Германският град Франкфурт е едно от местата, от които коронавирусът е внесен в България, а останалите предстои да се изяснят през следващите месеци. Това е извод от детайлно изследване на коронавируса в страната, проведено в Националния център по заразни и паразитни болести. За целта са избрани проби от заразени със SARS-CoV-2 (вирусът, който причинява COVID-19 - бел. авт.), групирани от различни части на страната, взети през първите четири месеца от епидемията в България.

За "Дневник" научнопопулярни обяснения по генетика дадоха молекулярните биолози доц. Ивайло Алексиев и доц. Иван Иванов. Те са част от екипа, направил проучването и са начело на националните референтни лаборатории - съответно, по HIV и по антибиотична резистентност.

Учените групират пробите и ги наричат клъстери (от английски език: група - бел. авт.), защото се изхожда оттам, че заразените от едно и също място, по приблизително едно и също време ще имат един и същи източник на заразата.

По думите му от този факт не трябва да се направи заключение, че българин е отишъл във Франкфурт или някой германец от там е дошъл в България и така се е пренесъл вирусът. "Може да са се срещнали на летището; може да има и посредник; може пациентите да се срещнали на ски в Австрия, като те да не подозират за срещата. Просто вирусът, който е изолиран в Германия, от Франкфурт по генетични показатели е най-близък до този, който е внесен и открит при нас и е в основата да бъде внесен в България", допълва доцентът.

Интересно е, че молекулярните биолози продължават да издирват допълнителната информация, която се събира в Регионалните здравни инспекции (РЗИ) от пациентите. Това са т. нар. епидемиологични данни и представляват анкета със заразения къде е бил наскоро и с какви хора се е срещал. Предстои да бъде направено засичане на информацията, за да се установи има ли отчетлива връзка между генетичната информация и човешкия разказ.

Учените не изключват вероятността заразени със SARS-CoV-2 да е имало и преди 8 март, когато бяха първите регистрирани в страната случаи на коронавирус, но да не е засечен, защото даден човек "е имал грипоподобни симптоми, не е боледувал тежко и си е останал вкъщи да се лекува", обяснява доц. Ивайло Алексиев.

Учените в България знаят какъв точно е коронавирусът във Франкфурт, защото сравняват данните от страната с информацията в Световната генетична банка. Микробиолозите оприличават разпространението на коронавируса по света с родословно дърво, което има хиляди разклонения (все пак става дума за пандемия - бел. авт.), но всяко крайно клонче има връзка с началното.

Към момента, има данни, че генетичните особености на коронавируса имат отношение към това, дали се пренася лесно: "За определен генотип на вируса вече е установено, че може да се пренася с по-голяма честота и преобладава в Европа, включително и в България, в Щатите, пък вече и в Азия", обяснява доц. Иван Иванов и казва, че в страната мутацията е дошла от няколко места. Това е съвсем логично, предвид че пандемията се развива, пътуванията са ограничени, но не спрени. А това дава възможност заразата да се разпространява от безсимптомни носители.

Учените обясняват, че засега различните генотипове на коронавируса нямат отношение към това, дали болестта ще протече тежко. Ключови са генетичните особености на всеки отделен човек: "По-скоро разликата е при хората, които имат много повече рецептори, за които се закачат тези вируси, а други хора имат по-малко рецептори. Тези с повече рецептори теоретично биха се инфектирали по-лесно и по-бурно", обяснява доц. Ивайло Алексиев и допълва за важността на имунната система, която "решава да атакува вируса". Споменатите рецептори са разположени по повърхността на човешките клетки и имат важна функция за редица човешки органи, но пък към тях се прикрепят и вируси.

Според микробиолозите не е еднозначно доказано и, че по-голямото количество вирус в човешкото тяло води до по-тежко протичане на заболяването. Учените отново насочват към генетичните особености на всеки: "Дори и да има много вируси, ако няма достатъчно рецептори, където да се хванат тези вируси, те си отиват", казва доц. Иванов. "Освен това имунната система реагира по сложен, каскаден начин и може да мине леко, може и тежко", допълва доц. Алексиев.

На въпрос, дали SARS-CoV-2 ще изчезне, защото, предавайки се от човек на човек, вирусът отслабва, двамата микробиолози отговарят отрицателно. "В началото си мислехме, че точно така ще стане, като следва хода на други подобни вируси. С предаването от човек на човек да намалява патогенетичният му потенциал и да се увеличава трансмисиваният - това е естественият ход на вирусите: да убиват по-малко, за сметка на това да се разпространява по-лесно. Тук няма такъв момент", заявява доц. Иванов. Затова учените смятат, че начинът за преодоляването на пандемията е разработването на ваксина.