Гебрев: България спешно да говори за "български новичок" пред лидерите на НАТО и ЕС
"България да внесе българския случай в дневния ред на дискусиите по тези въпроси, които започват в ЕС и НАТО. Този въпрос трябва да се разглежда редом с "Навални" и "Скрипал" на предстоящия Съвет на ЕС."
Това е първото искане, което отправят към правителството и разследващите власти в България отровените през 2015 г. оръжеен бизнесмен Емилиян Гебрев, синът му Христо Гебрев и Валентин Тахчиев, един от ръководителите на компанията "Емко". В открито писмо, разпространено до медиите, те призовават София бързо да се възползва от обсъжданията около покушението срещу Алексей Навални, които балтийските държави се опитват да включат в дневния ред на срещата на лидерите на ЕС на 24-25 септември.
"Освен че трябва да защитава по един достоен начин своите собствени граждани, България трябва да бъде и достоен член на семейството държави, с които сме неразделно свързани, с нашите съюзници. Българските власти трябва да опровергаят създаденото през последните години убеждениe, че прислужва на чужди интереси, които противоречат не само на интересите на нашата страна, но и на интересите на нашите съюзници. Съответно България трябва да предложи сега и веднага активно взаимодействие за разкриване на цялата истина около "българския новичок" през 2015 г., атентата във Великобритания през 2018 г. и сега - "случая Навални", се казва в текста.
Гебреви и Тахчиев са адресирали писмото си до премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, като копие е изпратено и до президента Румен Радев и посланиците на страните от ЕС и НАТО. В него авторите посочват, че си дават сметка, "че няма да е никак лесно да разпоредите радикална промяна на курса на разследването", както и че "това е възможно да се политизира при актуалната криза в България".
Останалите 5 предложения са:
- България незабавно официално да поиска техническо съдействие от ОЗХО;
- България незабавно да заяви съществуват ли в някаква форма остатъци от веществени доказателства, които биха помогнали за нов, по-задълбочен анализ на използваното в България бойно отровно вещество;
- Българските власти проактивно да се включат в съвместни действия с властите на Германия и Великобритания за общи усилия за разкриването на престъпленията;
- България да поиска официално от Русия съдействие по изясняване самоличността на установените обвиняеми по делото, както и на останалите, които се намират в процес на изясняване;
- Българските власти да разрешат разследването на очерталите се възможни български съучастници, подбудители и поръчители на терористичния акт срещу нас.
В писмото се подчертава още веднъж, че "докато демократичният свят се изправи като един за да спаси живота и разкрие истината за отравянето на руски гражданин" в трета страна, то "в пълен контраст, на 25 август т.г. България, която формално също принадлежи към този свят официално спря недовършеното разследване на т.нар. "български Новичок"- покушение срещу трима граждани на Р България и на Европейския съюз извършено на наша територия още през 2015 г."
Съвпадението на това действие с отравянето на Навални е случайно, но то е "логично следствие от провежданата от българските власти вече месеци и години системна политика на забавяне, затрудняване и отклоняване в неверни посоки на разследването на "българския Новичок". Половинчатите резултати, които бяха шумно разгласявани от прокуратурата, станаха възможни единствено благодарение на паралелни външни разследвания и на световните медии."
"Истината е, че българските власти бяха принудени да признаят, че на наша територия свободно са се занимавали с терористична дейност група руски граждани, някои от тях свързани и със случая "Скрипал". С огромна неохота бяха съобщени имената и повдигнати обвинения на трима от тях. Това поведение на държавните органи на ваше пряко подчинение не е случайно. Като ваше висше политическо решение България остана единствената страна, която не се присъедини към съюзническата солидарност след атентата във Великобритания през 2018 г. и това още се помни. Дали това поведение е проява на унизителен страх от геополитически последствия или някаква договореност с Русия скоро ще се разбере."
Баща и син Гебреви и Тахчиев посочват и конкретни примери за "саботаж":
- отказ от установяване на състава и произхода на отровата. България, въпреки, че е член на ОЗХО, продължава да отказва техническата помощ на тази организация. За разлика от Великобритания и сега Германия;
- демонстративно нежелание за активна съвместна работа с нашите съюзници за разкриване на фактите и обстоятелствата;
- отказ от отправяне на искане до руската страна за изясняване на самоличността и други факти около обвиняемите и другите установени лица;
- отказ от разследване на всякакви възможни връзки със събития и процеси в България, както и на възможни български поръчители, подбудители или съучастници.