Първият милион беше спечелен по различен начин в Русия и тук. Там КГБ, не без помощта на мафията, просто раздели огромната баница между избраните. Тук методът беше по-йезуитски. Партийните вождове нито бяха наясно, нито бяха единни по въпроса какво трябва да се прави в икономиката след краха на соца, и, най-важното, кой трябва да го направи.

Когато в началото на 90-те попитах баща ми дали знае за изнесени капитали зад граница, той беше абсолютно убеден, че дори и да има, те изобщо не надхвърлят сумата от един милион долара. Възможно е баща ми, който в последните години на соца беше в немилост, да не са го държали в течение. Обаче посветените са знаели, че парите са доста повече, изчаквали са удобния момент да ги върнат тук, за да помогнат на избрани хора да си поделят общонародната собственост и да трансформират икономическата си власт в политическа. (Накрая сметката излезе без кръчмаря, но това е друг разговор.)

Несъмнено, изнасянето на капитали е станало и през външно-икономическите дружества, контролирани от Държавна сигурност. Техните пари се държаха в извънбюджетни сметки и можеха да бъдат запазени в тайна. Дружествата обслужваха скрития транзит (държавната контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, благородни метали, луксозни стоки, битова електроника, забранени лекарствени средства) и се занимаваха с кражби на авангардни технологии от Запада. Разбира се, тези дейности бяха държани в най-строга тайна и едва напоследък започнаха да излизат някои важни детайли...

Парите на външнотърговските дружества не бяха чак толкова много. Според различни източници варират между 100 и 300 милиона долара... Но те дадоха стартовия капитал на шепа български ченгета и мутри да приватизират контрабандните канали, да открият и разграбят банки, с парите им да станат кредитни милионери, да създадат икономически проекти, в които след това мощно се вклиниха огромните руски капитали.

А после после заедно тях действаше и зараждащата се българска мафия.