Делото "Лилана": Съдът не прие доказателства за достатъчни, прокуратурата ги прати на медиите
Специализираната прокуратура отново прибягна до похвата - по досъдебни производства, по които иска да поддържа медийни реакции - да разпространи материали от делото. Този път те са по обвинение, за което преди два дни съдът прие, че няма достатъчно доказателства.
В четвъртък (7 май) от прокуратурата разпратиха до медиите протоколи от разпити на свидетели с традиционното обяснение "с оглед на високия обществен интерес" и уточнение, че е е за "организирана престъпна група, създадена с цел незаконно усвояване на евросредства по програма "Иновации и конкурентноспособност".
От това се разбра, че са по разследването срещу Лиляна Деянова (по-известна като певицата Лилана) и съдружника й Мартин Димитров. От прегледа на документите обаче става ясно, че те не са свързани с проверката за злоупотрелите с европари, а с второто обвинение срещу тях - за заплаха (в него става дума за други институции и бизнес, които нямат общо с оперативната програма).
Във вторник (5 май) съдиите гледаха мярката за неотклонение на двамата. Единият член на състава беше с особено мнение, че няма достатъчно доказателства по обвиненията. Другите двама съдии приеха, че за престъпната група има такива, но и тримата не приеха представеното от прокуратурата за заплахата - по него са обвинени само Деянова и Димитров.
Разпространените показания на свидетелите са дадени пред разследващите на 24 април - един ден преди арестите. В тях те разказват как са били заплашвани преди година, за да подпишат договор с фирмата на обвиняемите.
"Доказателствата се публикуват при спазване на презумпцията за невиновност, без да се застрашава ходът на наказателното производство и с разрешение на наблюдаващите прокурори по реда на чл.198 от НПК", твърдят още от прокуратурата.
Кой говори и за кого разказва в свидетелските показания
По това, което се чете в разпитите и контекста за институциите и бизнеса, "Дневник" разпозна, че по всяка вероятност зад инициалите на свидетелите в тях стоят проф. Олег Асенов - член на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", Радослав Влахов - настоящ общински съветник от ГЕРБ и бивш член на Управителния съвет на агенцията и Георги Терзийски - председател на Управителния съвет на АПИ.
В показанията си те разказват за поредица от срещи и телефонни разговори, проведени през април и май 2019 г. с Лилана и Мартин Димитров като представители на "Телетол" АД. На срещите е присъствала и друга жена, посочена от прокуратурата с инициали Т. Ш., която вероятно е Тони Любенова Шиби - според справка в Търговския регистър тя е съдружник с минимален дял (2.5%) в друга обща компания - "Нованор Груп".
В показанията служителите на АПИ твърдят, че им е бил оказван натиск да сключат договор с "Телетол" АД като Национален доставчик на услуги. Те обясняват и че процедурата се изпълнява в няколко етапа - в първия се проверяват документите на фирмата и дали отговаря на изискванията, а във втория етап - за да може да продава електронни винетки, фирмата трябва да докаже съвместимост със системите на АПИ. Според показанията на тримата свидетели, "Телетол" АД не са успели да минат втория етап и да докажат съвместимост на тяхната услуга със системата.
Фирмата "Телетол" беше вторият одобрен кандидат да продава винетки, като договор с нея беше подписан през май 2019 г. Още тогава те от своя страна твърдяха, че са били бавени "институционално", разказват за бюрократични трудности в процеса и че всичко е било "умишлено". Преди година Димитров коментира пред "Капитал", че не сключват договор с тях, защото тол системата не е готова и да не виждат неща, които се случват в целия процес. Той твърди, че определени параметри не са определяни от държавата, а от частната фирма която изгражда системата - австрийската Kapsch - основен конкурент на "Телетол", според свидетелските показания.
Сега прокуратурата разпространява показанията на Олег Асенов и Георги Терзийски, както и на вече бивш член на Управителния съвет в АПИ и настоящ общински съветник от ГЕРБ - Радослав Влахов.
| През юли 2019 г. "Телетол" подава сигнал в прокуратурата срещу АПИ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството - този, който според тях сега е една от причините за разследването. Тогава фирмата съобщи, че настоява прокуратурата да започне разследване срещу председателя на Управителния съвет на АПИ Георги Терзийски и директора на Националното тол управление - Олег Асенов - за действия и бездействия, които умишлено облагодетелстват трети страни и нарушават правата, законните интереси и свободите на гражданите и потребители на електронни винетки. На прокуратурата е бил предаден детайлен доклад, съдържащ информация, факти и документи в подкрепа на твърденията, заявиха от компанията. Тогава от "Телетол" обявиха, че сезират и еврокомисията. |
"Дневник" не успя да провери до редакционното приключване на текста дали тези свидетели са подавали сигнали още преди година, когато твърдят, че са били заплашени и кога точно, ако са подали какво се е случило със сигналите, давали ли са показания и тогава.
Свиделят О. А.: Заплашваха ме с оставка и че това е само началото
"Още след подаването на първоначалния пакет документи на 8 март м.г. започна системен натиск върху мен по всички възможни канали за комуникация, мобилен телефон, електронна поща и на мобилно приложение "VIBER" на телефонен номер: тези факти и обстоятелства мога да удостоверя със записи на самите разговори и "скрийн шоти" на съобщенията и историята на обажданията и копия на имейли от електронна поща с адрес". Това разказва пред разследващите свидетелят О.А. от управителния съвет на АПИ (вероятно проф. Олег Асенов). (За чистота на езика и по-добро разбиране "Дневник" публикува цитатите от свидетелските показания като поправя само и единствено сбърканите от разследващите пунктуация и правопис - бел. ред.)
"Основната цел на всички обаждания беше, без разглеждане по същество на документите, незабавно вземане на решение от страна на комисията и в частност от мен в полза на "Телетол" АД, за да бъде вписан в регистъра на националите доставчици на услуги като бяха ми определени срокове това да стане в рамките на една седмица от лицето Мартин Димитров, като по закон няма такъв срок", твърди пред прокуратурата Олег Асенов.
Разпитът му е проведен на 24 април тази година.
"След като не се продадох (вероятно "поддадох" - бел. ред.) на този натиск и той не даде резултат, се премина в директни заплахи от страна на г-н Мартин Димитров, който в телефонен разговор, проведен на 18.03.2019г. в 15:47 часа пред свидетели в кабина на Директора на Дирекция "Връзки с обществеността, протокол и международно сътрудничество" Й.А. ме заплаши, че, ако не получи регистрация в регистъра в рамките деня, има лостове да поиска и получи моята и на господин В. оставките и че това е само началото."
| "Помислих си какво може да се случи с мен и близките ми хора само защото искам да си изпълня служебните си задължения. Почувствах страх, че наистина мога да остана без работа, както и да не мога да си намеря работа за в бъдеще. Започнах и да се оглеждам по пътя, да проверявам колата си, монтирах камери в апартамента си и други технически средства за охрана и защита", твърди пред разследващите Олег Асенов. |
"На практика неговата заплаха започна да се реализира като на 05.04.2019 г. в 13:48 часа г-жа Ш. (Тони Шиби - бел. ред.) и г-жа Деянова проведоха телефонен разговор на "шпикерфон" на микрофон с мен. В този разговор г-жа Деянова ме заплаши, че е събрала достатъчно информация за мен от областните пътни управление и ако не й се обадя до края на деня с положително становище за регистрирането на "Телетол" АД, ще си загубя работата, като настоятелно искаше да разбере в какви трудови правоотношения съм с АПИ, вероятно, за да изпълни заканата си", добавя Асенов.
Той обяснява, че в резултат на този натиск комисията се е ограничила до формално разглеждане на документите на "Телетол" АД. Казва и че е имал съмнения, че документите са били с невярно съдържание, но комисията не ги е разгледала по същество и не е проверявала съдържанието им. "Не извършихме специфични контролно-разследващи действия относно вярност на декларираните данни, за които имах съмнения, че са неверни, а именно - за наличните пунктове за продажни (вероятно "продажби" - бел. ред.) на тол продукти, сервизни пунктове за обслужване на бордови устройства и мобилни пунктове за обслужване на бордови устройства", добавя още свидетелят.
Свидетелят Р.В. : От днешна гледна точка казаното тогава е било заплаха към нас
Вторият публикуван разпит от прокуратурата е на Р.В. - вероятно общинския съветник от ГЕРБ Радослав Влахов, който е и бивш член на Управителния съвет на агенцията.
Той твърди, че във връзка с процедурата в АПИ през 2019 г. са възникнали "сериозни проблеми" с дружеството "Телетол"АД." Влахов разказва и за срещи с представителите на дружеството, на които са присъствали Лилана, Мартин Димитров и Тони Шиби.
"Една реплика в края на срещата ми направи впечатление, този господин Мартин Димитров на излизане се обърна към нас и каза цитирам: "Да знаете, че ние по един или друг начин, ще сключим договор с Вас", което изказване не кореспондираше с добрия тон на цялата среща и остави странен, неприятен привкус у мен. От днешна гледна точка и след поредица от събития, които се развиха, мога да кажа, че това може би е вид заплаха към нас", разказва пред разследващите на 24 април тази година Влахов.
Той си спомня, че първо му се е обадила Тони Шиби с настояване документите на фирма "Телетол" да бъдат разгледани веднага и да се пристъпи към сключване на договор с тях.
След първите няколко разговора с нея е започнал да му се обажда и Мартин Димитров. По думите на Влахов, той вече е бил "доста по-настъпателен" от Тони Шиби и обяснявал как щял да му иска оставката - както неговата, така и на А. (вероятно Олег Асенов - бел. ред.), а дори и на министъра, ако не задвижат документите му и процедурата за подписване на договор за Национален доставчик на услуги с фирма "Телетол"АД.
"Като цяло неговото държание беше изключително арогантно и без никакво зачитане на правила и държавни органи. От моя страна мога да кажа, че това тяхно поведение ми оказа сериозен психически тормоз и възпрепятстваше възможността ми да си върша нормално работата, като дори изигра роля и бе едно от нещата да напусна Управителния съвет на АПИ, защото това е една доста напрегната работа, в която ежедневно се налагаше да се решават сериозни проблеми и като имаш един такъв случай, като това дружество и неговите представители, с непрестанните им обаждания, което за мен си представляваше един вид психически тормоз", разказва още Влахов.
Свидетелят Г.Т.: Звъняха по 100 пъти и заплашиха, че ще пратят "качулките"
"От 31 януари 2019 г. работя в Агенция "Пътна инфраструктура" като Председател на Управителния съвет", посочва в показанията си третият свидетел, който "Дневник" идентифицира като Георги Терзийски.
Той разказва в показанията си на 24 април, че представителите на "Телетол" били изключително настоятелни в телефонните си обаждания, с което се опитвали да влияят върху работата на комисията. Заради това била организирана среща - за да бъдат изяснени условията, при които може да бъде сключен договора, твърди Терзийски.
По думите му, до подписване на договор не се е стигнало, тъй като от дружеството не е представило необходимите доказателства за оперативна съвместимост и комуникация между технологиите на "Телетол" и пътната агенция.
"По време на срещата ние постоянно бяхме прекъсвани от г-н Димитров с един единствен въпрос: "Защо са извикани на среща за подписване на договор като такъв нямало да се подпише", като на моите обяснение, че предлаганата от тях технология е несъвместима със системите на Агенцията, той отново питаше защо са били извикани, като нямало да се подпише договор и конкретно ме обвини, че аз лъжа и ме заплаши, че те ще свикат пресконференция с журналисти, на която ще кажат, че Агенцията лъже фирмата им", разказва пред разследващите председателя на Управителния съвет.
Той посочва, че е имало две срещи и нито една от тях не е била официално протоколирана.
"На втората среща на 30 април 2019 г. г-жа Деянова попита дали сме съгласни да я протоколира, като я запише на мобилния си телефон и ние се съгласихме, но не мога да твърдя със сигурност, че това е станало", спомня си Терзийски. Самата Лилана заяви в запис от ареста преди дни, че има доказателства и запис на среща.
"Г-н Р.В. (вероятно Радослав Влахов - бел. ред.), член на УС на Агенцията и А. (вероятно Олег Асенов - бел. ред.) устно ме уведомиха, че срещите с представителите на "Телетол" АД, а именно г-н Мартин Димитров са протекли в подобен дух на заплахи и натиск от негова страна. В следствие на упражнен тормоз и натиск, чрез заплахи от представители на "Телетол"АД и най-вече на г-н Мартин Димитров да не си изпълнява нормално работата, О.А. заведе негов доклад до мен, изготвен през месец юни 2019г.", разказва Георги Терзийски.
По думите му, в доклада Асенов е посочил подробно и ясно, че е бил обект на тормоз и заплахи, основно от Мартин Димитров и се оплакал, че е имало дни, в които в рамките на няколко часа му е звънял десетки пъти. В доклада си Асенов е посочил и конкретен ден, в който получил около 70 обаждания от Мартин Димитров само за няколко часа. "Тук мога да посоча, че в един конкретен ден на месец май 2019 г. аз също бях многократно подложен на телефонен тормоз като може би около 100 (стотина) пъти бях търсен от стационарен номер, който е посочен в документацията на дружеството "Телетол", като служебен", разказва в показанията си пред разследващите Терзийски.
"На 4 юли 2019 г. в около 16 часа Мартин Димитров, Лиляна Деянова, Т.Ш. и С.Ш. се опитвали да нахлуят неправомерно в сградата на Националното ТОЛ Управление... Пояснявам, че този трети етаж е със специален режим на достъп. Те са нанасяли физически удари по вратите като настоявали да бъдат допуснати до служебните помещения. Обиждали са служители, които са физическата охрана на сградата, като са заплашвали, че ще дойдат "качулките",твърди Терзийски и допълва: "В този ден са отправяли заплахи и към едно от лицата за контакт с дружеството по отношение на процедурата."
Разпространените днес протоколи от разпити на свидетели се отнасят, според съобщението, за оказван натиск и заплахи от страна на обвиняемите към длъжностни лица.
Според съда няма доказателства за заплахи към длъжностни лица
Само преди два дни (на 5 май) с определението си Апелативният спецсъд потвърди задържането под стража на Лиляна Деянова и Мартин Димитров, но в мотивите на магистратите бе изрично посочено, че не са налице доказателства за заплахи към длъжностни лица по смисъла на чл. 269 от Наказателния кодекс и за укриване на данъци.
Съдът изрично посочва, че упоритото настояване да бъдат регистрирани като Национален доставчик на услуги може да е било укоримо, но не е престъпление. Това припомни по повод свидетелските показания адвокат Илко Димитров, защитник на Мартин Димитров. "Това е само съдебно определение, но е знак, че съдът е разгледал и оценил представените факти", коментира пред "Дневник" адвокат Димитров.
Татяна Дончева, също адвокат на Мартин Димитров коментира, че не може да бъде заплаха предупреждението им, че ще дадат пресконференция, на която да огласят данни, които според тях уличават длъжностните лица в неизпълнение на задълженията им.
"Дневник" потърси служителите на АПИ, които са дали показания пред прокуратурата с няколко въпроса - дали и кога са подали сигнал, защо чак сега прокуратурата разследва случая и ако не са подали сигнал за натиск - каква е причината да не го направят. От пресцентъра на АПИ обаче отказаха всякаква информация или коментар с обяснението, че тече досъдебно производство и не могат да отговарят на въпроси, свързани с него.
Още за разследването срещу Лилана, фирмите, усвоените средства и връзката с Васил Божков - тук.