За човека, проблема и последствията от отпадане на задължителното болнично лечение при зарази
С поправката в Закона за здравето, която отменя задължителното лечение в болница на хора със заразни болести, управляващото мнозинство е на път да създаде законова недомислица с неизвестни последствия, предупреждават юристи. Текстът е част от внесените в края на миналата седмица от ГЕРБ промени в закона, които днес ще бъдат обсъждани на първо четене от здравната парламентарна комисия.
Още при внасянето му предложението предизвиква коментари, че се прави опит да се освободи държавата от отговорност, ако не може да осигури лечение в болница на пациенти с коронавирус. От мнозинството отричат и обясняват, че единствената цел е прецизиране на формулировката. Според специалисти текстът наистина не решава евентуални казуси с невъзможност да се осигури лечение, но може да създаде други проблеми.
Не е само COVID-19
Според действащата разпоредба на Закона за здравето болните от заразни болести подлежат на "задължителна изолация и/или болнично лечение". Проектопромяната предвижда да остане само изискването за карантина. Списъкът на болестите, при които се прилага ограничението, освен предизвикалия здравна криза COVID-19 включва холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне.
Според адвокат Мария Шаркова, която е специалист по медицинско право, изначално е предвидено пациентите с тези зарази да бъдат задължително настанени в болница, защото "домашната изолация няма да е достатъчна, за да се предотврати разпространението на такова тежко заболяване". Ако то отпадне, човек, който откаже да се лекува в болница, няма правно основание да бъде задължен да го направи.
Пред "Дневник" Даниела Дариткова (ГЕРБ), вносител на предложенията за промени в закона, коментира, че в сегашния вариант на закона има двусмислие кога на заразния се налага домашна изолация и кога - в болница. По думите й целта на предложението е с отпадане на думите "и/или болнично лечение" да се изчисти неяснотата. Тя допълни, че е "готова да приеме всички разумни критики" и, ако има предложения, да се прецизират текстовете за болестите, които по медицински причини изискват задължителна хоспитализация.
Няма човек - няма проблем
В действащия закон е записано общо, че изолацията в болница е задължителна по предложение на лекар и с предписание на директор на Регионалната здравна инспекция.
"Вместо да се разпише ясна, непротиворечива процедура, по която хора, страдащи от определени сериозни заболявания, в определени случаи да могат да бъдат настанявани в лечебни заведения, махаме въобще възможността за болнично лечение. Малко се действа на принципа "Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем", коментира специалистът по медицинско право и казва, че за хората с психични разстройства също има ред за принудително настаняване, когато са опасни за себе си и околните.
Пред "Дневник" Даниела Дариткова изрази съмнение, че "всеки отделен случай може да бъде обхванат от закона", но в името на повече прецизност е поискала и очаква становище от Министерството на здравеопазването.
Всъщност, болничното лечение при коронавирус е определено в заповед на здравния министър, в която се казва, че в болница по лекарско предложение трябва да бъдат настанявани хора, които:
| - са на и над 60-годишни, в зависимост от протичането на заболяването - имат придружаващи хронични заболявания и слаб имунитет, в зависимост от протичането на заболяването - имат задух и затруднено дишане, храчки, храчки с кръв - не могат да се изолират и лекуват в домашни условия. |
Според Мария Шаркова обаче заповедта не е достатъчна, защото критериите отново са твърде общи. Тя дава за пример, че атопичният дерматит (възпаление на кожата - бел. авт.) също може да е хронично заболяване, но то не създава предпоставка за усложнения от коронавирус.
Възможно ли е целта да е друга
Адвокат Шаркова не изключи възможността с предложението за отпадане на думите "и/или болнично лечение" да се цели "държавата да се освободи от отговорност", ако на пациент с COVID-19, насочен от личния си лекар за настаняване в болница, се откаже такова "най-вече заради лошата организация, заради липсата на капацитет тези хора да бъдат лекувани".
Според юриста обаче, дори и това предложение да се приеме окончателно от народните представители, заради Европейската конвенция за правата на човека България е поела отговорност да защитава живота на гражданите си.
Освен това и според българските закони се предвиждат наказания, ако пациент докаже, че му е отказана помощ в болница. В закона за здравето е предвидено, че ако дадено лечебно заведение няма необходимите условия (напр. липса на места, на специалисти, на апаратура - бел. авт.) и състоянието на пациента не е спешно, то тя "трябва да изготви необходимата медицинска документация, да уговори приема и да организира съответния транспорт", каза Шаркова. Преди време по друг повод тя обясни, че ако пък човек има спешна нужда от медицинска помощ, болниците са длъжни при всички положения да окажат необходимия обем медицинска помощ, докато се организира преместването на пациента на подходящо място.
Пред "Дневник" Даниела Дариткова отрече даденото от нея предложение да цели освобождаване на държавата от отговорност да осигури на заразените с коронавирус помощ в лечебно заведение. Тя определи това тълкуване като спекулация и се аргументира, че правото на хората да се лекуват в болница се гарантира с други норми.