И децата разбраха, че докато бяхме в извънредното положение, на лекар се ходи само в краен случай, като преди това се обаждаме по телефона, а не ходим на място. Целта: да се избягва струпване на хора и така чакалните пред кабинетите трайно се изпразниха. За пациентите това носеше успокоение, че се пазят от вируса. За лекарите беше глътка въздух от всекидневието, в което нерядко се занимават с излишни прегледи и манипулации, но и сериозен проблем, тъй като липсата на работа означава и липса на пари.

Затова държавата заяви намерение да подпомогне финансово болниците, които поеха напрежението около коронавируса, но и изпълнителите на медицинска помощ извън лечебните заведения - общопрактикуващи лекари, специалисти, зъболекари, лаборатории с договори със здравната каса. След като останаха почти или напълно без работа заради въведените ограничения, те трябваше да получат пари, които да им помогнат да оцелеят в кризата и да запазят дейността си, по възможност без да съкращават персонал.

На първо четене изглеждаше, че помощта ще бъде безвъзмездна, подобно на мерките за подпомагане на бизнеса. Впоследствие се оказа, че това изобщо не е сигурно, а абсурдът е, че и даващите, и получаващите имат право. Допреди седмица изглеждаше, че популярната фраза "Безплатно е сиренето само в капана" добре описва ситуацията. Сега вече изглежда, че сиренето ще си е безплатно, но някои въпроси остават отворени.

На 6 април Българският лекарски съюз (БЛС) съобщи, че е постигнал споразумение с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за анекс към Националния рамков договор, според който

В този момент всички процедури освен спешните бяха забранени със заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.

Как ще се изчисляват изплащаните суми е определено в методика, публикувана на сайта на здравната каса. В документа е посочено, че става дума за "заплащане за работа при неблагоприятни условия по повод на обявената епидемична обстановка". Получават го всички - болниците и специалистите извън тях. Изключение са тези, които изрично са заявили, че не желаят - на тях се изплаща само изработеното за съответния месец. За база, върху която ще се изплащат сумите, се взима отчетената от изпълнителя дейност за месец януари 2020 г. (с изключение на болниците, където редът е по-различен).

На 21 април в писмо до редакцията читател на "Дневник", който е зъболекар, сигнализира, че методиката води до парадокси. Ако две практики са "заработили" по 10 хил. лв. през януари - пише медикът, пожелал анонимност - а в извънредното положение през март едната - 100 лв., а другата - 6 хил. лв., то ще бъдат обезщетени съответно с 8400 лв. и 2500 лв. (полагащите се 8500 лв. минус изработеното за месеца - бел.авт.)

В очакване на официалния коментар на здравната каса "Дневник" се свърза с адвоката Андрей Дамянов, член на Надзорния съвет на касата и на Национална пациентска организация, чието тълкуване за отпусканите пари дава обяснение по възникналия казус. Той смята, че става дума "за авансово плащане за бъдещи предоставени услуги по лечение". Според Дамянов на заседание на Надзорния съвет на НЗОК се изяснило, че "касата не може да плаща просто така, не може да обезщетява, защото някой не е работил".

Тълкуванието на Андрей Дамянов значително се различава от обяснението на Българския лекарски съюз, който настоява, че става дума за обезщетение и отпуснатите пари не трябва да се връщат. Оттам посочват, че връщането на пари не фигурира в никой от документите, които са подписали.

Според адвоката Мария Петрова, специалист по медицинско право и част от медицинския съвет към правителството, от текста на документа с методиката става ясно, че се предлагат аванси, а не безвъзмездни обезщетения.

Така, както са формулирани, сумите не носят характеристиките нито на извъндоговорно обезщетение за вреди, нито на обезщетение за неизпълнение на договор, коментира тя за "Дневник" и допълни: "Авансовото плащане се прави, преди да се извърши услугата, но при всички положения изисква извършване на услугата. Ако услугата не се извърши, то тези суми подлежат на възстановяване. НЗОК не дарява "едни пари" на "едни хора" за "неблагоприятни условия на работа".

Темата е обсъждана и от Надзорния съвет на здравната каса на 27 април, но тъй като заседанията са закрити, дискусиите стават обществено достояние от стенограмите, които се публикуват на сайта на касата дни, а понякога и седмици по-късно. От стенограмата на заседанието на 27 април се разбира, че допълнителните средства, които НЗОК е платила до 85% от дейността, досега са:

На заседанието Иван Кокалов (КНСБ) изрично повдига въпроса дали е възможно "зъболекар, който работи, да получи по-малко", тъй като му се е обадила журналистка от "Дневник". Ето последвалия диалог с шефа на Надзорния съвет Жени Начева и управителя на касата Петко Салчев:

Тълкуванието на здравната каса предизвика яростно недоволство у съсловните организации. Българският лекарски съюз (БЛС) заяви в позиция от 15 май, че няма да допусне да бъдат връщани или удържани средства. "Никога подобен въпрос не е стоял на дневен ред и БЛС не се е съгласявал, че изпълнителите на медицинска помощ трябва да връщат пари от договорените с НЗОК 85%", се казва в нея.

Подобно е и обръщението на д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз, който посочи, че е възмутен и ядосан: "Никъде, ама никъде в анекса и методиката за заплащане на договорните партньори на НЗОК в условията на извънредното положение не е упоменато "връщане на пари"? Никъде!". Той заявява и протестна готовност.

Във вторник (19 май) от БЛС изпратиха ново съобщение до медиите, в което се твърди, че на среща между двете съсловни организации, Министерството на здравеопазването и управителя на здравната каса е "потвърдено", че "няма да се отработват или връщат пари на НЗОК от договорените 85%", като се уточнява, че в анекса, който са подписали лекарският и зъболекарският съюз, няма такова условие.

И здравният министър Кирил Ананиев обяви във вторник, че "няма такъв проблем. Никой няма да връща пари" и че е "крайно време да сложим край на един безсмислен дебат".

Темата обаче се очаква отново да бъде обсъждана в Надзорния съвет на здравната каса в края на месеца, като вероятно, за да няма напрежение в лекарските съсловия, решението ще е в това касата да не изисква да се връщат дадените аванси. Това би върнало ситуацията до сигнала на зъболекаря до "Дневник": този, който е работил повече и се е излагал повече на риск, ще получи по-малко средства от този, който не е.