Защо съдиите не са доволни от новата система на съдилищата и от съдебния съвет
Близо седмица след като над 130 съдии от най-големия и натоварен съд в страната - Софийския районен съд (СРС), заявиха в писмо, че няма да ползват новата единна информационна система на съдилищата, и призоваха за нейното спиране, проблемите, които те описаха, остават нерешени. За днес е насрочен пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС), в чийто предварително обявен дневен ред няма точка, свързана с писмото на магистратите.
Проектът за Единна информационна система на съдилищата се осъществява със средства по Оперативна програма "Добро управление" (ОПДУ). Системата, която започна да бъде използвана активно в Софийския районен съд от миналата седмица, беше тествана известно време преди това, но още в този период съдии обърнаха внимание, че има много проблеми.
На 10.09.2020 г. съдиите от Софийския районен съд (СРС) заявиха, че няма да използват наложената им ЕИСС, докато не бъде поправена. На следващия ден в интервю за сайта "Правен свят" членът на съдийската колегия Вероника Имова (която е и координатор по проекта) хвали качествата на Единната информационна ИСС и твърди, че съдиите са технически некомпетентни. Имова отправя упреци за рушителство на държавата поради властови амбиции. "Интервюто" беше препечатано същия ден във в. "Труд". Още следобед към ВСС потеглиха подписки от други съдилища, които се солидаризираха с колегите си от столицата.
На 11 септември ръководителят на проекта и член на прокурорската колегия Гергана Мутафова поиска да се извърши незабавна и пълна проверка на изпълнението на проекта, на който тя е ръководител. Повод за нейното искане не е писмото на съдиите, а е позиция на най-голямата магистратска организация - Съюзът на съдиите, от края на август.
"Дневник" се свърза със съдии от СРС, за да разбере защо 130 от тях (едно стабилно мнозинство от активно действащите) роптаят срещу кадровия си ръководен орган. Въпреки че са подписали декларацията си, която е достъпна и публично към настоящия момент те не излязоха с името си под претекста, че не желаят политизиране на дебата и изместването му към отделни личности. Съдиите приветстват въвеждането на електронно правосъдие, но повтарят и споменатото в декларацията си - "недостатъците са толкова съществени, че създават опасност за работата на съда като цяло".
Съдии споделят, че основните оплаквания срещу ЕИСС, са три групи. Първо, съдилищата не могат да извършват част от законоустановената си дейност - например компютърът не позволява на съдиите да постановяват определени видове актове; служителите са затруднени в изходящата кореспонденция; съставените книги (отчети) са неадекватни; на гражданите не могат да бъдат предоставяни пълноценни справки. Второ, на авторите на интерфейса идеята за ползваемост (user friendly) очевидно била непозната.
Всички действия са многократно усложнени. Ако за генерирането на съдебна заповед през досегашна деловодна система са били необходими 3 стъпки, то новата система изисква 30. Налага се дори междинните съдебни актове (например разпореждане да се направи някаква справка) да се подписват както на ръка, така и с квалифициран електронен подпис (КЕП). При това всеки, ползвал електронно банкиране, знае, че това изисква 1-2 кликвания и парола, като е възможно множество операции да бъдат подписани наведнъж.
Разработчиците на ЕИСС обаче не създават такива облекчения, а за да бъде заключен с квалифициран електронен подпис (КЕП) един-единствен вече създаден съдебен акт, се налага преминаване през 15 стъпки и екрани. Вероятно това не би било проблем, ако не трябваше да се извършва десетки пъти на ден. СРС традиционно получава около 100 000 дела годишно и по всяко от тях се издават десетки междинни актове.
Трето, ВСС все още не е закупил необходимия хардуер и изчакването на системата да отговори между всяка от стъпките е внушително. И трите групи регрес спрямо досегашните системи (липсите, усложнеността и забавянето) според съдиите няма как да се дължат на техническа некомпетентност на ползвателите, които впрочем в СРС са сравнително млади (част от съдиите са родени след 1989 г.).
В интервюто си Имова обаче отдава всичко на това, че коментиращите не са прочели документацията на системата от 2000 страници. "Такова изискване само по себе си е показателно за качествата на една система, която все пак служи за публикуване на текстове. Не е ясно и как прочитането на 2000 страници ще съкрати десетките стъпки и кликове", коментираха магистрати.
Идеите за въвеждане на електронно правосъдие в България датират от началото на новото хилядолетие, но реални законодателни стъпки са предприети през 2016 г. Предвиден е тригодишен срок, в който трябва да бъде създаден единен портал за електронно правосъдие (ЕПЕП - за достъп от гражданите) и централизирана уеб базирана информационна система (въпросната ЕИСС, в която постановяват актовете си съдиите). Осигурени са средства по европрограми. Четири месеца след изтичане на срока ВСС със задна дата удължава срока до 1 януари 2021 г.
Тоест от Нова година новите дела трябва да са безхартиени. Според съдиите обаче положението в най-големия съд в най-големия град в страната е плачевно: липсват скенери и служители, които да дигитализират многомилионните целулозни постъпления, които част от страните и институциите ще продължат да подават. Всъщност и функционалностите за електронно подаване на искови молби и не функционират надлежно. От пролетта съдилищата получават документи по имейл, но на доверие, тъй като няма автоматична възможност или дори достатъчно служители да проверяват електронните подписи, коментират още магистратите.
През миналата година ВСС успешно е отчел усвояването на средства по проект за подаване на електронно заявление за заповед за изпълнение - това са най-лесните, но масови дела; досега обаче не е постъпило нито едно такова. Гражданите нямат качествен електронен достъп до делата - за получаване на такъв в електронния портал е необходимо подаване на писмена молба, а и там не е достъпна цялата информация по делото, а от СРС въобще никаква поради съществуващ риск от срутване на инфраструктурата.
Няма осигурена техника за електронен преглед на делата в сградата на съда от граждани без електронен подпис. Няма закупени екрани за преглед на делата по време на съдебно заседание или по време на списване на съдебните актове.
ЕИСС се изготвя от държавното "Информационно обслужване" АД по проект, чийто главен ръководител е прокурор - Гергана Мутафова от ВСС. Координатор по проекта е именно Вероника Имова. Според гневните съдии, поне с оглед на резултатите, в разработката на заданието и изпълнението не са участвали представители на потребителите на системата - съдии, деловодители, секретари и други служители.
Системата беше въведена в пилотни съдилища едва в началото на лятото (за сравнение - в Австрия тестването в отделни съдилища протича с години). Това обаче се оказало безсмислено, тъй като те са сигнализирали за множество недостатъци, но по по-голямата част от тях ВСС все още не е възложил извършване на поправки.
Напротив, ВСС приема ЕИСС "без забележки" и налага ускорен график за внедряването ѝ. Вместо заложените в договора обучения са качени две клипчета в ютюб, не е отговорено на никакви въпроси. Опитите да бъде свикано заседание на кадровия орган през лятото (който по закон е постоянно действащ) се провалят. Кадровиците са във ваканция, докато паниката и потресът на съдиите (чиято традиционна съдебна ваканция беше отменена) преминава в гняв и отчаяние.
Това, което Имова не споменава в интервюто си, е, че ако системата не бъде внедрена поради своята недъгавост, бюджетът на ВСС ще дължи 6- или 7-цифрени финансови корекции, а ръководителите на проекта може би няма да получат възнаграждения. "Една по-активна и безпристрастна прокуратура и финансова инспекция би предприела съответните мерки срещу виновните за станалото. ВСС обаче, изглежда, се надява да ползва своя опит със замазването на подобни издънки", коментираха съдии.
В момента ЕИСС се внедрява в около 150 граждански и наказателни съдилища, но не и в административните съдилища в страната. За тях преди няколко години, по времето на Георги Колев като председател на ВАС, е разплатена самостоятелна деловодна система. Тя така и не заработва, но за да не връща ВСС средства, пред органите по европейското финансиране се поддържа илюзията, че устойчиво се ползва. И следователно административните съдилища нямат нужда от единната система.
Съдиите са разочаровани, че никой не е обърнал внимание на градивните и подробни забележки на колегите им. Считат, че съдийският дълг е да се запознават сериозно с делата, да обмислят съображенията и доводите на страните, да прилагат закона и справедливостта. ЕИСС е на път да промени това - вместо на житейските и правни казуси, времето им ще бъде посветено на обслужване на компютърната система.