той трябва да бъде изслушан пред пленума на ВСС на 24 октомври. Веднага след това е гласуването. За да бъде избран, той трябва да получи подкрепата на не по-малко от 2/3 от членовете на ВСС. На практика поне 17 от общо 25 членове на съвета трябва да го подкрепят. Ако за него гласуват по-малко от 17 членове на ВСС, избор няма да има и процедурата трябва да започне отначало.

Ако бъде избран, ВСС ще изпрати предложение до президента, а той от своя страна може да подпише или да откаже да подпише указ за назначаването му. Ако Румен Радев се възползва от правомощията си, това може да е еднократно и трябва да обяви подробни мотиви за отказа.

В такъв случай процедурата се връща отново във ВСС и започва отначало. Ако съдебният съвет избере повторно Иван Гешев, президентът е длъжен да го назначи с указ, който се обнародва в Държавен вестник.

Висшият съдебен съвет се състои от 25 души в две колегии – прокурорска (и на следователите) и съдийска. Председателстващ ВСС е министърът на правосъдието. В състава на ВСС по право влизат "тримата големи" в съдебната власт – главният прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. Всички останали се избират по квоти – професионална и парламентарна.

Прокурорската колегия на ВСС се състои от 11 души, които са предложили номинацията на Иван Гешев за главен прокурор, сред които и Сотир Цацаров.

Той е бил подкрепен от квотата на прокурорите – Георги Кузманов, Даниела Машева, Огнян Дамянов, Пламен Найденов, и Евгени Диков от квотата на следователите. Всички те са издигнати и избрани за членове на ВСС от прокурори. Освен това зад кандидатурата му са застанали и петимата представители на прокурорската колегия от парламентарната квота:

Гергана Мутафова - беше в ръководството на Асоциацията на прокурорите в България. Тя беше и кандидат за ВСС от прокурорската квота, но не получи доверието на колегите си. Член е на ВСС по предложение на ГЕРБ.

Йордан Стоев е бивш зам. апелативен прокурор на София, издигнат от "Обединени патриоти". Той е прокурорът, който потвърди на втора инстанция отказа на прокурор Боряна Бецова да образува досъдебно производство по сигнала на "Протестна мрежа" срещу Делян Пеевски за организирана престъпна група съвместно с Цветан Василев и Николай Бареков, за разминаване между декларираното и фактическото имотно състояние на депутата от ДПС Делян Пеевски, за големия брой кредити към свързани лица, отпускани от вече фалиралата КТБ.

Калина Чапкънова беше окръжен прокурор на Бургас. За нея Цветан Цветанов заявил, че е била "подадена" от депутатите на ГЕРБ от Бургас, "защото и те като част от живеещите на територията на Бургаска област имаха добри коментари по нейните качества и по това, което е като оценка от обществото", написа "Капитал".

Пламена Цветанова бе ръководител на следствения отдел към Софийската градска прокуратура, предложена за член на ВСС от ДПС. Според прокурори Пламена Цветанова е от близкото обкръжение на бившия директор на Националната следствена служба Ангел Александров, който не крие приятелството си с Ахмед Доган.

Преди да стане член на ВСС, Светлана Бошнакова работи като прокурор във Върховната касационна прокуратура. Тя заема поста, след като бе подкрепена от БСП.