"Не газете граждани!", "Демокрация днес!", "Времето е наше!"
Да станем граждани вместо трудещи се; Демокрацията изисква поне две политически партии; Промени сега - загиваме от полумерки. Това са лозунги, носени от участници в първия свободен митинг на 18 ноември 1989 г. Той е свикан от независимите сдружения на площад "Александър Невски" в София. На листовката за разгласяването му се чете: Промяна сега! Демокрация днес! Гласност веднага!
Участници сега си спомнят най-вече колко са били развълнувани, някои от ораторите... Могат да цитират точно или приблизително поздрава на писателя Георги Мишев: "Хора! Хора, стекли се днес на този огромен площад, преминали по тънкия лед на страха, днес вие заслужихте най-високото истинско обръщение – граждани! Здравейте, граждани!"
Какви призиви са били издигани на площада? Малцина от хилядите, били там, помнят със сигурност и в подробности. Малцина са били като наблюдатели и са мислели за документиране на събитието. Лозунгите са събрани тогава от Научно-изследователския институт за младежта, който е към младежката комунистическа организация /ЦК на ДКМС/, но е смятан от властта за среда на твърде свободомислещи. Негов директор е политологът и социолог Петър-Емил Митев. Лозунгите са публикувани на сайта omda.bg.
Институтът за младежта веднага след 10.11.1989 г., когато с "дворцов преврат" е свален от власт дългогодишният диктатор Тодор Живков, формира групи "за наблюдение на изключително динамичните процеси в масовото идейно-политическо съзнание и в обществено-политическите структури". Едната група наблюдава независимите сдружения, "в качеството им на формираща се политическа опозиция, на значим елемент в политическата система на нашето общество".
Свободни избори, не дворцов преврат!
За чиста, свята, демократична държава!
Тези и много други лозунги са поместени от наблюдателите от института в няколко рубрики, първата от които е "Демократични искания - демокрация, свобода, гласност, права на човека". Там попадат: Да станем граждани вместо трудещи се!; Отмяна на член 1, точка 2 от Конституцията! /Той гласи: ръководна роля в обществото и държавата има БКП/; Многопартийна система, свободни избори!; Нови свободни избори - веднага!; Законите - за всички!
И още: Да възкресим свободата - този велик покойник!; Феодално имение или правова държава?; Култура без диктатура!; Многопартийност, а не плурализъм!; Свобода на словото, правата и сдруженията!; Не на казионните творчески организации!; Никога вече диктатура!; Не газете граждани! В този раздел са включени 86 призива.
Екипът на института за младежта събира лозунгите за комунистическата партия, социализма, включително за икономиката /36 са такива/, за политическите репресии /"Амнистия на жертвите на тошизма", "Освобождаване на политическите затворници" и още 8/, за Петър Младенов, който е станал водач на БКП, за екологията, за органите на реда /"Да махнем 50% от милицията,за да оправим икономиката"/, за комсомола /само два/. Лозунгите на тема "Тодор Живков и приближените му" са 95.
В раздела, озаглавен "Относно националния въпрос" фигурират исканията: "Върнете на нашите турци имената", "Възстановете отнетите ни за трети път мюсюлмански имена", "Не на родния национал-социализъм". И още: "Спрете репресиите, побоищата и изселванията на помаците", "Равни права на българското и турското население в България!". Социологът Петко Симеонов, издател на omda.bg, а на 18 ноември 1989 г. като член Клуба за гласност и преустройство - първи оратор на митинга, отбелязва, че тези искания са издигнати от мюсюмани.
На митинга се събират подписки:
- За многопартийна система
- За отстраняване на комунистическата партия от власт
- За свобода и права на турското население
- За въвеждане на вероучение в училище
- За връщане на съдебната палата за съдопроизводство /тогава там е Националният исторически музей/
- За амнистия на всички политически затворници
- За връщане на Търновската конституция /заменена през 1947 г. от конституция на НРБ/
Митингите, шествията, бденията на граждани продължават. Създава се опозиция на комунистическата власт. На 7 декември 1989 г. е учреден Съюзът на на демократичните сили. Възстановяват се старите партии - Демократическата, Радикалдемократическата, социалдемократическата, земеделският съюз. На 14 декември парламентът е обсаден - първо от студенти, после и от хиляди граждани. Скандира се: Долу член първи, целия, веднага! Искането е за отмяна за закрепената в основния закон ръководна роля на БКП. Скандиранията се чуват ясно и вътре в залата на Народното събрание. Депутати изглеждат изненадани и уплашени. Тогава Петър Младенов казва "най-добре танковете да дойдат"... Стига се до преговорите между властта и опозицията - Националната кръгла маса, на която се постига съгласие за избори за Велико народно събрание, което да изработи нова конституция.
Във времето, по което вървят заседанията на Кръглата маса, студенти предлагат два от най-често издиганите лозунги на промяната:
"45 години стигат" и "Времето е наше"
Как е станало разказва Деян Кюранов:
"Ето: седим в новополучената сграда на СДС и както винаги говорим какво ще говорим на Кръглата маса. По едно време става дума, че е добре да си измислим някакви общи и по-постоянни лозунги. Ама нямаме време! Тогава се сетихме, че това е баш работа за нашите студенти – навърташе се една групичка на долния етаж, нещо правеха. Всъщност повечето от тях (не съм сигурен сега, че всичките) бяха "моите" студенти – тези, които навремето не допуснахме в Клуба: Владо Кънев, Стелиян Стойчев, Петьо Велев (мисля, че и той е бил там, къде да е? – но образ нямам). Казваме им да измислят лозунги. След едно два часа иде Владко Кънев и носи едно откъснато листче с пет-шест лозунга. Чете ги на глас и като стигна до "Четиресет и пет години стигат!" и след още един-два до "Времето е наше!" – всички в хор казахме, че тия стават, останалите – не. Не подозирахме, естествено, колко популярни ще станат – и че "народът" седесарски ще ги тури и в една тромавичка мобилизационна песен! Но – браво на нашите млади!"