Над 60 хил. души ще бъдат тежко засегнати от кризата с разпространението на коронавируса във Варна. Те са заети основно в сдем сектора от икономиката на града - строителство, търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, култура, спорт и развлечения. Това показват данните от доклад за влиянието на кризата върху икономиката на Варна, изготвен по поръчка на местната администрация от Института за пазарна икономика. Според прогнозите, отразени в доклада обаче това ще са и секторите, в които работната сила най-бързо може да бъде възстановена след края на кризата.

Други над 40 хил. души във Варна са заети в сфери, които са зависими от туризма в по-малка степен и в които работните места са засегнати в по-малка степен от моменталния ефект на кризата. Става дума за спортни центрове, бизнеси, свързани с информационните технологии, администрацията, образованието и здравеопазването. Последните два сектора също понесоха тежък удар от коронавируса, но към момента опасността от загуба на работни места в тях остава по-малка, гласи анализа на Института за пазарна икономика.

Заетите в промишлеността в община Варна са едва около 14 хил., без да се отчита тежката промишленост на Девня. Тежките последици на кризата вече са усетени в корабостроенето.

Голям краткосрочен удар по работната сила по-скоро не се очаква, гласят конастатациите в доклада. Общият профил на икономиката показва, че Варна ще понесе най-тежък удар по линия на туризма. Над 730 хил. чужди туристи посещават Варна през лятото, като приходите само от нощувки са близо 250 млн. лв. В същото време общите приходи за града достигат над 900 млн. лв. Всеки спад в този показател ще се усети директно в икономиката на града, показват анализите на Института за пазарна икономика.

В средносрочен план най-сериозен удар върху заетостта и продукцията на Варна ще понесат туризма и международните пътувания. Средногодишната заетост в тези сектори е близо 13 хил. души.

Анализът сочи също, че трансформацията на местната икономика във Варна към сектори с по-слаба зависимост от летния туризъм, може да бъде допълнително усилена от настоящата криза. «Краткосрочният удар ще е дълбок, но последващото възстановяване има всички предпоставки да бъде бързо и в правилната посока», гласи изводът от анализа на ситуацията.