"Ако славянската писменост отпадне от името на празника 24 май, България ще загуби приноса си към европейската култура". "Даже чрез това може да се даде картбланш на Русия и Сърбия да узурпират". "Може да се акцентира върху българския принос и без смяна на името" - това са по-голяма част от мненията на български учени около идеята на "Обединени патриоти" за прекръстване на 24 май на Ден на българската писменост, просвета и култура. Подкрепата за смяната на името на празника изглежда по-малка.

Дебат по темата бе организиран днес от председателя на образователната комисия в парламента Милена Дамянова от ГЕРБ, а в него взеха участие около 50 учени. Представителите на изпълнителната власт не уважиха събитието, макар на него да бяха поканени просветният министър Красимир Вълчев и министърът на културата Боил Банов.

Дискусията се проведе присъствено в зала "Изток" на Народното събрание в деня с антирекорд по брой заразени с коронавирус, но участниците бяха с маски, а повечето от тях - седяха през място. Организаторите казаха, че се спазват всички противоепидемични мерки.

Макар да не е толкова ново, искането на ВМРО за прекръстване на 24 май стана актуално преди две седмици. Изненадващо ГЕРБ подкрепи на първо четене идеята празника да не се нарича Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, а - Ден на българската писменост, просвета и култура. Управляващите обещаха да се чуят всички мнения между двете четения и след това да се вземе решение.

Според депутати партията на Бойко Борисов е нямала намерение да сменя името на 24 май, но е подкрепила предложението на коалиционния партньор, за да получи подкрепа, в т.ч. и за създаването на комисия в парламента за новата конституция. Двете гласувания бяха в едни и същи ден.

Засега не е известно кога ще бъде второто четене на промените в Кодекса на труда, в които е залегнала идеята, но е твърде възможно управляващите да го отложат до края на мандата, т.е. - да няма решение.

Учените изказаха различни мнения, но повечето от тях по-скоро бяха против промяната на името на празника 24 май. Появи се нова идея - той да е на българската просвета и култура и светите братя Кирил и Методий.

От Кирилометодиевския център към Българската академия на науките (БАН) казаха, че не само българския, но и други народи са признали славянската писменост.

Според проф. Анна-Мария Тотоманова от Софийския университет "Св. Климент Охридски" не трябва да има промяна в името, защото старобългарският език е създаден като наднационален език и се разпространява и в Русия, Сърбия и други страни, а делото на Кирил и Методий също е наднационално.

"Ще загубим приноса си към културата в Европа, ако заменим славянска писменост с българска", смята Тотоманова. Според колегата й Александър Николов ако се премахне славянска писменост, ще се даде картбланш на Русия и Сърбия да ни узурпират. По думите му няма да сме по-българи, ако отделим думата славянска.

Според проф. Лиляна Стоименова от БАН може да се наблегне на българския принос и по друг начин, но може да се смени и името.