Нагласите към ЛГБТИ общността: Повече приемане в малките градове
Все по-малко хора се притесняват да имат съсед от ЛГБТИ общността, все повече хората не се притесняват да заявят своята ориентация и нямат опасения, че заради нея могат да бъдат нападнати или обидени.
Това са два от основните изводи на две национални проучвания - за нагласите към ЛГБТИ хората и вътре в самата общност, представени от фондация "Глас" и осъществени от агенция "Ноема". Основната цел е да осигури надеждна информация за обществените нагласи спрямо ЛГБТИ хората в България, както и да се видят настроенията в самата общност, казват от фондацията.
"Данните показват, че постепенно нашето общество върви към приемане на различното. Това вероятно е свързано с урбанизацията, с вдигането на културното ниво, с факта, че няколко милиона хора минаха през работа в чужбина и видяха как се живее. От друга страна, виждаме усилването на кресливи малцинства с политически мотивации. Тези общности разчитат на абстрактното отношение към тези хора. Изследването показва, че когато познаваш тези хора и имаш лични отношения с тях, предубежденията са по-малко В интернет можеш да мразиш много по-лесно", коментира Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Повече от неговите коментари и представянето на изследването - във видеото
Нагласите към общността: По-добро отношение в по-малките населени места
Над половината от българите са напълно съгласни, а още една четвърт са, общо взето, съгласни, че човешките права трябва да бъдат гарантирани на всеки, независимо от сексуалната ориентация и полова идентичност. Така общо подкрепящите това твърдение съставляват 79% от анкетираните. Половината от респондентите не са наясно дали конституцията на страната реално признава равенството на ЛГБТИ хората или не. Други 24% считат, че конституцията гарантира равенство, докато 26% разбират, че равенството не е гарантирано, показват още данните.
Според проучването често хората не правят разлика между сексуална ориентация и полова идентичност и като последствие смесват хомосексуалността със смяната на пола, трансджендър с небинарен, хомосексуален с небинарен. Най-слаба е информираността, свързана със специфични термини като "джендър", "трансджендър" и "интерсекс".
Има положителна тенденция сред по-възрастните хора и сред тези в по-малките населени места. "Това ни изненада, защото много често хора от ЛГБТИ общността търсят да се преместят в София или в по-голям град, където да се чувстват по приети. Данните от проучването показват, че най-негативни са нагласите на хората в големите градове, основно в София, във възрастовия диапазон 30 - 40 години, основно мъже. Докато по-възрастните, които живеят в по-малки населени места, имат по-положителни нагласи. В по-малките общности хората се познават и когато познаваш някого, е много по-трудно да го мразиш", коментира Лилия Драгоева, изпълнителен директор на фондация Bilitis, която представи данните.
Изследването показва, че мнозинството от българите - близо 60%, тълкуват неправилно понятието "джендър" като синоним на "гей", а около една пета от тези 60% открито признават, че за тях това е обидна дума.
В сравнение с подобно проучване от преди две години се забелязва положителна тенденция. Тогава България се е отличавала с изключително големи дялове на хора, чувстващи се некомфортно да имат ЛГБТИ съсед. "Настоящото проучване си постави за цел да добие по-подробна информация за източниците на "дискомфорта", изпитван при наличието на хомосексуален или транс/интерсекс съсед, като попита хората какво биха почувствали в тези случаи. Около половината от българите (54%) не изпитват към евентуални хомосексуални съседи никакви по-различни емоции, отколкото към друг съсед, което е подобряване на отношението от преди две години", казват още от фондацията.
Сериозен остава проблемът с тормоза над ЛГБТИ хората, като проучването показва, че най-много той присъства в училище и на обществени места, при търсене на работа и на работното място. Три четвърти от анкетираните подкрепят да има промяна в законодателството и да има санкции за извършване на нападения с хомофобски и трансфобски мотиви, както и останалите престъпления от омраза.
За повече от половината анкетирани е позитивно да има информация за ЛГБТИ хората в учебната програма. "Едва 21% са на мнение, че не трябва да се говори за това в училище. Нагласите към специфично здравно, полово и репродуктивно образование за ЛГБТИ младежи в училищата също са преобладаващо позитивни (45% са положително настроени, а 29% са против)", сочат още данните на проучването.
Нагласите в самата общност: все по-малко страх за разкриване
През февруари и март 2020 година е било направено допитване и сред членовете на ЛГБТИ общността, в което са се включили над 400 души. От него става ясно, че двама от трима ЛГБТИ хора в България споделят проблеми с психическото и/или физическото здраве в последните пет години. "Всеки втори е страдал от депресия и тревожност, а всеки четвърти - от панически атаки и суицидни мисли или опити. Голяма част от преживелите проблеми с психическото здраве не са получили професионална психологическа помощ. Огромното мнозинство от респондентите виждат непосредствена връзка между ежедневните проблеми на ЛГБТИ хората и влошеното психическо и физическо здраве", става известно още от данните.
Голямата промяна, която изследването отчита, е, че все по-малко се страхуват да се разкрият като ЛГБТИ заради риск от нападения или тормоз. Намаляват също така чувствително случаите на дискриминация при търсене на работа и на работното място, но се увеличават тези в училищата и университетите. Все повече хора се чувстват спокойни да изразяват интимност на обществени места. Увеличават се обаче дяловете на избягващи откритост в училище и в собствения дом. Респондентите най-често чувстват негативно отношение към себе си като към ЛГБТИ хора в собственото си семейство - от страна на родители и други роднини.
Проучването показва, че според ЛГБТИ приоритетни трябва да бъдат гарантирането на правата за сключване на брак или регистриране на партньорство и съвместно родителство на еднополови двойки, равенство по конституция и приравняване на наказанията за хомофобски и трансфобски престъпления към тези за останалите престъпления от омраза. "Най-категорична подкрепа получават признаването на партньорството между хомосексуални хора в целия Европейски съюз и въвеждането на мерки в училище с цел уважение и защита от насилие към ЛГБТИ хората", показва още проучването.
Националното представително проучване е реализирано по проекта "На ръба на приемането: борба с дискриминацията чрез стратегическо планиране и овластяване на ЛГБТИ общността в България", съфинансиран по програма "Права, равенство, гражданство" на Европейския съюз.
Има много положителна тенденция и нагласа, че хората, които имат в своето обкръжение познати ЛГБТИ хора, имат много по-положително отношение от останалите, за които различните са непознати, болни хора.
Около 50% от българите не изпитват никакви чувства към евентуални техни ЛГБТИ съседи.
Основен проблем е проблемът на видимостта. Начин за преодоляване на предразсъдъците към определени хора е те да станат видими. Важно е по-нататък някакви известни хора - политици, актьори, да излязат. Това е пътят, по който са минали западните общества. Политиката на видимостта ще преодолее тези фантазии.