Част от годишния бюджет на Столичната община да се изразходва с решение на гражданите, предлага кампанията "Граждански бюджет за София", която започва днес. Тя се надява този демократичен механизъм за управление на публичните средства с прякото участие на софиянци да се въведе още от 2021 г. Инициатори са фондация "Спаси България", която е на гражданската инициатива "Спаси София", с подкрепата на 18 граждански организации и инициативни комитети от различни райони на столицата. Кои са те, вижте тук. Финансовата подкрепа на кампанията е на фонд "Активни граждани България" по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 - 2021 г.

Когато квартална улица е разбита и трябва спешно да се асфалтира или няма осветление, сега гражданите са принудени да пишат жалби до общината, да събират подписки, да критикуват и в крайна сметка пасивно да чакат кога ще се реши проблемът, често пъти с години.

В много градове по света вече се върви по съвсем различен път в тези случаи. Гражданският бюджет, или "бюджетът с участието на гражданите", събужда тяхната активност и те предлагат идеи и проекти на общината за справяне с възникналите проблеми, които тя после реализира. Така се работи в Париж, в Милано и Ню Йорк, в китайски и бразилски градове...

В румънския град Клуж Напока имало кръстовище с чести произшествия и гражданите предложили на общината свои оригинални решения за промяна в светофарната му уредба. Общинарите не ги отхвърлили високомерно, а ги приложила и наистина катастрофите на кръстовището намалели. Сега в Клуж се се финансират 15 проекта, изготвени по идеи на жителите му

Жителите на Милано пък поискали да повече обществени тоалетни. Почти всеки квартал в италианския град изготвил проект за свое WC. В Париж с пари от гражданския бюджет са построени жилища за бездомни и бедни хора. Така решило мнозинството от парижани да се разходва гражданският бюджет и общината се съобразила с искането им.

В Ню Йорк общината дори обучава граждани доброволци, които стават експерти и оценители в дадени дейности. После те помагат за доразвиване на идеите на своите съграждани до осъществим проект. Във Варшава хората преценили, че най-важно за града им е да се изградят велоалеи и зелени пешеходни връзки между парковете. 1200 общини само в Европа вече са делегирали част от бюджета си да се разходва по преценка на своите граждани.

Парите за гражданския бюджет обикновено са в рамките от 1% до 10% от годишния бюджет на общината, обяснява практиката по света Теодора Зарева, ръководител на проекта. В началото размерът му не е толкова важен, защото първо трябва да се постигне съгласие между гражданите, кмета и общинските съветници, че трябва да се приложи този механизъм в управлението на София. Затова ръководителите на проекта планират срещи с всички политически групи в Столичния общински съвет.

Кампанията "Граждански проект за София" освен информационна част ще проведе и голям онлайн разговор по темата през октомври в партньорство с английската компания Clever together. В този разговор ще могат да се включат всички жители на столицата, за да изразят мнението си как биха искали да работи гражданският бюджет. За участие в разговора те трябва да се регистрират на сайта на кампанията https://grazhdanskibudget.bg/nachalo

Според социологическо проучване сред 500 софиянци, проведено през юли и август, 92% биха искали той да бъде въведен; 84% смятат, че сега Столичната община не полага усилия да включва гражданите във вземането на решения за града.

Гражданският бюджет ще даде шанс за засилване на гражданското участие в управлението на Столичната община и така ще се върне доверието в демократичния процес, посочват организаторите на кампанията.

Общината пък научава какви са истинските приоритети на гражданите в отделните райони и квартали. Така в хода на разходването на парите от гражданския бюджет двете страни намират механизъм, чрез който постоянно да си общуват. "Така се постига повече прозрачност в управлението на общината", подчертава Зарева.

Всяка община може да подхожда различно в към модела на гласуване на най-важните проекти за даден район или квартал. Някъде могат да участват всички и се избират за реализация проектите, събрали най-много гласове. Така е в Париж, където доброволци с брандове на конкретна кампания и с велосипеди обикалят квартала. На багажника имат урна и бюлетини. Доброволците разясняват на минувачите идеята на даден проект и ги приканват да гласуват на място - в урната на велосипеда, разказва Зарева.

Във Варшава хората предпочитат да излъчат свои представители в работна група, която се занимава с подбора на проектите и с контактите с общината. "Важно е на ниво квартал гражданите да кажат от какво имат нужда, а не целият милионен град да обсъжда въпроса", посочва ръководителят на кампанията в София.

Общини, които от 4-5 години прилагат гражданския бюджет, признават колко интересни и оригинални идеи са започнали да се раждат от гражданите. След първите реализирани проекти амбицията на жителите на тези градове се променя и те започват да предлагат все по-смели и мащабни инициативи.

Първо се приемат идеи и проекти на гражданите. За това се изисква общината да създаде специализирана платформа, екип, както и визия за работа с гражданите в това направление, обяснява Зарева. Получените проекти отиват за оценка от експерти на общината. Това е важно, защото трябва да се прецени от специалисти дали проектът е осъществим, дали влиза в компетенцията на общината да го изпълни, дали не нарушава определени закони, наредби и т.н.

След пресяването проектите се връщат за обсъждане от гражданите. Те гласуват за всеки от тях и събралите най-много много гласове от жителите на района или квартала, трябва да бъдат реализирани, пояснява Зарева.

Последната дума отново е на общината - в зависимост от сумата, заделена за гражданския бюджет, както и от спецификита и стойността избраните от гражданите проекти, тя преценява кои от тях да осъществи през следващата година.