Рисковете пред бежанците в България - без работа и без дом
Пълен блокаж.
Така най-общо може да се обобщи ситуацията пред част от бежанците в България, получили статут. Губят работата си, нямат средства за прехрана и за наем и са пред опасността да останат на улицата. Над 70 семейства, които са с хуманитарен или бежански статут са потърсили помощ, защото са изгубили работата си от началото на извънредното положение. За това съобщиха пред "Дневник" от Съвета на жените бежанки. Към Българския червен кръст (БЧК) са се обърнали над 30 семейства.
Наплив към страната по границите няма, а центровете за настаняване са заети на минимален капацитет. Те са и поставени под карантина - оттам може да се излиза само за спешни случаи, а всякакви занимания и активности вътре са преустановени. Според статистиката на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) от началото на годината подадените молби за получаване на статус са под 100, а настанените в центровете на агенцията са около 300 души. Там са раздадени хигиенни материали и информационни брошури, а ако има новоприети лица, те се поставят под карантина за 14 дни.
По 50 лева на седмица за храна
Тези, които остават без работа, са предимно хора, които са се установили в страната, получили са статут и имат същите права и задължения като български граждани. Проблемът започва малко след обявяването на извънредното положение, когато много производствени цехове, фирми, дюнерджийници започват да затварят. По последни данни в страната от началото на кризата са се регистрирали над 70 хиляди безработни.
"Ситуацията е сложна както за бежанците, за хората, търсещи закрила, така и за българите", казва Радостина Белчева от "Съвет на жените бежанки в България". Организацията, която не разполага с особено голям ресурс, отпуска на тези семейства по 50 лева на седмица за храна. "Опитваме се да намерим допълнително финансиране, защото след приключването на кризата ще има отново период на адаптация, поне още от месец, докато хората получат първата си заплата, отново ще имат нужда от помощ".
Това са семейства основно от София. Но подобно е положението и в Харманли и Стара Загора, където "Съветът на жените" работи с партньорска организация "Мисия Криле". Те докладват за над 30 семейства с по няколко деца, за които също е било невъзможно да си набавят основни продукти и медикаменти.
"Големият проблем е, че тези хора са работили в т.нар. сив сектор, без трудов договор и не могат да отидат на борсата", обясни Мариана Стояноваq ръководитeл на бежанско-мигрантската служба на Българския червен кръст (БЧК). Организацията поема еднократно помощ за плащане на наем. Според Стоянова обаче това е недостатъчно и пред повечето такива семейства съществува риск да останат бездомни. "Говорим лично с хазяите по телефона, за да ги убедим да направят отсрочка", казва още тя. Но хората са много притеснени, че след като нямат работа, скоро ще останат и без дом, и без прехрана. Дори и тези, които имат спестявания", разказва още Стоянова.
Организацията е открила гореща линия, на която между 10 и 20 ч. може да се получи информация на пет езика (фарси, арабски, турски, френски и английски език).
Както БЧК, така и Съветът на жените бежанки и другите организации се опитват максимално да информират хората за предприетите мерки, за това какво се отменя и какво ново се въвежда.
"Създадохме фейсбук група, която ежедневно публикува информация на фарси и на арабски и целта й е хората да бъдат информирани регулярно. Направихме брошури за вируса и какви мерки трябва да предприемат, за да останат здрави. Опитваме се да направим така, че хората да не са изолирани, да имат информация. Повечето от НПО-тата предоставят консултации по телефона, никой не е преустановил дейност", казва Радостина Белчева.
Според Мариана Стоянова много от хората, които се обръщат към БЧК, са доволни от въведените мерки и спазват всички препоръки. По думите й другият проблем, пред който са изправени бежанците, е дали ще успеят да получат адекватна медицинска помощ: "Нашите колеги социални работници са в постоянен контакт с хората, които са се обърнали към нас, но и тези, които живеят на външни адреси. Имаме няколко бременни жени, с които сме се разбрали да се свържат с нас, ако трябва да извикат спешна помощ".
Отговорни към обучението
Хората са много отговорни за обучението на децата си и въпреки че в някои семейства нямат достатъчно устройства, неправителствените организации помагат за комуникацията с училищата. "Полагат усилия да се свързват с класните ръководители, за да може да разберат какви са домашните и да ги предадат навреме", споделят от "Съвета на жените бежанки". БЧК пък са успели да организират заедно с "Каритас" курсовете по български език за възрастни, които са се провеждали в центровете, да минат онлайн, като според Стоянова интересът към курсовете е останал въпреки кризата.
Риск от домашно насилие и психологически проблеми
"Хората, които имат психологически проблеми или в семейството им отношенията са по-обтегнати, са в малко по-неблагоприятна позиция. Особено когато се касае за семейства на външни адреси - повече, отколкото тези в центровете, защото в центровете има социален работник и някой, към когото могат да се обърнат. Но това е друго предизвикателство, пред което също се изправяме, да обръщаме внимание на хора в такова положение или пострадали от насилие", разказва Бойко Ценков, социален работник към "Съвета на жените бежанки".
Има такива случаи както в българското общество, така и сред бежанците.
Мариана Стоянова от БЧК споделя, че в такива случаи комуникацията е много по-затруднена, защото не е на майчиния език или поне на език, който хората говорят добре. Към тях все още се обръщат малко хора, които имат оплаквания заради психологически проблеми, предизвикани от изолацията и кризата.
Положителното в тази ситуация, за което разказва Стоянова, е, че начинът на работа се е променил много от началото на извънредното положение и се опитват всякакви варианти, а сътрудничеството с организациите се е подобрило: "Супермобилизирани сме, действаме заедно, гледаме да не се припокриват случаите, имаме постоянни обсъждания."