Българският зам.-шеф на Венецианската комисия Филип Димитров брани правителството
Конституционният съдия Филип Димитров даде знаково интервю за електронната медия transitionstories.eu, в което защити управляващите и критикува остро протестиращите с аргументи като тези на властта. (Видео в края на текста.)
Посланията на бившия премиер в правителството на СДС през 1991/1992 г. са важни, защото от миналия декември той е заместник-председател на Венецианската комисия, както е известна Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа. Тя остана един от малкото корективи на законодателството на управляващите, въпреки че те традиционно не се съобразяват с препоръките й.
А становищата й от години са неизменно едни и същи - посочва се системният проблем с неефективни наказателните разследвания в България и свързаната с това липса на гаранции за независимостта на евентуално наказателно разследване срещу главния прокурор, тоест констатира се, че това е напълно невъзможно. Настоява се да се въведе съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за образуване на наказателни производства, да не се допуска автоматично отстраняване от длъжност на съдии по искане на главния прокурор, да се преустанови възможността главният прокурор да държи в подчинение Висшия съдебен съвет.
Като зам.-председател Димитров не казва и дума за неизпълнението на препоръките на Венецианската комисия
В нея членуват 62 държави, като всяка назначава по един експерт за срок от 4 години. Те трябва да работят като независими специалисти, а не като представители на държавите си. В този контекст е изненадващо, че българският заместник-председател на Венецианската комисия съзира "яростна негативна кампания" към България, която се води не само в страната, но и извън нея - "от външни сили на ЕС и НАТО". С този евфемизъм обикновено се има предвид Русия.
И въпреки че протестиращите не бранят Русия, точно обратното - искат демонтиране на руския модел в българското управление и в ръководството на прокуратурата, Димитров ги подозира, че обслужват чужди интереси: "Едва ли не излиза, че върховенството на закона не се прилага. Това е нещо, което според мен по-скоро е свързано с интересите на външни сили спрямо ЕС и НАТО, отколкото с нещата в самата България. България, която се опитва да играе една стабилизираща роля на Балканите, е трън в очите на онези, които искат да видят Балканите разклатени."
Хем олигарси, хем несвързани с властта
Конституционният съдия пропуска факта, че върховенството на закона не се прилага, когато става дума да се разследват евентуални престъпления на хората от най-високото ниво на властта. От думите му не си личи да забелязва и силните зависимости в съдебната власт от изпълнителната. И в духа на премиера Борисов и главния прокурор Иван Гешев обявява, че на съда могат да влияят не управляващите, а олигарси.
"Има критики и по отношение на дейността на правоприлагането. От друга страна твърдението, че това е свързано с някакъв контрол от страна на изпълнителната власт, изглежда доста съмнително.
Кой може да влияе на съдебен състав?
- Фактори, които за съжаление са безотговорни. Това са фактори, които не са свързани с изпълнителната власт.
Олигарси?
- Да."
От отговорите му се разбира, че той счита за олигарси хора, които не са свързани с властта - което е основната защитна теза на Борисов и Гешев. Всъщност още от Древна Гърция досега олигархията е форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група, какъвто е случаят в България, Русия и други авторитарни държави. Олигарси, несвързани с властта, е дървено желязо, оксиморон.
За свободата на словото - "всичката преса плюе правителството"
Филип Димитров повтаря някои от дежурните реплики на премиера Бойко Борисов за свободата на словото:
"Какво по-хубаво от това да твърдиш, че в страната нямало свободна преса? Всичката преса плюе правителството - от името на кого това е друг въпрос. Ние можем да говорим, че тя е подвластна на определени олигархически интереси, можем да говорим, че в определени отношения тя проявява груба пристрастност в една или друга посока. Можем да твърдим, че степента на компетентност на българските медии е по-ниска, но да се твърди, че тя не е свободна, а че изпълнителната власт може да й налага нещо - това е смешно. Въпреки това тази тема непрестанно бива раздухвана."
Димитров пропуска факта, че международната организация "Репортери без граници" поставя България на последно място в ЕС и на 111-о място в света (от 180 държави) по свобода на словото заради растящия политически натиск върху малкото медии, останали извън портфейла на депутата от ДПС Делян Пеевски и близки до властта бизнесмени.
В последния си доклад, публикуван през април, и Съветът на Европа констатира, че в България има непрозрачна собственост и медиен пазар "в плен на олигарси, които използват медийната си власт, за да упражняват политическо влияние и да атакуват и унижават съперници и критици". Изтъква се, че по-голямата част от разпространителската мрежа за вестници е под контрола на "един конгломерат, притежаван от политик", а независимите журналисти и медии често биват сплашвани лично и онлайн.
Колкото до квалификациите на Димитров, че критиките в независимите медии към управляващите са "плюене", това отново показва изкривена представа за това какво представлява журналистиката и неразбирането на ролята й да разкрива пред обществото непрозрачните действия на властта, за да се предотврати злоупотреба.
Тези протести не са като онези протести
Бившият премиер остро критикува опитите за съпоставка между сегашната ситуация и големите протести от началото на 90-те и похвали напредъка на страната през последните 10 години.
"Когато тръгнахме да сменяме комунистическата система България беше на дъното, хората бяха задръстени и в икономическо, и в социално отношение - от гледна точка на възможност за пътуване, обмен и ако щете комуникация със света. Никога икономическото положение в страната не е било толкова добро, колкото е в момента (може би само след 1938 г. когато е имало някакъв бум, свързан с предстоящата война). Може да има много проблеми, може да има хора, които едва свързват двата края - имало ги е и тогава. Но общото ниво на българските граждани и икономика в тяхната целокупност никога не са били толкова добре, колкото са сега. Да се твърди, че последните 10 години били изгубени е не просто лъжа - то е обидно. България се развива, сигурно би могла да се развива и по-добре", каза Димитров.
Той отново пропуска темата за олигархичния модел и за превземането на обществените ресурси от един малък кръг около управляващите, което обрича публичните финанси на хроничен недостиг, а държавата - на бедност и безперспективност.
Протестиращите са неподготвени
В дългото си интервю Димитров стига и до опорката, че протестиращите не знаят какво искат за в бъдеще и имат разнопосочни и нереалистични искания.
"Хубаво би било хората, които виждаме на протестите, вместо да повтарят 3-4 мантри, да имаха някакво по-широко разбиране за нещата. Чух някакви хора да говорят (сред тях имаше и млади) "сега ние ще махнем тези и след тях ще дойдат добри и честни хора и политици". Не знам от чужбина ли ще ги внасяме, от някаква съседна галактика ли ще дойдат? Не видях да ми ги посочват. Когато човек казва такова нещо, трябва да има някого предвид. Идеята, че ние сега ще махнем това и другото ще падне от небето, дори и за млади хора не е препоръчителна. Тези, които искат да променят държавата и да я правят по-добра, може би трябва да хвърлят усилията си в това не само да бъдат на площада, което е лесно, а и в своята подготовка за това, което може да предложат.
Защото не е вярна тезата, че в България хората, които имат какво да кажат, няма да бъдат чути. Не е вярна тезата, че хората, които имат знания и умения, няма да могат да ги приложат. В известен смисъл в България има глад за знания и умения. И не е вярно, че всеки бърза да пренебрегне читавите само и само, за да пусне калпавите - това са градски митове. Имам суетата да вярвам, че в тези години хората, които показаха високи качества - успяха. Много често тези, които не са успели приписват своя неуспех на държавата, на системата, на лошите хора и т.н. Моят съвет към младите хора е преди всичко да си подготвят нещата и да бъдат в състояние да поемат отговорностите, които ги чакат, а дали ще бъдат на площада или не е въпрос на тяхно разбиране, на политическо мислене и на това кой им харесва."
Всъщност това е най-силната опорка на правителството, с което то успява да разколебае дори и протестиращи: С кого ще сменим ГЕРБ? На тази въдица се хващаха много хора, включително и някогашните привърженици на СДС.
Всъщност протестът има ясно искане: оставка на правителството на Бойко Борисов и на свързания с него главен прокурор Иван Гешев. Кой ще дойде след ГЕРБ - е въпрос на демократични избори, в които избирателите ще дадат представителство на когото преценят, а избраните ще имат задачата да се организират за бъдещо управление. Най-важното послание на протеста е, че не бива повече да се търпи модел на управление като сегашното и това трябва да е ясно на всички следващи управляващи.
Депутатите не са подчинени на избирателите
"Дълбоко порочната българска нагласа, която твърди, че депутатите "ходели на работа" в парламента, което е възмутително. Те са представители на нацията и не ходят на работа в парламента, за да изкарат там надница, а вършат много неща, между които и това да дебатират в парламента. Работата им не е да топлят седалките, а да подготвят материали. Когато имат да кажат нещо, да са в залата и когато трябва да се гласува, пак да бъдат в залата. Твърдението, че народът им бил "работодател" не е вярно. Той е възложител - те са негови представители. Свеждането до този Ленински начин на мислене, че държавата е като една фабрика, която ние трябва да управляваме - това е много вредно", заявява Филип Димитров в интервюто си.
"Въпросът не е да се гледа на представителите на нацията като на врагове, изедници и мракобесни фигури, които пречат на народа да живее. Моят съвет към тези юнаци, които искаха толкова дълго това и станаха повод в този проект за нова конституция да се постави така ребром въпросът, да си помислят как да намалят унищожаващите приказки по отношение на свои представители и да ходят на избори. А не след като се проведат избори да заявяват, че те са били честни само когато на тях им отърва. Сега като има избори и избраният е някой те са ок, обаче другите избори винаги били опорочени - как става това?"
В защитата си на най-ниския като култура, познания и качество на законодателната си дейност парламент, Димитров пропуска факта, че депутатите са отговорни пред избирателите си и са длъжни да отстояват техните интереси в Народното събрание, както и да упражняват от тяхно име контрол върху другите власти.
Вместо това сме свидетели на явен слугинаж и абсурдно принизяване на институцията на народните представители до помощен орган на правителството и прокуратурата. Народните избраници не осъществяват реално ефективен контрол на министрите, а изборът на членове на съдебната власт, се извършва от години абсолютно непрозрачно и в услуга на задкулисни цели.
Венецианската комисия ще се произнесе по проекта на ГЕРБ за конституция,
става ясно от интервюто на Димитров. "Доколкото ми е известно е изпратено писмо до Венецианската комисия с т.нар. urgent procedure и вероятно ще има отговор", казва той.
Остава да видим дали и този път кабинетът ще подмине препоръката.