Това са част от изводите в доклада на неправителствената организация "Антикоруоционен фонд" за състоянието на антикорупционните институции. Основният извод от него е че състоянието на борбата с политическата корупция е не само незадоволително, но и притеснително.

Изследвани са 40 случая, които могат да бъдат определени като "дела от висока обществена значимост", спрямо лица заемащи висши държавни длъжности, и обхващащи периода 2014-2019 г,, както и е напрвен анализ на превенцията и установяването на конфликт на интереси.

Автори на анализа са старши правен експерт Андрей Янкулов и доц. д-р Атанас Славов. От организацията уточниха при представянето, че са изследвани само публични случаи и се е работело с публично достъпни и проверими данни. Янкулов заяви, че на местата, в които е можело да се правят спекулации, авторите са решили да го спестят.

Изследването няма амбицията да анализира в дълбочина нормативните, институционалните или политически фактори и причини, които подпомагат или възпрепятстват противодействието на корупцията, уточниха от организацията. Докладът по-скоро цели да допринесе за повече прозрачност и яснота за работата на компетентните органи по конкретни казуси. С него се поставя началото на ежегодно независимо гражданско наблюдение на случаи на (твърдения за) корупционни престъпления и конфликти на интереси по високите етажи на властта.

Борбата с корупцията по високите етажи на властта през последните пет години не е била ефективна и не е довела до ефективни наказания. Зад този извод стоят данни за едва три (от 40) окончателно осъдителни присъди. Нито един краен осъдителен съдебен акт от разгледаните не е постигнат през последните 2018 и 2019 година.

По нито един от казусите не е постановено наказание лишаване от свобода, подлежащо на ефективно изпълнение - т.е няма никой влязъл в затвора. Окончателните оправдателни съдебни актове са седем.

При голяма част от казусите, приключили с оневиняване, става въпрос за несъставомерни обвинения.

"Не става дума за промяна на доказателствата, не се касае и за спор на качеството на доказателствата, касае се за случаи, в които съдът вижда, че няма никакво престъпно поведение, въпреки че такива обвинения са повдигнати. Т.е било е повдигнато обвинение за нещо, което според съда не съставлява престъпление", коментира Андрей Янкулов и уточни, че по някои от казусите дори представителите на прокуратурата са заемали подобно становище пред върховната инстанция.

По думите му от друга страна оправдателните присъди по такива казуси, в които няма престъпление е добър знак, защото обратната хипотеза би било лош сигнал за правовата държава.

Приблизително една четвърт от общия брой (единадесет от четиридесет) от разгледаните случаи се намират все още на досъдебната фаза на процеса или съдбата им е напълно неизвестна.

Неясни са критериите, по които от прокуратурата се решава да се предостави или да не се предостави информация на обществеността по движението на дела от висок публичен интерес. Особено необяснима е липсата на публична информация по казуси, по които първоначално са давани шумни пресконференции или са публикувани подробни прессъобщения, се отбелязва в доклада.

Като пример е даден обвиненията във връзка с проекта АЕЦ "Белене". По тях в досъдебна фаза обвиняеми са трима бивши министри (от различни политически сили). "Твърдените в обвиненията щети за държавата са общо за внушителната сума от над половин милиард лева, с което въпросните случаи се отличават драстично от стандартните в изследваната съвкупност. По всеки един от седемте казуса от привличането на лицата в качеството на обвиняеми на досъдебната фаза на процеса до настоящия момент е изминал период от около три години, през който няма никаква публична информация какво се случва с разследването", пише в доклада.

Янкулов обръща внимание и на факта, че по много от изследваните случаи се вижда "избирателно прилагане на наказателния закон, което сериозно застрашава устоите на правовата държава". "При сходни факти, правната им оценка е различна. При сходни факти, едни лица са обвиняеми, докато за други лица няма никаква реакции по наказателно преследване, въпреки че нещата установени касаят и тях".

Анализът на работата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество показва, че статистически данните за работата й показват по-добри резултати.

От значение за повишаването на доверието в институциите е не само провеждането на цялостни и задълбочени проверки в случаите на съмнение за конфликт на интереси и корупционно поведение, но и създаването на публично впечатление, че законът се прилага равно и еднакво към всички, независимо от техния материален, социален или институционален статус", е записано още в доклада.