Красимир Кънев: България не изпълнява 200 решения на Съда по правата на човека
България не изпълнява стотици решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСЧП), сред които по дела за полицейско насилие, убийство на задържани хора и изтезания, казва председателят на Българския хелзинкски комитет (БЧК) Красимир Кънев в интервю за в. "Сега". Кънев съобщава данните в отговор на въпрос за делото "Колеви срещу България". Става въпрос за процеса за убийството на прокурор Николай Колев през 2002 г. в София, където въпреки твърдения за възможно участие на тогавашния главен прокурор разследването остава именно под неговия контрол, а убийството остава неразкрито. В заведеното впоследствие дело ЕСПЧ установява, че разследването не е било достатъчно ефективно, и препоръчва на България да осигури механизъм за разследване срещу главния прокурор.
"Има около 200 решения на ЕСПЧ, които са на преглед в Комитета на министрите на Съвета на Европа, защото не са изпълнени. Има ред причини, поради които точно това решение (по делото "Колеви срещу България" - бел.ред.) не се изпълнява, една от които е желанието на самия главен прокурор да остане над закона", казва Кънев.
Той коментира и действията на институциите по случая с освобождаването на Джок Полфрийман (интервю с австралиеца вижте тук), като отбеляза, че конфискацията на паспорта му е допустима, докато тече процедура по експулсиране, но не е известно как стои въпросът след спирането ѝ. Той добавя, че престоят му в Бусманци е бил противозаконен, защото той трябва да е с цел депортиране, а няколко високопоставени държавни служители казаха, че той е там до произнасяне на касационния съд по производството за възобновяване на неговото предсрочно освобождаване. "Ако Полфрийман подаде жалба в Страсбург за задържането си в Бусманци, то ще бъде признато за противозаконно", смята председателят на БХК. Той отбелязва, че същото важи и за забраната му за напускане на страната, която определя като "още по-абсурдна", защото важи за периода на изтърпяване на наказанието му "лишаване от свобода", което вече е изтърпял.
"Тя (забраната – б.р.) трябва да бъде премахната от този, който я е наложил, а именно от дирекция "Миграция". Това, че тя разиграва една комедия пред целия български народ - да се оправдава, че не може да го депортира заради забраната за пътуване, която самата тя трябва да премахне, е грубо погазване на закона. Тази дирекция "Миграция" е сред най-често осъжданите в Страсбург. Нещата отиват пак натам, че българските граждани ще плащат за безобразията на чиновниците", смята Кънев.
Попитан за отношенията му с членовете на съдебния състав, който взе решение за предсрочното освобождаване на Полфрийман, Кънев посочва, че се е виждал с всеки от тях не повече от 3-4 пъти и дори няма спомен формално да са се запознавали. "Единият от тях е участвал в нашия конкурс "Човек на годината" и е бил награден, но журито е от хора, които не са от нашата организация. От другия съдия, като беше в ръководството на Съюза на съдиите, сме искали становище във връзка със съдебната реформа. Дотук спира всякакво сътрудничество. Това, че този тип сътрудничество може да породи някакъв конфликт на интереси и да бъде основание за отвод на този съдебен състав, е пълна глупост", казва той.
"А нашето становище по делото за предсрочното освобождаване сме го дали на първа инстанция без никаква идея от кого ще се гледа то след обжалване. Намирам атаката срещу тези съдии и срещу Съюза на съдиите за крайно нечестна и злонамерена. Обърнете внимание, че съдията докладчик в състава на ВКС, който в момента разглежда делото по искането на главния прокурор за възобновяване - Жанина Начева, е участвала в състава, който преди 10 години е постановил окончателното съдебно решение за неговото осъждане. По този въпрос не възниква и дори не се обсъжда конфликт на интерес и основание за отвод, което е още едно доказателство за преднамерения характер на атаката срещу съдиите от апелативния съд", добавя той. Кънев посочва, че представители на БХК от години се явяват по дела като експерти, включително и за съдилища в други държави, и припомня, че становището му по делото "Полфрийман" е дадено в лично качество, а не от името на БХК.
На въпрос за искането на ВМРО Българският хелзинкски комитет да бъде закрит Кънев казва, че това е преднамерена атака, която не е първата и освен това е предизборна. "Това са последователни неосталинистки подходи към неправителствените организации", е неговото мнение.
По темата за расизма, която стана особено актуална след мача България – Англия в началото на седмицата, той казва, че не трябва да се сещаме, че в България има расизъм, само когато някоя чуждестранна медия започне да пише за него. "Той е често срещан и извън стадионите, често срещан е и в парламента, и в правителството. Вицепремиер например през януари отиде в едно пловдивско село и каза, че ромите са станали нетърпими, след което изгониха над 100 души посред зима от жилищата им. ЕСПЧ даде привременни мерки по този случай, които не са изпълнени. Футболни агитки участваха в протеста и в това село и впоследствие в Габрово, както и в протестите в подкрепа на Иван Гешев", посочва Красимир Кънев.