В конституцията да се запише, че представителите на държавата, чиито действия са довели до нарушения на права на граждани, отговарят с личното си имущество за присъдените обезщетения, солидарно с държавата. Това предлага в свое становище, изпратено на президента, фондацията "Български адвокати за правата на човека", съобщи "Капитал".

До края на 2019 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установил 270 нарушения на различни аспекти на правото на защита в решенията си срещу България. И въпреки че след пилотни решения на Съда в Страсбург българският законодател въведе възможност за обезщетение за бавно правораздаване в рамките на национална процедура, това не е достатъчно за въвеждане на основното право на справедлив процес в националното законодателство, обясняват адвокатите.

Те предлагат в конституцията да се предвиди всеобхватен съдебен контрол за всички ограничения на правата и свободите на гражданите, а също и отговорност на длъжностните лица, преки извършители на действия и бездействия, които да отговарят с личното си имущество за присъдените обезщетения солидарно с държавата.

Сега присъдените обезщетения за нарушения на права се плащат от данъкоплатците, а не от установените преки извършители. "Това безспорно лишава осъдителните решения от възпиращия им потенциал и не способства за солидарност на обществото със засегнатите от нарушения лица", се казва в становището.

Например за зрелищните акции на МВР по време на първия мандат на ГЕРБ, когато вътрешен министър беше Цветан Цветанов, съдът в Страсбург и българските съдилища вече присъдиха над 1,6 млн. лв. обезщетения на потърпевшите.

Според правозащитниците в конституцията е необходимо да се запише изрично: "Всяко лице при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона."

Адвокатите посочват и няколко други основни теми:

- Пълното разделяне на съдийската и прокурорските колегии във Висшия съдебен съвет е крайно необходимо за осигуряването на организационна и институционална независимост на съдилищата и техните председатели от прокуратурата като страна в съдебния процес;

- Конституцията следва да съдържа разпоредба за обжалваемостта на актовете на прокуратурата пред съд освен в изрично посочени от закона случаи като гаранция срещу потенциален произвол;

- Най-сполучливата гаранция за ефективно и независимо разследване на главния прокурор, а и на всички прокурори в случай на данни за извършено престъпление, е това да се възложи на независим външен на прокуратурата орган след преодоляване на конституционните пречки за това.

По отношение на прокуратурата се казва, че й е осигурен "един безконтролен и избирателно практикуван "монопол" върху наказателното правосъдие".