Академията на науките твърди, че след отделянето си института по метеорология не работи добре
След отделянето си от Българската академия на науките (БАН) Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) функционира пълноценно при изпълняване на националните и международните си дейности.
Това се обявява в становище на Общото събрание на БАН, след като е разгледало текстовете на законопроекта за НИМХ и мотивите към него. Демотивирането на работещите в него и липсата на постъпващи висококвалифицирани млади кадри може да доведе до загуба на капацитет в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията в България, пише в разпространената до медиите позиция (пълния текст аможете да прочетете на сайта на институцията). Според БАН посочените проблеми се коренят в сегашния подход на управление и функциониране на НИМХ и не могат да бъдат решени с предлагания закон.
"Една организация да се обявява за "научна" със закон е грубо нарушаване на принципите на академизма и на механизма за провеждане и оценка на научните изследвания. С тази законова формулировка се изземват функциите на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) като специализиран държавен орган, който контролира дейността на висшите училища и научните организации", отбелязват от БАН в позицията си.
До отделянето на института от академията се стигна след няколко протеста с искания за по-голямо финансиране на работата му, както и след месеци преговори, на които посредничеше министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Основният спор бе дали институтът ще излезе с цялото си имущество, като БАН настояваше комисия да го опише и раздели, но такава не бе създадена. От началото на 2019 г. институтът е самостоятелно юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката.
"Предлаганият закон превръща НИМХ при МОН в монополист на достъпа до метеорологични и хидрометеорологични данни. Натрупаните данни и архивът на НИМХ-БАН са резултат от дългогодишна дейност не само на този институт, но и на други звена от БАН и по същество актът на монополизиране на достъпа до тях представлява присвояване на интелектуален продукт", пише в позицията на БАН.
"Монополът върху достъпа до метеорологични и хидрометеорологични данни би създал пречки за провеждане на научни изследвания и други дейности, базирани на тези данни, от други институции, стопански и неправителствени организации. Това би имало негативни икономически последици и би затруднило редица дейности, пряко или косвено свързани с националната сигурност", се отбелязва в теста.
От БАН подчертават, че "тезата в проектозакона, че НИМХ при МОН е единственият правоприемник на закрития Национален институт по метеорология и хидрология към БАН, не отговаря на истината". Новосъздаденият в БАН Институт за изследване на климата, атмосферата и водите е създаден като правоприемник на НИМХ-БАН, се отбелязва в становището. Би следвало всички права и задължения – имуществени, права по интелектуална собственост, членство в различни организации на двете институции, да бъдат уредени чрез споразумение, се посочва там.
Споровете около отделянето на НИМХ в крайна сметка опряха до една сграда. Става въпрос за двуетажна постройка от комплекс от сгради на столичния булевард "Цариградско шосе" 66, в която академията иска да се помещава новосъздаденият институт за изследвания на климата, атмосферата и водите, в който се очаква да останат няколко души от НИМХ. Отделящият се институт, който ще продължи да ползва останалите сгради от комплекса, обаче иска да запази и двуетажната сграда.
БАН призовава Съюза на учените, Съвета на ректорите, висшите училища, всички учени в България и българската общественост да вземат отношение по предлагания законопроект. От академията са написали и писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, можете да прочетете тук.