По случая с предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман съдът си е свършил работата и е взел всички обстоятелства предвид. Предсрочното освобождаване на Полфрийман не е изключение, има такива случаи в цялата страна. Това обяви в ефира на БНТ съдия Капка Костова от Съюза на съдиите. Вчера организацията призова членовете на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да подадат оставки, тъй като не са изпълнили задачата си да защитават независимостта на съдебната власт. Повече по темата четете тук.

От наша гледна точка един осъден бе предсрочно освободен, след като е изтърпял 13 години и половина от 20-годишното си наказание. Освобождаването е за остатъка от 6.5 г. и ако извърши друго престъпление, ще изтърпи и тези години, обясни съдията. Тя посочи, че това не отменя факта на неговото осъждане, не повлиява размера на наложеното наказание и не става дума за помилване, амнистия или оправдаване.

Посочи, че е прегледала практиката на различни апелативни съдилища в цялата страна и е видяла други случаи на предсрочно освобождаване при остатък от 6-7 години от присъдата. Този случай не е прецедент, обяви Костова.

Не се наемам да обсъждам по каква причина от една седмица цари истерия по този случай, това вероятно е работа на социални психолози и психиатри, коментира тя.

Костова обяви, че след като внимателно е прочела определението на съда за случая на Полфийрман, за разлика от други коментатори по темата е установила, че са взети предвид всички обстоятелства, детайлно са обсъдени и едва тогава съдебният състав е направил изводи за това, че целите на наказанието в крайна сметка са постигнати.

Съдът си е свършил работата. Не е направил произволни изводи, заключи тя.

Костова отхвърли твърденията (лансирани от бащата на убития Андрей Монов – Христо Монов - бел. авт.), че съдът е излязъл с определение, а не с решение по случая, което не може да бъде оспорвано. Обясни, че това не е вярно и не е от фатално или ключово значение под каква форма се е произнесъл съдът. Има немалко случаи в практиката на върховния съд, в които съдебен акт, назован по някакъв начин, се проверява и контролира и се постановява решение на върховния съд. Важна е същността на акта и какви въпроси решава, допълни съдията. Тя посочи и че практиката на българските съдилища е различна, но от проучването, което е направила, е видяла, че повечето излизат с определения, а с решение обикновено излиза само едно от апелативните съдилища в страната.