Кристиан Либих, доброволец в болница: Не може да се преразкаже щастието, когато някой оздравее
Разнасяне на храна, оказване на помощ на хора със затруднено придвижване, помощ за съседите, помощ в болницата - това са малка част от доброволческите инициативи, предизвикани от коронакризата, към които всеки може да се включи. Точна бройка на хората, решили да отделят от личното си време и средства в тази ситуация, няма. Постоянно към инициативите се включват нови участници, а и самите каузи се разнообразяват. Има и случаи на злоупотреби - хора се обвяват за нуждаещи се, а всъщност не са. Освен към големите организации като Български червен кръст (БЧК) и доброволческото формирование към Столична община, каузи търсещи доброволци могат да бъдат открити и на сайта "Time heroes".
"Дневник" ще публикува интервюта с няколко доброволеца в следващите дни, които от първо лице разказват в какви каузи участват и защо. Започваме с Кристиан Либих. Той е на 36 години, по професия е парамедик, работи в Британското училище в София, където се грижи за здравето на учениците и персонала. В момента е доброволец на две места, като доброволческата работа не му е чужда - занимава се с това активно от години и то не само в България.
Каква е вашата кауза на доброволстване и защо избрахте нея?
- Старая се винаги да помагам, когато мога и с каквото имам възможност. Бил съм медицински доброволец в Африка, Централна Америка и Индия, както и съм участвал в потушаването на последиците след наводненията в Аспарухово и Мизия, като част от Доброволното формирование на Столична община, където членувам от години.
По време на COVID-19 епидемията съм доброволец на две места - в Спешното отделение на Александровска болница и към Малтийския орден в България, с който купуваме, пакетираме и раздаваме хранителни продукти на хора, загубили работата и доходите си в следствие на епидемията.
Как изглежда ситуацията с коронавируса през вашето доброволстване? Какво виждате, за което няма публична информация?
- Много хора в страната подценяват коронавируса. Но заразата е истинска и за съжаление отнема животи. Аз имам късмета да съм част от страхотен екип от професионалисти в Александровска болница - хора, които се борят до край за всеки пациент. Това, което медиите не могат да пресъздадат са емоциите, това, което ние и пациентите чувстваме, щастието когато сме успели да помогнем и някой пациент в много тежко състояние се подобри. Това не може да се пресъздаде, нито да се разкаже. Трябва да се изпита.
Какво е за вас доброволстването?
- Доброволстването за мен е чест и морален дълг като човек. Така съм възпитан. Когато се върна от мисия някъде по света и видя гордостта в очите на майка ми, това е повече от награда за усилията ми. Сигурен съм, че ще е така и когато я видя след края на тази епидемия. В момента съм се самоизолирал, за да не поставям в риск семейството и приятелите си. Не съм ги виждал вече близо два месеца. Пишем си във фейсбук и си говорим по телефона, но съм оптимист, че скоро отново ще сме заедно.
Как минава един ваш ден?
- Давам 12 часови дежурства както всички останали в отделението. Започвам в 7 часа сутринта с дезинфекция с хлорен разтвор на отделението, коридорите, асансьора и входовете. След това всеки ден е различен - понякога съм в "чистата" зона, където няма COVID-19 пациенти, понякога в изолираната зона за корона пациенти. И на двете места идват спешни пациенти. Просто в едната са такива, които са с подозрение, че имат вируса. Измервам им кръвното, температурата, взимам кръвни проби и правя електрокардиографии. Администрирам лекарствата, които назначи лекуващия лекар, стоя до пациентите и следя състоянието и жизнените им показатели, водя ги по различни отделения и изследвания.
Стремя се да осигуря комфорт на пациентите. Говорим си на различни теми, за да ги разсеят от това, че са в спешно отделение на болница. Определено никой не иска да се озове там като пациент - това означава, че състоянието му е наистина сериозно.
Чувствате ли се сигурен с предпазните средства, с които разполагате?
- Да, чувствам се сигурен. Болницата ни е осигурила всичко необходимо за да сме максимално предпазени.
Ако можехте да кажете нещо на хората, извън спешното, какво би било то?
- Бъдете здрави и не подценявайте вируса. Продължавайте да спазвате дистанция, да миете ръцете си старателно и да носите маски, въпреки, че вече забраната отпадна.
Ако имате възможност да помагате - направете го! Дори това да е само да купите хранителни продукти на възрастните си съседи, за да не се налага да излизат те. Всяко малко добро е важно!
Кога усещате страх и каква е надеждата в едно болнично отделение с коронавирус пациенти?
- Нормално е да изпитваш страх. Все пак ние се борим срещу непознат до голяма степен вирус. Усещам притеснение всеки път когато работим над някой пациент в наистина тежко състояние, особено ако не успеем да го спасим и почине. Страхът не е толкова за мен самия, колкото за семейството ми. Именно заради това не се виждаме в момента. Надеждата в едно отделение е, че правейки максимума и давайки всичко от себе си за всеки пациент, ще успеем да го спасим. Невинаги се получава. За съжаление понякога вирусът и усложненията му надделяват.
Четете утре следващия разговор с доброволец.