Първата помощ на пътя: подготвени ли са българите
|
Умеят ли българите да оказват първа помощ и достатъчно добре ли е организирана спешната медицинска помощ? Това са сред страничните, но ключови въпроси след катастрофата, в която загина журналистът Милен Цветков. Те са важни и заради големия брой инциденти на пътя и на пострадалите в тях.
В случая с Цветков кадри от охранителни камери показаха как след удара хора се приближават до автомобила му в желание да помогнат и след кратко време той е изведен от колата. Това предизвика и коментари дали не са допуснати грешки при оказваната помощ, не е ли трябвало да остане вътре до идването на Спешна помощ, как би трябвало да се действа. В такива ситуации и потърпевшите, и свидетелите или притичващите се да помогнат често са в шок и затова бързото пристигане на професионалистите е важно. Но и познанията на гражданите - помагат. "Дневник" потърси коментари и данни по темата за първата помощ в България.
Българският червен кръст (БЧК), в качеството си на организатор на курсовете за първа долекарска помощ, които са задължителни преди получаване на шофьорска книжка, посочва, че в България
едва около 24-25% от хората са обучени да оказват първа помощ
Това е под минималните 30%, определени в европейския стандарт. В някои държави процентът е между 70 и 90 (Германия, Норвегия, Швеция, Австрия и др).
В момента курсовете за новите шофьори са еднократни и са в рамките на общо осем учебни часа. От БЧК и Българската асоциация на пострадалите при катастрофи (БАПК) смятат, че е необходимо през три до пет години да има опреснителни курсове. "Информацията се забравя и започваме да импровизираме - или се допускат опасни грешки, или не се прави нищо", каза председателят на БАПК Владимир Тодоров пред "Дневник".
БЧК, държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" и неправителствени организации разглеждат проблемите и твърдят, че опитват да променят картината. Българският червен кръст вече е готов с мобилно приложение за първа помощ (то беше обявено тази седмица и засега е достъпно в Google Play). В него са показани кратки клипове с различни ситуации с български актьори.
От агенция "Безопасност на движението по пътищата" заявиха пред "Дневник", че заедно с ангажираните институции, браншови организации и академичната общност се разработва нова Концепция за подготовката на участниците в движението по пътищата. "Една от темите на обсъжданията, е как да бъде подобрено обучението и поддържане на знанията за оказване на първа долекарска помощ, в това число и в системата на образованието", се казва в отговора на агенцията.
(Не)достатъчната подготовка
В момента в България най-масово обучение за първа долекарска помощ минават хората, които са изкарали шофьорски курсове, тъй като това е задължително условие за получаване на шофьорска книжка. В страната то се организира от БЧК, който следва нормите на Европейския референтен център в Париж. Обучението включва теоретична подготовка и практически упражнения в рамките на осем учебни часа.
В Закона за движение по пътищата "първа долекарска помощ" е описана като прилагането на подходящи животоподдържащи действия и мероприятия за предотвратяване на усложненията, получени при травми, свързани с пътнотранспортни произшествия, на място или в близост до него, от водачи на моторни превозни средства и други участници в движението до идването на екип от Спешна медицинска помощ.
Преценката за това как да се подходи при пътен инцидент понякога е много сложна, но преминалите през обучението знаят, че има основно стъпки, които трябва да бъдат спазени.
Според д-р Пенчо Пенчев от отдел "Здравна политика и първа помощ" в БЧК най-честите и опасни грешки, допускани от хора, които се озовават на мястото на инцидент, са свързани с неподходящи решения за изваждане на пострадал от автомобила и с изпълнението на задачата.
"При тежки катастрофи пострадалият може да се извади от автомобила, ако се прецени, че има техническа причина - например колата да падне от мост или да се запали, или по медицинска - ако трябва да се направи изкуствено дишане на пострадалия, например", посочи Пенчев пред "Дневник". За конкретния случай с Цветков по думите му на първо място е трябвало явилите се граждани да спрат движението и да обезопасят мястото с поставяне на триъгълник - нещо, което не е направено. "В такъв случай трябва да се придържа главата му и да бъде поставен да легне на твърда повърхност", коментира за изваждането той.
Годишно около 75-80 хиляди души минават курсове на БЧК по първа долекарска помощ, като почти всички са свързани с изискването за получаване на шофьорска книжка. В курса хората се учат на основните стъпки за действие при пътен инцидент. По думите на д-р Пенчев в момента обучението не е достатъчно - и като часове, и като обхват.
Доказано е, че знанията избледняват още от шестия месец след обучението. Затова искаме да има опреснителни курсове.
"В Германия курсът е 16 учебни часа, а в някои държави има опреснително обучение на всеки три до пет години. Това е и което БЧК иска да се въведе в България, но е трудно, след като няма опреснителни шофьорски курсове", каза специалистът.
"Не се изисква опресняване на знанията от обученията, но ако някой се чувства несигурен, може да потърси възможност за преминаване на курсове", се казва в отговор на Министерството на образованието и науката до "Дневник". От там потвърдиха, че към държавната агенция "БДП" е създадена работна група, която "ще направи цялостен преглед на учебната документация и организацията на обучението за управление на МПС".
От агенцията по пътна безопасност посочват, че има разработена система от мерки, насочени към шофьорите в организациите на бюджетна издръжка. Една от тях е свързана с преминаване на периодичен опреснителен курс за оказване на първа помощ. "Към момента 75 институции на централно и териториално ниво в България официално са информирали ДАБДП, че са въвели такава система. Тя обхваща водачи, които осъществяват ежедневни служебни пътувания и е налице системна вероятност да попаднат в обсега на инцидент, където да се наложи да окажат помощ. Към момента ДАБДП работи в партньорство с българските общини, насърчавайки ги да въведат повсеместно подобна система от мерки", гласи отговорът на агенцията.
От там посочват, че пътните полицаи също са обучени да оказват първа долекарска помощ, като полицейските автомобили най-често са първите, които се отзовават на подаден сигнал за произшествие на пътя. Те минават през това обучение всяка година.
Д-р Пенчев разказа, че за последните години в един случай БЧК е бил нает, за да проведе курса за шофьори в частна компания - това е било еднократно след заявка от фирма за таксиметрови услуги в София, която е организирала шофьорите ѝ да минат обучението.
Има и различни мнения - председателят на Института за пътна безопасност Богдан Милчев смята, че обучението - дори и да се провежда всяка година, не е достатъчно. "Курсовете са формализъм. По-добре е да ги няма", заяви той, като според него акцентът трябва да падне върху поставянето на по-високи стандарти за спешната помощ.
Д-р Пенчев изтъква, че един от четирима българи е обучен да оказват първа помощ. "В някои държави процентът е над 80, тъй като там когато децата станат на 16-17 години, родителите ги записват на подобни курсове. Въпрос на манталитет. Ние имаме готовност да правим обучение на граждани, но ако те не са принудени - не го правят. Съответно ние не организираме, защото няма интерес."
Заместник-генералният директор на БЧК д-р Надежда Тодоровска допълва: "Все още нагласите на обществото за обучение по първа помощ не са на необходимото ниво. Практиката показва, че интересът към него се засилва, когато се случи трагичен инцидент, особено със загинали хора".
В момента обучението по първа помощ е застъпено в образователната система за деца в предучилищна възраст, както и за ученици. "Темите за първа долекарска помощ са интегрирани между отделните учебни предмети, в часа на класа, в заниманията по интереси и в рамките на дейностите по обща подкрепа за личностно развитие. Обучението е насочено към придобиване на социални компетентности, свързани със здравното образование, с физическото възпитание и спорта, с безопасност на движението по пътищата, със защитата на населението при бедствия и аварии и с професионалното образование и обучение", заявиха от Министерството на образованието и науката в отговор до "Дневник".
В плана за часа на класа като тема влиза "Защита на населението при бедствия и аварии и катастрофи; оказване на първа помощ" с по четири часа от първи до четвърти класа, по пет часа от пети до десети клас и по три часа за 11-и и 12-и клас. Отделно има и тема "Безопасност на движение по пътищата".
Действия под стрес
Оказването на първа помощ е огромно предизвикателство, защото обикновено е съпроводено със силен стрес. "Няма човек, който да е напълно подготвен да реагира, когато стане свидетел на внезапно травмиращо събитие", обясни психоаналитикът и преподавател в НБУ Мален Маленов пред "Дневник".
По думите му шокът е първичната реакция за свидетелите. "Когато човек осъзнае, че е вън от опасност и опасността е за някой друг, идва облекчение. Това създава вътрешен конфликт между самосъхранението и желанието да се помогне. В този момент има приток на емоции и вътрешна превъзбуда. Някои хора успяват да се отърсят и да действат рационално", заяви Маленов.
По думите му от една страна, стремежът да се помогне е свързан с човешка потребност. Но от друга, е свързано и с това, че дълбоко в себе си човек може да се постави на мястото на извършителя.
Според психоаналитика опресняването на обучението по първа помощ е логично и заради това, че най-често курсът се кара от млади хора в тийнейджърска възраст. "Това е възрастта, в която се тестват границите и правилата и в която емпатията все още не е формирана. Изключително важно е да има ясни стъпки и инструкции, които хората да знаят, за да могат да действат правилно в подобна ситуация", каза Маленов. Той смята, че е ключово държавата да отделя много повече средства за психичното здраве на децата и юношите, което ще се отплати след години в намаляване на инцидентите.
Първата помощ може да е ключова, но хората трябва да са внимателни в действията си, за да не навредят на пострадалия. Председателят на БАПК Владимир Тодоров заяви, че не е запознат в България човек да е поставят под наказателна отговорност заради опит да помогне.
Добре организирана спешна помощ
Специалистите в сферата са единодушни, че ключова е добрата организация на спешната помощ. Милчев посочи, че е необходимо децентрализирането ѝ, за да може линейките да тръгват от различни точки в градовете с цел спестяване на време.
Защото при подобни инциденти времето е изключително важно.
"Изследвания сочат, че намаляването на времето между катастрофата и пристигането на спешни медицински служби от 25 на 15 минути може да намали смъртността с една трета и че систематизираното обучение на спасителните екипи може да намали времето за извеждане на загиналите от катастрофата от 40 до 50%", се казва в отговора на агенцията "БДП" пред "Дневник".
Според Тодоров е подходящо да се съставят екипи от парамедици с мотори, тъй като по думите му има данни, че така времето до пристигането им на място се съкращава наполовина. "Полицаите са добре обучени, но има проблем с обучаването и назначаването на парамедици. На Запад в 80-90% от случаите пристигат парамедици. Друг проблем е липсата на хеликоптер", каза председателят на БАПК.
От агенцията по безопасност на пътя мислят в същата посока. "Всички стъпки за подобряване и оптимизиране на времето за реакция на екипите на Спешна помощ са ключови...Важна стъпката е създаване на възможности за ефективното използване на въздушна спешна помощ. Още повече, че в страната ни има значителен брой планински пътни участъци с голяма натовареност, както и населени места със сезонна натовареност, които поставят на критично изпитание съществуващите сили и средства за реакция."