На първо четене и със 102 гласа "за", 19 "против" и 29 "въздържал се" парламентът прие на първо четене промени в Закона за МВР.

.

Законопроектът предвижда няколко основни промени. Дирекция "Жандармерия" ще се казва "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" и ще бъде част от Главна дирекция "Национална полиция".

Жандармерията вече ще има правомощия да предотвратява и пресича терористични действия, да освобождава заложници, да задържа и обезврежда особено опасни престъпници и престъпни групи. Освен това законът предвижда и още нови правомощия – да откриват и неутрализират взривове, да извършват експертни оценки на взривни вещества и да участват в контрола за спазването на правилата за движение по пътищата извън населените места.

Законът предвижда възможност при критични ситуации след престъпна дейност да се създават специализирани звена за реагиране в структурите на полицията, включително и в областните дирекции на МВР. В медицинския институт на министерството ще може да се създават отдели, сектори и лаборатории, а Националният институт по криминалистика ще участва в огледи на местопроизшествия при тежки престъпления в страната, ще участва в обучението на служители.

Събраните пръстови отпечатъци, ДНК проби и балистични следи ще се събират в база данни и ще бъдат обменяни с дружи държави. В Института по психология на МВР също ще има възможност за създаване на допълнителни звена, а експертите ще трябва да реагират на кризисни ситуации, да изготвят изследвания и поведенчески анализи на определени лица.

В МВР няма да се назначават служители служба при установена зависимост или злоупотреба с наркотични вещества и аналози, както и при отказ да бъдат изследвани. Предвидена е и разпоредба за временно отстраняване на служител, който се яви на работа в състояние, за което може да се предположи, че е след употреба на наркотично вещество.

Промените в закона предвиждат и санкции при нападение над полицаи и пожарникари при изпълнение на служебните им задължения, а наказанието е 2000 лв. глоба.

Обединени патриоти обявиха, че подкрепят предложенията за промени в закона, но ще направят предложение между първо и второ четене да се въведат и регламентират доброволни отряди.

Искрен Веселинов оцени като положителни предвидените промени, тъй като със закона се "създава допълнителен респект и води до вътрешно преструктуриране, което ще доведе до по-добро функциониране". Той обяви, че настояват за предложението на "Обединени патриоти" да се регламентира дейността на доброволни отряди, които да работят в синхрон и под ръководството на МВР. "Това е част от общите приоритети, които са ни събрали в управлението", добави Веселинов.

Малко по-късно министърът на вътрешните работи Младен Маринов също коментира темата в кулоарите на парламента. Според него тази идея трябва да се обмисли изключително внимателно, за да не се стигне както до случаи на саморазправа, така и до ситуации с риск за живота и здравето на доброволците.

Маринов даде пример с доброволците, които помагат при гасенето на пожарите, както и със съдействието на ловни дружинки при издирване на хора, които са се загубили в гората. По думите му полицейските служители минават специализирани обучения и са подготвени да действат в рискови ситуации, а в случая става дума за определени полицейски правомощия, които са делегирани от законодателя.

По думите му доброволни отряди биха могли да помагат на полицията, но не и да са ангажирани с борбата с престъпността. "Абсурдно е да се стига до граждански арести и не трябва да има опасност от саморазправа", подчерта Маринов.

Според Красимир Янков от БСП обаче все повече се занижава ролята на полицията. "Вместо полицията да е близо до хората, виждаме все повече нарастващ капацитет на звена и на жандармерията например. Добавят се чисто полицейски функции. Освен това слабо съвместими звена могат да са под единно ръководство", коментира Янков.

За необходимостта от промени в законодателството се заговори около разследването на убийството в Русе на телевизионната водеща Виктория Маринова. Тогава главният прокурор Сотир Цацаров критикува работата на института за прекалената му "научност", а премиерът Бойко Борисов обеща "да го направим като по филмите".

Тялото на Виктория Маринова бе открито до крайбрежната алея в Русе на 6 октомври миналата година, а четири дни по-късно в Германия бе арестуван укрилият се там Северин Красимиров. Той се призна за виновен и през април Окръжният съд в Русе го осъди на 30 години затвор.

Случаят обаче извади на светло редица проблеми при разследването. Оказа се, че Маринова не е била идентифицирана бързо, защото са липсвали документите й за самоличност, а междувременно Северин Красимиров е успял да напусне страната и да се укрие.

Престъплението бе отразено и в много чужди медии, сред които британските Би Би Си и "Гардиън", германските "Ди Велт", "Билд", "Ди Пресе", както и "Свободна Европа".