Българската православната църква днес почита св. Анна и деня, в който тя зачева Богородица.

Св. Анна (от староеврейската дума Hannah - благодат) е смятана за закрилница на семейството и майчинството, на девиците и вдовиците. Според Протоевангелието на Яков праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени, че той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!". След девет месеца – на 8 септември, се родила бъдещата майка на Исус. Родителите й обещали да я предадат в служба на Бога и на 3-годишна възраст Мария била отведена в Йерусалимския храм.

В народната традиция майката на Богородица е тачена като символ на женското начало. Празникът й е свързван също с поврата в природата и новото начало.

Според фолклора в нощта срещу Анино зачатие най-силно "хващат" заклинанията, прокобите и магиите (по стар стил денят се е отбелязвал на 22 декември, когато е зимното слънцестоене и най-дългата нощ в годината). Тогава магьосници, вещици и врачки правят заклинания за раздяла, болест и смърт. Затова и строго се спазват различни забрани - жените не трябва да работят нищо, а мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, го отвличат.

Празникът е известен като Зимна св. Анна. Църквата почита паметта й също в деня на нейното успение - 25 юли (Лятна св. Анна).

Имен ден днес имат Анна, Ана, Анка, Анко, Ани.