Българите виждат сериозна вина в институциите за водната криза. На този фон обществото възприема искането за вот на недоверие по темите като водоснабдяване, качество на въздуха и т.н. като справедливо, сочат данните от социологическо проучване на "Галъп интернешънъл".

То е проведено в периода 9 - 17 януари сред 835 души, интервюирани "лице в лице", с двустепенна, гнездова извадка, на случаен принцип. То е част от ежемесечна независима изследователска програма, представителна за пълнолетното население на страната, която стои в основата на Политическия и икономически индекс на "Галъп интернешънъл".

На база данните социолозите правят извода, че желание за смяна на правителството преобладава, макар и не с много, но когато стане дума за предсрочни избори, надделява неохотата.

Категорично, хората и институциите, а не климатът и природата, са виновни за кризисната ситуация в Перник, смятат българите. Помолени да избират само една между опции (които могат и заедно да са верни), 12% избират, че по-близо до тяхното мнение е опцията "Водната криза е последствие от промени в природата и климата". 69% обаче се определят по-близо до варианта "Водната криза е последствие от дейността на хората и институциите".

15% предпочитат опцията "Не съм достатъчно запознат с този въпрос", а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на различните партии почти няма разлика в отговорите. Само при привържениците на управляващите са малко по-високи дяловете на отговори от типа "природата е виновна".

При тази ситуация 47% намират искането на вот на недоверие по такива теми за справедливо, а 27% са на обратното мнение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които рязко контрастират на общия фон, са привържениците на управляващите партии.

БСП внесе вота на недоверие към правителството заради водната криза и мръсния въздух на 20 януари. Очаква се дебатите да бъдат до края на седмицата, а гласуването - другата. Това е четвъртият вот на недоверие към кабинета "Борисов 3", като нито един не успя.

В средата на януари 41% искат оставка и смяна на правителството, а 34% - не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е конкретно за предсрочни парламентарни избори, 35% искат, но 40% не искат. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат така от месеци.

За сравнение, след "Апартаментгейт" през пролетта дяловете на искащи оставка бяха подобни на сегашните – 42%, които искат, и 33%, които не искат. Предсрочни избори пък тогава искаха 40%, срещу 38%, които не искаха.

От проучването става ясно също, че две трети по-скоро предпочитат по принцип дружествата за т.нар. комунални услуги да са държавни, 14% смятат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, но и там преобладават онези, които предпочитат публична собственост.

Същият въпрос беше зададен и през март 2018 г. около сагата с ЧЕЗ. Данните бяха почти идентични, припомнят от "Галъп".