Антикорупционната комисия начело с бившия главен прокурор Сотир Цацаров отчете какво е свършило звеното през миналата 2019 г., която бе белязана от скандала с имотите и оставката на бившия председател Пламен Георгиев и последващото му изпращане като консул във Валенсия.

От доклада от 67 страници (пълния текст четете в прикачения файл), внесен в Народното събрание, се вижда, че през 2019 г. комисията е отнела имущество, придобито по престъпен начин, за над 8,1 млн. лв. след решения на съдилищата. В това са включени 37 имота и 119 моторни превозни средства. Имуществото е отнето по 14 дела, като 7 са в София и по тях е отнето имущество за над 4 млн. лева. Останалите са в Пловдив, Велико Търново и Варна.

Комисията е внесла други 9 иска в различни съдилища за отнемане на имущество за над 8,7 млн. лв., отчитат от КПКОНПИ в доклада, но тези искове са били изцяло отхвърлени. В доклада се прави подробен анализ на причините за тези откази. Основната е, че не е доказана връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на лицето, а в някои случаи са били представяни доказателства за законни доходи. Общият размер на имуществото, което комисията е поискала да бъде конфискувано през миналата година, е на стойност над 3,1 млрд. лв. по общо 510 дела.

От 1 януари до 31 декември миналата година в антикорупционната комисия са постъпили общо 166 сигнала, по които са образувани производства за извършване на проверка за установяване наличието или липсата на конфликт на интереси.

Освен това за този период в комисията са били проверени и 9900 имуществени декларации. В 27 случая е започнала пълна проверка след несъответствие за повече от 20 000 лв. В 14 случая комисията е установила, че има конфликт на интереси, и са издадени наказателни постановления за над 200 000 лева.

В доклада Цацаров отчита и че прокуратурата под негово ръководство тогава е възложила на комисията общо 553 проверки за корупционни практики. Получени са и 965 сигнала, по които са извършени конкретни действия и проверки, включително и снемане на обяснения от лица. През 2019 г. са били изпратени 136 сигнала на прокуратурата за осъществяване на оперативно взаимодействие или по компетентност, пише в доклада.

Служители на комисията са участвали в 9 специализирани операции под ръководството на Специализираната прокуратура - в Червен бряг, общините Чупрене, Божурище, Пловдив, Костенец, Севлиево, Несебър и в Държавен фонд "Земеделие". Повечето от акциите са срещу кметовете, които получиха обвинения за корупция, а акцията в Държавен фонд "Земеделие" бе свързана със служители, които са обвинени, че са участвали в престъпна група, ръководена от Миню Стайков за злоупотреби с европари.

Докладът на антикорупционната комисия за 2019 г. е изпратен и до президента, както и до Министерския съвет, на главния прокурор Иван Гешев, до министъра на вътрешните работи и на председателя на ДАНС. В заключителната му част от антикорупционната комисия посочват целите, които са поставили за изпълнение през 2020 г., а също така предлагат и промени в закона, които ще се отнасят за хората, които задължително декларират имущество и интереси.

Според КПКОНПИ приоритетно ще бъде опростяването на електронната форма на декларациите за имущество и интереси, които ще улеснят подателите на тези декларации. Освен това дават заявка, че ще разработят и публикуват ясни указания за попълването им, за да се намалят грешките. В голяма степен заложените в доклада цели потвърждават и заявеното от Цацаров в концепцията му за управление на антикорупционната комисия, която той представи пред депутатите при избирането му за поста.

Отчетната 2019 г. бе белязана от скандал в антикорупционната комисия. До средата на миналата година тя бе ръководена от Георгиев. Той беше избран на поста през пролетта на 2018 г., но покрай продължителните скандали с имотите на властта и разкритието за незаконно надстроения му мезонет и терасата той подаде оставка през юли м.г., а малко след това бе назначен с правителствено решение за консул във Валенсия.

По време на продължителната отпуска и до избирането на нов ръководител поста пое заместникът Антон Славчев. От 20 декември бившият главен прокурор Сотир Цацаров ръководи комисията, след като бе избран с гласовете на всички парламентарни групи.

Той ще довърши мандата на бившия председател Пламен Георгиев и съответно няма да има пълния 6-годишен мандат, а се очаква да оглавява комисията в следващите около 4 години, в които е планирал пълна промяна в работата й.