Софийският университет "Св. Климент Охридски" подобрява тази година позицията си в най-авторитетната световна класация на висшите училища. Но в същото време отстъпва назад в регионалната класация за Централна Европа и Азия, включваща още страните от бившия СССР и Турция.

В публикуваното днес 17-то поред издание на QS World University Rankings това е единственият университет от България, попаднал сред хиляди висши училища от цял свят.

Тази година той е в групата с позиции между 600 и 650, като от определен праг нагоре авторите не подреждат университетите на конкретно място, а ги включват в блокове. Групата над място 800 дори включва всичките 200 университета до края на списъка. "Климент Охридски" бе там преди две години и това бе най-слабият резултат досега.

Днешната позиция е най-добрата досега, след като миналата година СУ бе в групата 751-800.

Но университетът почти непрекъснато отстъпва в конкуренция с висшите училища от района - от 44-о място през 2015 г. на 49-о сега. Компания днес му правят Университеттът "Коменски" в Братислава и "Корвин" в Будапеща. От друга страна, това не е лоша позиция предвид факта, че групата обхваща 350 университета от германската до китайската граница.

Показатели по няколкото критерия, използвани в оценката, разкриват, че вероятно най-слабото място на Софийския университет е наличието на чуждестранни преподаватели. От десетилетия борещите се за влияние висши училища по света привличат талантливи преподаватели от чужбина, но все още това не се случва в България. В СУ от 1801 служители има едва 17 чужденци, т.е. под 1%. За сравнение, в най-добрия в света Масачузетски технологичен институт от около 3000 факултетни служители чужденците са почти 1700.

Не са много и чуждестранните студенти в СУ - от общо малко над 19 хиляди те са 1100 души (в общия профил на университета пише за над 21 000 студенти, което прави тази група с още по-малък дял). От тях 61% се обучават в програмите след 2-3 курс.

По останалите показатели СУ изглежда добре (ниво над средното) като академична репутация и репутация на работодател, с броя на преподавателите с докторати, цитиране на техни публикации и включване в международни изследователски мрежи.