Радев: Прокуратурата трябва да се промени, а изборът е чуваемост или уличен натиск
Президентът Румен Радев откри консултациите за промяна на конституцията с изричното уточнение, че дискусията не е мястото за персонални и публични нападки срещу главния прокурор Иван Гешев и новия председател на Антикорупционната комисия Сотир Цацаров. Радев подчерта в самото начало, че ако някой от присъстващите е дошъл с тази идея, мястото му не е в сградата.
Радев отговори на думите на Гешев и на Цацаров, като подчерта и че консултациите при президента съвсем не целят нито да атакуват или унищожат прокуратурата, нито пък дебатите имат за цел да обслужват нови политически партии, нови проекти или предстоящи избори. Това по думите на държавния глава не е и основното предизвикателство, пред което е изправено държавното обвинение, както заяви Цацаров вчера на церемонията по встъпването в длъжност на Иван Гешев.
"Напротив – ако неговата кауза е ефективна, независима прокуратура, той може да се възползва от тези консултации. Една прокуратура може да се самоунищожи и самообезличи, ако не преследва с еднакво настървение всички олигарси", подчерта Радев.
Дебатът не е безполезно упражнение без тема
"Консултациите при президента не са безполезно упражнение без тема. Напротив – темата е ясно поставена и очертана", подчерта Румен Радев. Той обясни, че има много подробна стенограма от заседанието с правния съвет към президента, които могат да станат публични при интерес и със съгласието на участвалите.
Така, още в самото начало на дискусията, Радев отговори на думите на Сотир Цацаров и на новия главен прокурор Иван Гешев, които заявиха, че не виждат каква е темата на дебата. "Ако целият дебат за промени в основния закон цели да създаде някаква платформа за някаква дискусия, която ще обслужи идващи политически проекти или идващи избори, това е безполезно упражнение", каза вчера Цацаров. А днес Иван Гешев продължи тезата му в интервю за БНТ.
"Не виждам нищо юридическо в темата за дебата за конституционни промени. Той е политически. Прокуратурата е против това да бъде изведена от съдебната власт, защото тогава ще бъде част от изпълнителната. И тогава ще забравим за независима прокуратура – всеки прокурор ще бъде зависим и политическият натиск ще е ежедневие", обяви Гешев.
Прокуратурата да преследва еднакво всички олигарси
"На новия главен прокурор и новия председател на КПКОНПИ трябва да се даде възможност да работят спокойно. Задачата на новият главен прокурор е да убеди обществото, че брани закона, а не управляващите и определени олигарси. Пред новият председател на антикорупционната комисия стои предизвикателството да превърне този орган от пасивен и чакащ сигнали и попълнени декларации в истински и ефективен орган за борба с корупцията, каквато е и неговата амбиция и тя трябва да бъде подкрепена", подчерта държавният глава и посочи, че тези задачи са изключително трудни.
По думите му, ако те не навлязат в епицентъра на корупцията и престъпността, общественият натиск ще нарасне, тъй като обществото става много чувствително към корупцията и скандалите.
"Темата на този дебат е има ли място за промени в Конституцията, с които да се гарантират силни, ефективни и независими съд и прокуратура. Има ли място за промени, които да гарантират реално разделение на властите, да сложат бариера пред колективната безотговорност, пред паралелната власт, работеща зад фасадата на демократичните институции. Трябва ли да засилваме прозрачността, отчетността и отговорността на институциите", обобщи държавният глава проблемите и въпросите, които ще бъдат обсъдени.
По думите му промяната е належаща и тя може да стане по два начина. Първият е чрез диалог и чуваемост между институциите и гражданското общество – така, както е в една цивилизована държава. Вторият начин е от натиск на улицата и извън рамките на закона, но тогава последствията според Радев са непредсказуеми.
"Разбира се, най-важният дебат е в българския парламент – там е мястото по какъв начин да станат промените. За мен е много важно тази промяна да има широка обществена основа. За мен е много важно, че сте тук и това показва, че явно обществото започва да се отърсва от апатията и страха, започва да показва, че има енергия за промяна", заключи държавният глава.
На консултациите при президента са поканени представители на около 20 граждански неправителствени и магистратски организации с експертиза в съдебната власт, сред тях Съюзът на юристите в България, Адвокати за правата на човека, Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите в България, Асоциацията на административните съдии, Камарата на следователите, Центъра за изследване на демокрацията, Български институт за правни инициативи, Фондация Институт "Отворено общество", Антикорупционен фонд, Инициатива "Правосъдие за всеки", Асоциация "Прозрачност без граници", Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Институт за пазарна икономика и др.
Държавният глава обяви, че ще инициира широк обществен дебат за промени в конституцията, на 26 ноември - веднага след като подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор.
Последните промени в конституцията бяха направени през 2015 г. Те започнаха по настояване на Реформаторския блок (тогава част от управляващата коалиция) и първоначалният проект предвиждаше мащабни промени, но още преди внасянето му в парламента беше редуциран до компромисен вариант, който предвиждаше само разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия.
В интервю за предаването "Лице в лице" по Би Ти Ви миналата седмица Радев обяви, че ще се възползва от конституционното си право да предложи промени в основния закон на държавата. Коментарът му дойде, докато обсъждаше предложението на властта за "независим" прокурор, който ще е единственият с правомощия да разследва за престъпления от общ характер главния прокурор и неговите заместници.
Законопроектът беше предложен на извънредно заседание на Министерския съвет на 7 декември, след като Венецианската комисия и Комитетът на министрите към Съвета на Европа излязоха с остри критични становища за предлаганите още през юни промени от министъра на правосъдието Данаил Кирилов, по-известни като проектозакона за "тримата големи".