Емил Димитров, към чието име неизменно стои прякорът Ревизоро, притежава едно специфично качество, което го отличава от останалите депутати. Дали заради артистичното му първо образование - завършил е хореографски институт, той с пеперудена лекота може да коментира каквато и да е тема и проблем или и да откаже да коментира.

Когато събирах миналата година мнения на депутати за кризата в БНР и отстраняването и възстановяването в ефир на журналиста Силвия Великова, те се криеха по стаите си, за разлика от Ревизоро. Той завидно спокоен и даже усмихнат арогантно контрира поканата ми: "Че защо да коментирам? Тебе, ако те уволни твоят началник, аз да ходя да се разправям ли?" Той изобщо не показа смущение, че паралелът му е логически неуместен, нито тревога или каквото и да е чувство, че някой фактор от властта се е обадил на шефа на радиото да свали Великова от ефир - заради този въпрос другите депутати бързаха да се скрият. Не и Ревизоро. Той не изпитваше никакво притеснение от такъв подозрителен за депутатския имидж въпрос.

Емил Димитров Симеонов, който след дни, ако не след часове, ще замени уволнения Нено Димов начело на Министерството на околната среда и водите, след хореографския си период е завършил Висшия икономически институт (УНСС) и има няколко следдипломни квалификации по митнически контрол, финанси и счетоводство. Можем да отбележим и известна ирония на съдбата - той е от Перник - градът, заради чиято водна криза - предшественика му е в ареста.

Става популярен като финансов ревизор - често се явява по телевизията като сладкодумен разказвач на разкрити нарушения и през 1992 г. постъпва в Министерството на финансите. От районен ревизор се издига до най-отговорниге ревизии в държавата. През 1997 г. е определен за "Ревизор на годината" във връзка с проверките на зърнения износ на кабинета Виденов. После ръководи гражданско звено срещу корупцията към "Движение Гергьовден", името все повече нашумява, а прякорът помага да е лесно разпознаваем.

През 2001 г. е назначен за началник на Дирекция "Митници" от тогавашния финансов министър Милен Велчев (правителството е на Сакскобурготски). Общественият рейтинг и медийните изяви на Димитров, както и имиджът му на борец против корупцията, създаден от самия него, го правят единствено възможната кандидатура за този пост. Но това, което се описваше в медиите по негови изказвания, не беше онова, което се случваше наяве: за няколко месеца приходите от такси намаляват, а контрабандата през границите продължи и той беше преждевременно сменен. Така Емил Димитров се доказа преди всичко добър пиар на собствената си дейност, един от ярките предшественици на днешната вече заякнала с годините рекламна пропаганда на успехите - няма значение какво правиш, важно е как те показват по телевизията.

После изчезна от медийния фокус. Завърна се в 43-ото Народно събрание, а после и в 44-ия парламент. Като депутат с листата на Патриотичния фронт, сега Обединени патриоти /НФСБ и ВМРО/ - избран от района на Шумен. В сегашния парламент е председател на парламентарната Комисия за борба с контрабандата и сивата икономика.

Като депутат Емил Димитров Ревизоро ще бъде запомнен с поне два законопроекта, в които прозира защита на "определени интереси", казано иначе - изпълнение на поръчка. И с подкрепа на спорни законови поправки, свързани с активите на КТБ и предлагани предимно от ДПС.

През юли 2018 г. Ревизоро влезе в окото на бурята с поправка "в полза" в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.

С нея се предвиждаше да се намали срокът на задълженията на купувачите от 10 на 5 години, като това да се отнася и за старите сделки, тоест със задна дата. От поправката щеше да се възползва най-пряко Кирил Домусчиев, който дължеше неустойки за милиони на Български морски флот. Наред с него и депутатът-бизнесмен Делян Пеевски, който контролираше "Булгартабак" - компанията, която в крайна сметка под негов контрол приключи вековния си живот, както и купувачът на Киноцентъра в Бояна, който по това време имаше обявено медийно партньорство пак с Пеевски.