Паниката отвън надделяла при взимането на противоепидемичните мерки у нас, а Националният оперативен щаб е допуснал някои грешки, смята пулмологът проф. Коста Костов.
В интервю за БТА той коментира действията на управляващите за ограничаване на разпространението на новия коронавирус и съобщи как е бил сформиран оглавяваният от него медицински съвет към Министерския съвет. "Според мен малко се надприказвахме, малко повече натиснахме педала, излязохме малко над разума", коментира проф. Костов. "В цялата тази констелация от многодържавна паника се случи така, че тази паника облада и нас. Ние винаги като че ли следваме силните и приписваме чуждо домашно", смята той.
Той определи като добри първоначалните противоепидемични мерки, които бяха одобрени от правителството. Според него обаче след това е трябвало да се направят повече тестове. "Борисов постъпи правилно, той послуша разума и се въведоха строги мерки, но в последствие той трябваше да извлече максимална информация от епидемията, за да можем да управляваме по-добре", коментира проф. Костов.
Той съобщи, че предложението за създаването на медицинския съвет е било негово, а не на премиера, но призна, че е неудовлетворен от начина, по който се е развивала дейността на консултативния орган, защото съветът е можел да допринесе много повече за овладяване на епидемията. Проф. Костов обясни и, че съветът продължава да действа и всеки понеделник нанася корекции в своя документ с препоръки към лекарите за действия в условия на коронавирус.
"Аз усещах, че оперативният щаб отива в една крайност, която има нужда от омекотяване и експертно шлифоване, на щаба му липсваше експертизата на моите хора", коментира проф. Костов. Той критикува членовете на оперативния щаб за това, че са говорили за неща, за които "не са точно компетентни" и са допуснали и някои грешки. Те не ни подадоха ръка и не ни послушаха в основното - да вземем максимална информация от тази епидемия, оплака се проф. Костов.
Според него, когато се говори за ниския брой на на заболели от COVID-19 в България трябва да се има предвид и ниската средна преживяемост на населението, слабо развитата система от домове за възрастни гора, късния старт на епидемията и по-ранното затопляне. Самият той смята, че вероятно в Българи е влязъл щам на вируса, който не е толкова агресивен.