Това според "24 часа" е точният цитат от изказването във вторник на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева на дискусия, посветена на ролята на жените в сферата на сигурността. Изданието написа това под заглавие "Цвета Караянчева цитира Елинор Рузвелт, неразбрали, протестъри я подиграват", като посочва критиките, че изразът in hot water има смисъл на "да се окажеш пред голямо предизвикателство" и не се превежда буквално на български като да хвърляш жени в гореща вода.

Въпросът не е само в това, че преводът е неправилен, а и че съпругата на президента Франклин Делано Рузвелт никога не е произнасяла този израз.

На това обърна внимание днес Елена Кодинова, преводач от английски на десетки книги. Тя посочва, че "никъде не може да се намери източник, който да документира - извън украсените със сърчица, гълъбчета и котенца мемета в стила на лексиконната култура" - че Елинор Рузвелт е сравнила жената с пакетче чай.

Караянчева - или който ѝ пише речите - имат известно оправдание, защото това е типичен случай на създаване на цитат, който толкова приляга на други изказвания и мисли на известна личност, че никой не се съмнява в автентичността му.

Сайтът Quote Investigator обясни преди години произхода на израза, започвайки от ирландски поговорки от средата на XIX век.

Първата известна форма дори няма нищо общо с чая. Поговорките са "Човек е като яйце - колкото по-дълго го държиш в гореща вода, толкова по-твърдо се получава" и "Мъжете са като картофи - не знаят колко бързо може да се окажат в гореща вода".

Първата връзка с чая се е открита в публикация на издание от Сиатъл през 1915 г., само че там се говори за мъжете: "Мъжете са като чая. Истинската им сила не си личи, докато не ги пуснеш в гореща вода".

Жените се появяват в този израз косвено през 50-те години на ХХ век - цитирано е обучение на търговски представители, на което се казвало, че "Хората са като пакетчета с чай. Никога не научават истинската си сила, докато не ги пуснеш в гореща вода".

Изследователят Ралф Кейс споделя през 2006 г., че така и не открил потвърждение, че Елинор Рузвелт някога е използвала поговорката. Той се е обърнал за помощ и към архива на Библиотеката "Франклин Д. Рузвелт" в Ню Йорк, но и там не намерили нищо в изданията или ръкописите на бившата първа дама на САЩ.

Поговорката става популярна през 60-те години, но чак през 90-те се появява приписването ѝ на Елинор Рузвелт. След това има няколко публикации и биографии, в които се твърди, че и Хилъри Клинтън посочвала това като един от любимите си цитати от г-жа Рузвелт.