Румен Радев видя консенсус след дебата: Нужни са промени в конституцията
Има консенсус за независимост на българския съд и автономност на прокуратурата, за много по-малка зависимост от политически и други вмешателства. Така президентът Румен Радев обобщи впечатлението си в края на срещата с представители на неправителствени организации и професионални сдружения на магистрати, които покани в президентството на дебат за необходимостта от промени в конституцията.
Радев каза, че всички гледни точки ще бъдат анализирани от правния съвет, тъй като не може да се подхожда с лека ръка към основния закон.
"Виждам консенсус, че всички са убедени, че трябва да има промяна. Не говоря за формата и обхвата и дълбочината, по който ще се случи, но трябва да има промяна, а тя трябва да засегне и конституцията и всички закони, които трябва да бъдат актуализирани", обобщи държавният глава.
Той подчерта, че от конституцията произтичат и всички останали закони. "Не съм привърженик в конституцията да се пипа произволно и с лека ръка. Това е материя, изискваща изключително прецизиран анализ на риска и евентуалните последствия", подчерта държавният глава.
Не можем да стоим пасивни и встрани от динамиката на времето
По думите му българската конституция е добра, демократична и посочи, че е първата демократична в Източна Европа след промените. Той обаче припомни, че трябва да бъде отчетено, че основният закон е бил изготвен в дефицит от време под натиска на обстоятелствата.
"Не можем да стоим пасивни и встрани от динамиката на времето, а тя е сериозна. Така че благодаря за това, че всички споделят тази необходимост", каза президентът.
"Има консенсус за независимост на българския съд и автономност на прокуратурата, много по-малка зависимост от политически и други вмешателства. Въпросът е как този консенсус ще бъде постигнат, с какви инструменти. Мисля, че имаме консенсус и за индивидуална конституционна жалба", допълни още той.
Сред предложенията се чуха идеи да се въведе възможност в законодателството за индивидуална конституционна жалба, за възможност Върховният касационен съд или Конституционният съд да разглеждат искания за разследване срещу главния прокурор, за още промени във Висшия съдебен съвет. Чуха се предложенията не пленумът, а само съдийската колегия да избира председателите на върховните съдилища, президентът да има законодателна инициатива, както и да се ограничи влиянието на главния прокурор в прокурорската колегия.
Предложенията на правителството за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и създаване на фигурата на "независим" прокурор, който да разследва главния, срещнаха сериозна критика от страна на неправителствените организации.
Много от участниците в дебата призоваха за намаляване на политическото влияние в съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и намаляване на влиянието на главния прокурор в прокурорската колегия.
"Когато се говори за Висшия съдебен съвет, искам да обърна внимание, че той се нарича съдебен. Въпреки това от 25 членове 6 са избрани от съдии. Те са малцинство в съдийската колегия, в пленума са 6 от 25 съдии", каза Емил Дечев от Съюза на съдиите в България.
Необходимостта от пленум на ВСС е под въпрос
Според него трябва да се мисли за мястото на прокуратурата и за съотношението на квотите, както и дали е необходимо да има пленум на Висшия съдебен съвет.
Дечев коментира и предложението при нужда да се разследва главният прокурор. Според него може подобно разследване да се води от съдия от Върховния касационен съд, тъй като той ще има независимост. "Той ще преценява във връзка с дадена жалба дали главният прокурор да бъде привлечен като обвиняем", предложи Емил Дечев.
Той е на мнение, че трябва да се обмисли цялостно концепцията дали изобщо е нужно да съществува пленум на ВСС, и предложи създаването на съдийски и прокурорски съвети.
"Не виждам абсолютно никаква логика прокурори и следователи да избират председателите на ВКС и ВАС", подчерта Дечев.
Нужно е да има ограничение за правомощията на главния прокурор, смята и Иванка Иванова от фондация "Институт "Отворено общество". Според нея трябва да се засили ролята на министъра на правосъдието в противовес на главния прокурор.
Представителите на прокурорските и следователските организации подчертаха тезата на главния прокурор Иван Гешев и предшественика му Сотир Цацаров, че изваждането на прокуратурата от съдебната система ще е "пагубно" и ще е удар по независимостта на обвинителите.
Парламентарната квота няма място в Съдебния съвет
Владислав Савов от Съюза на юристите подчерта, че изобщо няма място за парламентарна квота във ВСС. "Съдебната власт не е независима при наличието на такъв ВСС", посочи Савов. По думите му прокурорската колегия в момента е "форма зад колективно мнение да се скрият действия, които определено са еднолични". Затова е нужно там да има хора извън прокуратурата, включително и представител на президента.
"Трудно е да се каже дали дебатът е за мястото на прокуратурата, или за това дали прокуратурата си знае мястото", коментира от своя страна бившият съдия в Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева.
Съдия Мирослава Тодорова от Съюза на съдиите в България призова съдиите да имат думата и при кариерното израстване на прокурорите, защото прокуратурата е страна в процеса, докато съдът трябва да е безпристрастен в оценката си, включително и за работата на конкретен обвинител.
Тя смята, че прокуратурата може да се управлява така, че да се засили общественият контрол върху нея, да се изолира възможността на прокуратурата чрез естествената ѝ колаборация с изпълнителната власт (Министерството на вътрешните работи – бел. ред.) да въздейства на съда.
"Фокусирането на общественото мнение към прокуратурата не се отразява добре на тази система. Прокурорите са особен, интересен вид магистрати, защото са натоварени с много дейности, тяхната работа е сложна и отговорна, независимостта на прокуратурата е жизненоважна", подчерта от своя страна Евгени Иванов от Асоциацията на прокурорите в България.
"Мястото на прокуратурата е в съдебната система, за мен това е най-голямата гаранция за независимостта й", допълни Иванов.
Петко Петков от Камарата на следователите в България също призова следствието да не излиза от съдебната система. "По конституция и по Закона за съдебната власт сме независими. Трябва да се намери разковничето така, че да се отговори на европейските очаквания", смята Петков.
За разделяне в максимална степен на двете колегии във ВСС и намаляване на политическата квота се обяви и Мария Йорданова от Центъра за изследване на демокрацията. Според нея предложената възможност за разследване на главния прокурор противоречи на конституцията и няма да сработи. Тя предложи орган извън прокуратурата, като например длъжностни лица, избрани от парламента, да бъдат определяни за конкретно разследване срещу главния прокурор, но не и да се поддържа назначение на ръководител на инспектората със 7-годишен мандат.
Изследване: Хората искат президентът да назначава главен прокурор
Бранимир Ботев от Европейския институт за стратегии и анализи посочи, че проучванията, които организацията е правила, показват, че за хората най-приемливо е главният прокурор и председателите на върховните съдилища да се назначават от президента. Вторият най-одобряван вариант е това да става в кадрови орган, подобен на ВСС, но без политическа квота. Третата опция е пряк избор от страна на гражданите.
"Не трябва да се изоставя разговорът за мястото на прокуратурата. Той не е равен на изваждането ѝ от съдебната власт", коментира Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи. Според нея можем да говорим за автономност на държавното обвинение – извън изпълнителната и извън съдебната власт с контрол, осъществяващ се от законодателната власт.
От Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи призоваха Конституционният съд да бъде ангажиран към процедурата на разследване на главния прокурор по същия начин, по който е ангажиран при импийчмънт на президента. Да се даде възможност на КС да назначи ад хок следовател, а ВСС да поддържа делото също както парламентът поддържа делото по импийчмънта.
Изборът на председателите на ВКС и ВАС да се извършва не от Пленума на ВСС, а от съдебната квота, призова адв. Деница Руканова от Антикорупционния фонд. Според нея за засилване на отчетността на главния прокурор ще спомогне и това министърът на правосъдието да председателства заседанията на прокурорската колегия. Тя предложи възможност производство срещу главния прокурор да може да започва по инициатива и на съдийската колегия, а мнозинството за това да се намали. Сред предложенията на Антикорупционния фонд е и да се увеличи политическата квота в прокурорската колегия.
"Няма никакво съмнение, че мястото на прокуратурата не е в съдебната власт, прокуратурата е част от процеса по същия начин, както и адвокатурата", заяви Емил Георгиев от Обединението на свободните адвокати.
За пряк избор на "тримата големи" големи в съдебната власт, половината членове на ВСС и на всички членове на Инспектората към ВСС призова и от своя страна Росен Миленов. Сред предложенията бяха и президентът да има законодателна инициатива – правото на вето да бъде конструктивно и превърнато в инициатива.
В началото на дискусията Радев отговори на думите на Гешев и на Цацаров, като подчерта и че консултациите при президента съвсем не целят нито да атакуват или унищожат прокуратурата, нито пък дебатите имат за цел да обслужват нови политически партии, нови проекти или предстоящи избори. Това по думите на държавния глава не е и основното предизвикателство, пред което е изправено държавното обвинение, както заяви Цацаров вчера на церемонията по встъпването в длъжност на Иван Гешев.