Всеки трети българин живее в бедност и това определя очакванията му за промяна
Здравеопазване, помощ за дребния и среден бизнес да излезе от кризата, образование. Това са първите три сфери, в които българите смятат, че държавата трябва да насочи усилия и финанси.
Следва борбата с корупцията и престъпността (на шесто място), но пък оправянето на правораздавателната система е чак на десето място в приоритетите, макар 47% да вярват, че тя се влошава, и още 43%, че нищо не се променя.
Показатели са отговорите, които получихме на въпроса дали се подобрява или влошава положението с корупцията. В голяма част от случаите отговорът беше … смях!
Две трети (64%) от българите смятат, че абсолютен приоритет трябва да са доброто образование, достъпното здравеопазване и ликвидирането на крайната бедност (трите заедно са обобщени като "създаване на добър човешки капитал" в България). Но също така 27% вярват, че това ще дойде от само себе си чрез повишаване на доходите и стандарта на живот.
Това се казва в изследването "Нов социален договор", разпространено в сряда. То е поръчано и финансирано от фондация "Фридрих Еберт" и реализирано от агенция "Медиана" през юни чрез хиляда телефонни интервюта и представително за пълнолетното население на страната. Резултатите ще бъдат използвани в съвместния проект на фондацията и Института за икономика и международни изследвания на тема "Необходимост от нов социален договор" с ръководител Ивайло Калфин.
Когато стане дума за корупция "на практика, огромната част от обществото живее с убеждението, че закони, норми, правила съществуват формално и е просто въпрос на пари и власт тяхното прилагане или пренебрегване". Влошаване виждат 56%, а ефект от борбата с нея виждат само 9%.
Защитата на околната среда, която тясно се преплита именно с корупцията и прилагането на законите, е довела част от българите до отчаяние и ги кара да смятат, че "Нищо не може да спре парите. Готови са да унищожат всичко - гори, море, планини, въздух - за печалба тук и сега". Доколкото се виждат позитивни промени, те са преди всичко в промяната на нагласата на хората и развитие на екологично съзнание, а не в работата на институциите.
Хората се организират и се борят и понякога успяват да отложат, но после пак идват „вълците” и в крайна сметка постигат своето!
Критиките към здравеопазването обаче са особено силни - само 19% смятат, че то се подобрява през последните години, а половината (48%) го оценяват като влошаващо се. (Проблемът вероятно е изострен и от кризата с пандемията.) Една трета от населението на страната са лишени (или се чувстват лишени) от реална здравна помощ и могат да разчитат само на формална такава.
Реално здравеопазване има само за тези, които могат да плащат! И нещата стават все по-зле!
Това, изглежда, донякъде обяснимо предвид факта, че една трета от населението преценява, че живее в бедност и дори в мизерия. Лансираната идея, че бедността се основава преди всичко на етнически и образователен признак не намира потвърждение в данните от изследването: 65% от бедните и мизерстващите са хора със средно и висше (20%) образование; 80% са от български етнос. Две трети (64%) от бедните и мизерстващите са хора над 50 години, т.е. присъдата "пенсионер".
Вероятно затова само 11% допускат, че достъпът до качествено здравеопазване зависи от материалния статут и доходите. Мнозинството от запитаните (56%) споделят, че възможността за достъп до качествени медицински грижи в системата на "безплатното" здравеопазване е минимален или дори нулев. Голяма част от респондентите споделят, че двете системи на обществено и частно здравеопазване започват да се припокриват - по признака "плащай!".
Внушителните 85% са убедени, че достъпът до добро здравеопазване е човешко право и държавата трябва да го осигури еднакво за всички. Същото важи (87%) и за достъпа на децата до качествено образование, както и че държавата трябва да осигури учебници, храна, компютър, транспорт, стипендии, за да не отпадат деца от училище поради бедност (66%).
Участвалите в проучването смятат, че и образованието се влошава (51%) и едва един от седем вижда положителни промени (но се изтъква основно повишаването на заплатите в сектора).
Крайната цел, която си поставя проучването, е да разбере - когато се говори за развитие на България, кои са приоритетите, какви са целите, докъде стигнахме и къде сме, казват авторите. Търси се отговор на въпроса накъде вървим и има ли място за нов обществен договор, нов консенсус и нова посока.