С дълбоко уважение благодарим за оказаната ни чест с удостояването ни със "Златен почетен знак I степен на Министерство на здравеопазването на Стефан и Максим Иванови, по повод изключителни заслуги, героизъм и смелост, проявени при трансатлантическо плаване, целящо да насърчи обществения дебат за смисъла и значението на донорството и трансплантацията, и в подкрепа на Националната информационна кампания "Да! За живот!" на Министерството на здравеопазването" на 13 октомври 2020 г.

След подробни обсъждания на гражданската доброволческа група, организирана от нас с български съграждани, получили трансплантации на органи, лекари и координатори работещи в областта на трансплантациите, практикуващи юристи и обикновени граждани, предлагаме следния текст да бъде включен в началото на чл. 21, ал. 1 от Закона трансплантация на органи, тъкани и клетки:

Основната цел на това изменение и допълнение на Закона е да спомогне за осигуряването на повече донори на органи за трансплантации в България, тъй като в страната ни има критична нужда от донори.

По данни на информационната кампания "Да! За живот!" на Министерство на Здравеопазването, от началото на 2020 г. до началото на месец октомври в България са извършени едва 9 трансплантации, докато регистрираните български граждани чакащи трансплантация са 1145. През последните години, дори преди пандемията на COVID-19, броят на извършените трансплантации у нас беше едва 50-на годишно. При този темп на трансплантации чакащите би следвало да очакват животоспасяващ орган средно между 20 и 100 години, което реално означава, че огромната част от тях са обречени да не го дочакат.

Според глобалната база данни за донорство и трансплантации на Световната Здравна Организация: GODT (www.transplant-observatory.org), в Испания, която вече 28 поредни години е световният лидер в даряването и трансплантациите на органи, през 2019 г. починалите донори са 49 на един милион жители, средно в Европа те са 17, а в България едва 2. За 2019 г. България заема последно място сред страните от Европейския съюз по брой пациенти, на които е направена трансплантация. За миналата година в Испания са направени 5449 трансплантации на органи, а в България - само 53.

През 1979г. Испания приема закон за съгласие за донорство по презумпция при липса на отказ за такова.

В Европейския съюз още през 2010 г. 24 държави са приели модела за съгласие по презумпция.

Декември 2015г. Уелс приема закон за съгласие по презумпция. Дотогава тя е на последно място във Великобритания по процент на съгласия за донорство - под 50%. За 3 години Уелс заема първенството във Великобритания с 77% съгласие при средно ниво от 67% за кралството.

Юли 2018 г. Нидерландия приема закон за съгласие по презумпция.

Май 2020 г. Англия също приема закон за презумирано съгласие, което явно е приоритет за страната въпреки необходимостта от безброй други законодателни инициативи свързани с Brexit.Религиозните общности в почти всички Европейски държави вече са приели модела и новите закони за съгласие по презумпция, включително в православните Русия, Гърция и Сърбия, които приемат законодателство в унисон с този модел съответно през 1992, 2013 и 2018 г. Лидери на десетте най-разпространени вероизповедания в Англия, включително християнската, ислямската, будистката вяра и т.н. възприемат новия закон за презумирано съгласие приет през май 2020 г. (www.organdonation.nhs.uk/helping-you-to-decide/your-faith-and-beliefs/).

Ако бъде прието нашето предложение за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, това би улеснило неимоверно диалога относно донорство на органи между лекаря координатор по донорство и близките на починалия и би довело до по-голям брой донори. Трябва да подчертаем, че ние не апелираме този диалог да бъде избегнат. Той е практика и в други държави, приели модела за съгласие по презумпция. В настоящия си вид българският Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки вече е предвидил в чл. 21, ал. 1, т. 3: "задължително е съобщено за предстоящото вземане на органи, тъкани или клетки и липсва представен писмен отказ в разумно кратък срок от негови: а) съпруг или родител; б) дете; в) брат или сестра." Тъй като обаче липсва изрично споменаване в закона за презумирано съгласие, при липса на несъгласие, както в другите държави (като Испания, Англия, и т.н.), по настоящем координаторите търсят писмено съгласие от близките.

Нашите дискусии с координатори и лекари, работещи в областта на трансплантациите, с пациенти преминали през трансплантации, практикуващи юристи и много граждани потвърдиха нашата убеденост, че както за координаторите, така и за близките на починалия, достигането на донорска ситуация би било улеснено, ако от близките не се изисква изрично съгласие за донорство, а вместо това им се даде възможност да изразят несъгласие, ако имат такова.

Апелираме за експедитивни действия, тъй като всеки ден забавяне е вероятно да се окаже фатален за някой(и) от чакащите трансплантация на органи наши съграждани.