Само дъждът ли е причина за наводнението в София
Възможно ли е при проливен дъжд от 50-60 л/кв.м, като снощния, да няма наводнения в София? Според общинския съветник Тома Белев от "Демократична България", тези интензивни валежи вече са обичайни и отводнителната система на града трябва да се препроектира.
"В последните години в Софийското поле има промяна във валежите. Първо те са по-късно с един месец. През зимата декември е сух, а снеговалежите започват през втората половина на януари. Течните валежи също се изместват и са през юни и юли и са кратки, но много интензивни.
В природата има два буфера срещу наводнения при обилен дъжд - гората и почвата. Дърветата "улавят" част от валежите и от въздушни ги превръщат подпочвени. "Там, в природата, нямаш запечатана с плочки, асфалт или бетон почва, както в София, и тя поглъща водата като я пуска малко по-късно и не се получава висока вълна", обясни Белев.
Фалшивите зелени площи
Друга причина за наводненията е, че бе разрешено застрояване в София, при което за "зелена система" се приемат тревни покрития, в които пластът почва е едва 50-60 см, а под него е бетон. Отдолу пък е паркинг или друго строителство, така че тази "зелена площ" не може и няма къде да задържи водата.
"Преди застрояването на Витошката яка, там нямаше наводнения. То започна по времето на главния архитект на София Стоян Янев (от 1996 до 2006 г.) и особено в последните години. Сега като вали дъжд по Витошката яка по бул. "България" става река. И това вече е естествено, защото тя просто няма къде да отиде. Канализацията, която е проектирана за по-слаби и продължителни валежи, не може да поеме тази вълна, обясни Белев.
Борис Бонев: Общината даже има Стратегия за адаптация към климатичните промени
Столичната община има разработена Стратегия за адаптация към климатичните промени. "Проблемът е, че както и при всички други стратегически документи на общината - тя си остава на хартия и нищо не се реализира на практика", посочи общинският съветник Борис Бонев от "Спаси София".
Една от мерките в тази Стратегия е разпечатването на почвата в града, отбеляза той. Много рядко има наводнения там, където има зелени площи и почва, която да попие водата.
"Зелените пространства помагат на града не само при наводнения. Те са мярка и срещу т.нар. Топлинни острови, които се образуват в градската среда. При дървета, храсти и почва, земята се нагрява по-трудно и температурата е по-ниска, отколкото е при асфалт и бетон", подчерта Бонев. Според него улиците са наводняват и защото не се почиства отводнителната канализация и той редовно ровел с пръчка шахтите по улицата, на която живее.
"Идват лета с кратки, но много обилни валежи и градът трябва да се адаптира към тези нови условия", потвърди той тезата на Белев.
"Визия за София" също иска разпечатване на почвата в градската среда
Във "Визия за София - 2050" също е отбелязано, че нивото на запечатване на почвите в града трябва да се намали, за да се избегнат бъдещи аварийни ситуации.
Калоян Паргов, председател на групата на БСП в Столичния общински съвет (СОС), призова кметът Йорданка Фандъкова да обясни на сесията на СОС в четвъртък, 9 юли, коя административна структура и кой персонално в Столичната община ще носи отговорност за неподдържаната канализационна мрежа в столицата, в резултат на което настъпиха многобройните щети от дъжда в понеделник вечер.
Калоян Паргов: Всеки път като завали, градът е блокиран
Всеки път, когато над София завали, водата и калта блокират града за дни. А гражданите слушат едни и същи оправдания и внушения от кмета Фандъкова чрез медиите. Истинската причина е в абдикирането на Столична община от решаването и на този сериозен проблем, се казва в становище на социалистите.