Шест въпроса към Цацаров: Как определяте надеждните медии, за да се сезирате за корупция

Изслушването на кандидатите за председател на КПКОНПИ в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика е насрочено с фалстарт, това се разбира от съобщението на Гражданско сдружение "Правосъдие за всеки", което изпраща шест въпроса до комисията за фаворита за председатеския пост Сотир Цацаров.
Законът за КПКОНПИ определя срок за гражданските организации да представят въпросите си към кандидатите не по-късно от 7 дни преди изслушването. А датата за изслушването - 3 деември, е определена от парламенарната комисия на 28 ноември, тоест само 5 дни са оставени на гражданските организации, в противоречие с разпоредбата на закона. Ето защо "Правосъдие за всеки" намира, че в съответствие със Закона за КПКОНПИ е напълно в правото си да зададе въпросите си към кандидата за председател Цацаров.
Заради предопределеността на този избор след изявленията на маса политици от уравляващото мнозинство междувременно пет граждански организации се отказаха да задават въпроси към Цацаров, за да не бъдат параван за привидно участие на гражданското общество.
"Ще образувате ли проверка за съответствие на доходи и имущество на бившия шеф Пламен Георгиев?"
Този е един от въпросите към Цацаров, поводът е разминаването в имуществената декларация на бившия председател на КПКОНПИ, сега консул във Валенсия. Друго питане е дали Цацаров ще запази сегашния заместник Антон Славчев, за когото също се натрупаха съмнения относно имотните му сделки, и дали ще направи оценка на досегашната му работа.
Сред въпросите е и този за критерия, по който главният рокурор и кандидат и сигурен шеф на антикоруционната комисия определя на кои медии сигналите за корупциа са надеждни за образуване на проверки. (Пълния текст на съобщението и въпросите можете да прочетете по-долу.)
------
Уважаеми членове на комисията за борба с корупцията, конфликт
на интереси и парламентарна етика,
С оглед публично достъпната информация в медиите решението
за изслушване на кандидатите за председател на КПКОНПИ е взето на
заседание на парламентарната комисия за борба с корупцията
конфликт на интереси и парламентарна етика, проведено на 28
ноември, като изслушването на кандидатите е насрочено от комисията
за 3 декември,тоест само пет дни след заседанието.
Същевременно съгласно текста на чл. 9, ал. 5 от ЗПКОНПИ
гражданските организации могат да представят въпросите си не по-
късно от 7 дни преди изслушването на кандидатите. Така излиза, че е
трябвало да внесем въпросите си в деня, предшестващ заседанието на
парламентарната комисия, на което е определен денят на
изслушването, което е нонсенс. Самата комисия не е съобразила
срока, даден от закона, а и не е публикувала протокола от
въпросното заседание, като така е поставила в невъзможност
гражданските организации да изпълнят предписанията на закона.
Обръщаме внимание, че стенограмата от заседанието на
парламентарната комисия от 28.11.2019 г. не е достъпна на сайта на
НС към момента на изготвяне на настоящото писмо.
По тази причина, приемаме, че поставените от нас въпроси са в
законовия седемдневен срок от датата на обявяване на изслушването
на кандидата, който иначе няма откъде да ни бъде известна и
настояваме същите да се приемат за редовно подадени.
Въпросите са структурирани като такива по концепцията на
кандидата и такива, попадащи извън концепцията, но от особено
значение за правосъдието и ефективното правораздаване, от което
част е и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество.
Въпросите към г-н Цацаров са, както следва:
1. Какви успешни реализации и на каква стойност като паричен
еквивалент има прокуратурата от момента на влизане в сила на
ЗПКОНПИ на основание подадени от КПКОНПИ сигнали и преписки?
2. Вашият предшественик напусна поста си след разкрития как не
е декларирал надлежно терасата си и след неразчистени съмнения, че
приходите му не са позволявали натрупване на притежаваното от него
имущество. Срещу него бе ли образувана проверка за съответствие на
доходи и придобито имущество? Ако все още не е, ще предложите ли
такава да бъде образувана?
3. Ще запазите ли Антон Славчев като свой заместник с оглед
натрупаните съмнения за негови имотни сделки и оценката на работата
му досега, или ще упражните правото си да предложите на Народното
събрание и да поискате от последното да избере нов заместник?
4. Поемате ли ангажимента за повече прозрачност, така че
гражданите да можем да проследяваме стореното поетапно по всяка
образувана от КПКОНПИ проверка за установяване на незаконно
придобито имущество? От проверката през решението за налагане на
обезпечения, за последвалите обезпеченията действия, до
предявяването на иск за отнемане на имущество, за изхода от
исковото производство и при уважаване на иска – за размера на
действително постъпилите в бюджета средства от отнетото имущество,
както и колко е струвало на данъкоплатците като разход съответното
производство, съотнесено като разход към стойността на
конфискуваното имущество?
5. Какво показва анализът Ви за съотношението между ресурсите,
които КПКОНПИ поглъща, за да функционира, и размера на действително
постъпилите в бюджета средства от нейната дейност? Налице ли е
ефективност, която оправдава съществуването на КПКОНПИ в този й вид
и състав? Въпросът е в светлината на Вашето изказване относно
ниската понастоящем ефективност на КПКОНПИ. С какви методи и
практики бихте увеличили тази ефективност, насочвайки дейността на
комисията към висши представители на властта и крупни бизнесмени,
видимо демонстриращи луксозен начин на живот?
6. Предлагате "медиен мониторинг и следене на публикации,
съдържащи данни за корупция". Това означава ли, че ще се сезирате и
по публикации в сайтове като "Биволъ", "Свободна Европа","Клуб
Z",вестник "СЕГА", които явно недолюбвате, както и по разследвания
и публикации от независими регионални медии? Какви са Вашите
критерии за определяне на "надеждните" медии, чиито публикации
дават основание за сезиране на прокуратурата и КПКОНПИ?
Инициатива "Правосъдие за всеки"
02.12.2019 г.