Сибел, Валери, Доника, Ива, Иван и Мирослав са в "карантина" много преди обявяването на извънредното положение. Близо 9 месеца те трябва да разпределят времето си така, че да успеят да съчетаят работа, учене по право и подготовка за най-престижното състезание по право в света. "Три паралелни живота", които изключват в някаква степен социалните контакти, излизането навън с приятели и шляенето.

Те са отборът от Софийския университет "Св. Климент Охридски", който стана първи в света на международното състезание по право "Philip C. Jessup" - най-старото състезание по международно публично право.

Наградата получиха в разгара на кризата с разпространението на коронавируса, а докато отговарят на въпросите на "Дневник" вече се набират нови участници за следващия отбор, който да се яви на състезанието през 2021 година.

Софийският университет има традиции в участието си на подобни състезания и конкретно "Jessup" (което е и най-старото състезание, провежда се от 1960 г.). Всяка година се формира отбор, който първо минава национален кръг, където се бори с други университети от страната, а след това спечелилите заминават за Вашингтон, САЩ. Това е трябвало да се случи и с отбора на Сибел Хасан и Валери Благоев (те са треньори), но заради пандемията остават в страната. От дистанция и в конкуренция с над 700 други отбора, взимат престижната награда. Участниците решават казус в сферата на международното публично право, който обикновено е посветен на актуални въпроси от глобално значение.

Отборът на СУ печели наградата Richard R. Baxter за най-добра писмена защита на ответник. Освен това, отборът се нарежда на четвърто място в света в общото класиране за писмени защити.

Зад успеха стоят много усилия, време и чудене - дали правиш достатъчно, дали ще ти стигне времето, как да станеш по-добър. Подготовката отнема повече от половин година, като материалът, който трябва да се изчете е огромен. Но почти никой не си е помислял да се откаже. А ако такава мисъл, все пак е преминавала, другите са успявали да я разсеят.

Всички разказват, че най-ценното, което участието им в състезанието е донесло, е приятелството. Гордеят се един с друг и с усилията, които са положили. И всички искат да останат да работят в България, след като завършат. Дотогава очакват един от треньорите да се появи с татуировка - обещание, дадено че ще направи, ако спечелят.

Ето кои са участниците в отбора и какво казват за преживяването.

Сибел е студентка по Право в пети курс, в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Интересът й към състезанията по право се проявява още в началото на юридическото й образование. Тогава също е участник в "Jessup", а преди това в "Telders" (темата там също е международно публично право, но на европейско ниво). Става треньор, след покана от миналогодишните треньори на отбора.

За нея подготовката за състезанието се е отразила положително на обучението й в правния факултет. "Това, което са изисква за състезанието до голяма степен е универсално за юридическата професия, затова усъвършенстването на уменията ми за анализ на правни текстове, за писане, за решаване на казуси, се отрази много добре върху обучението ми и върху развитието на личностните ми качества. Във връзка със социалния живот мога да кажа, че неминуемо социалните контакти намаляват, защото и свободното време е малко, но въпреки това балансът между състезанието и социалния живот е възможен", казва още Сибел.

За нея най-ценното от цялото преживяване е приятелството. "Да бъда треньор беше предизвикателство, защото по презумпция ролята ми на треньор изисква да бъда наясно с всички въпроси по казуса и да координирам цялостната подготовка на отбора. Всеки един от участниците беше напълно посветен на състезанието, поради което постоянно кипеше работа и беше трудно да се поддържа това темпо", отговаря още младото момиче.

Благоев казва, че е горд със съотборниците си и от изключителния им професионализъм и усърден труд, който полагаха неуморно. "Същевременно сме благодарни и на подкрепата, която отборът ни получи от Сдружението за международни състезания по право, асоциация Америка за България, Американското посолство и Юридическия ни факултет", казва Благоев.

Доника е пети курс право в СУ. По състезанията се запалва чрез един уъркшоп, който Сдружението за международни състезания организира всяка есен - "Be the Devil's advocate". "През 2017 г. съвсем на шега се записах за него, без да подозирам, че две седмици по-късно ще пледирам в 15-та зала на ВКС и ще изпитам едно от най-опияняващите чувства - удоволствието от това да си убедил някого в аргумента си, въпреки всичките му въпроси и колебания". Първо минава през участието в друго състезание - "Tellders", което й дава ценен опит.

Казва, че солидарността е една от основните причини за наградата.

Доника смята, че едно такова състезание те кара да се замислиш кои са приоритетите ти, така че да намериш време през деня си само за най-важните неща. За нея ползите от участието трудно се измерват с думи. "Състезанието ми даде нови приятелства и нови умения, даде ми множество уроци по търпение, по упоритост, по човечност. Състезанието ми показа коя съм, защото тук и най-вече в стресовите части преди предаването на писмените защити и преди националните всичко много засилено - стресът е много, радостта е много. Поставянето в такива ситуации ни показва кои сме всъщност на най-първично човешко ниво, а това да се опознаеш със силните и слабите си страни, за мен е най-голямото ми оръжие в живота", казва още младото момиче.

Ива Белчева е трети курс право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". "Реших да участвам, тъй като имах желание да се занимавам с някаква "извънкласна" дейност с практическа насоченост, както и да развия знанията си по юридически английски език".

Ива казва, че е имала трудни моменти, когато обемът от работа е бил голям. Случвало й се е дори и да иска да се откаже, защото е губила вяра, но останалите я подкрепят и успяват да й върнат мотивацията и хъса ми за победа.

Иван Иванов е от Русе, завършва трети курс право в СУ. "От моя гледна точка всяка една направена жертва е била напълно оправдана с оглед високите ни цели. Не е хубаво да се изпада в крайности, но и човек не може да очаква много, ако не е готов да даде същото. В моя случай състезанието имаше приоритет над всички ангажименти и така трябва да бъде. В противен случай не виждам смисъл от участие - не съм привърженик на олимпийския принцип", споделя Иван.

Казва, че сред най-ценнните неща, които участието му е донесло е методологията на работа. "Състезанието е събитие, което минава. Дори и не е задължително някой да оцени участието и успеха ни в него или дори и това да се случи, ще трае кратко време. Това, което остава от участието в подобни състезания е безкромпромиснотта, с която бих поел друга задача в университета или на работа. В състезанието имах възможност да се сблъскам с един малък модел на това какво е да преследваш една цел и какви жертви би дал. Ако човек усвои това качество, може да го приложи навсякъде", казва момчето.

Мирослав Йонов е от Пазарджик. Завършва втори курс право в СУ. Влиза в отбора заради желанието да изгради умения, които впоследствие ще са му необходими, за да се реализира като юрист. "В процеса на подготовката за състезанието, под въздействие на амбициозните треньори и съотборници, това желание прерастна в една споделена мечта да се класираме измежду най-добрите университети от цял свят. Общата визия, която имахме в отбора, изигра най-ключова роля в нашия успех", казва още Мирослав.

За него най-ценното от състезанието е увереността, че по нищо не отстъпваме на най-добрите университети в света, а също така и урокът, че всичко е постижимо, ако положиш достатъчно труд, време и желание.