МВР законно е събирало трафични данни на карантинирани досега, но актовете може да паднат в съда
Хората, поставени под карантина, които са я нарушили и това е било установено от МВР по трафични данни от мобилните оператори, могат да търсят правата си по общия ред или по Закона за отговорността на държавата. Това следва от решението на Конституционния съд от 17 ноември, който се произнесе, че текстът на Закона за електронните съобщения, приет през пролетта с цел да се ограничи разпространението на коронавируса, е противоконституционен.
Решението на Конституционния съд (КС) бе взето с 10 гласа "за" и с особеното мнение на двама съдии (Анастас Анастасов и Павлина Панова), но действието му започва от момента на обявяването занапред. С други думи - хората, поставени в задължителна изолация до момента, са били следени по трафични данни в нарушение на европейското законодателство и на Европейската конвенция за правата на човека, но в България това е било законно до решението на съда.
Въпреки това решението на КС може да бъде основание за ревизиране на вече постановени съдебни актове на първа инстанция, които да бъдат намалени или смекчени на втора. Решението на КС не задължава по никакъв начин парламента да промени законодателството, но депутатите могат да го направят така, че този текст на закона да съответства на европейските директиви и норми.
Защо на МВР бе позволено да следи по трафични данни поставените под карантина
През пролетта при първата вълна на коронавируса със Закона за електронните съобщения МВР получи правомощието да изисква проследяване по трафични данни, имейли и разпечатки, за да следи дали поставените под задължителна карантина я спазват и са на адреса, на който са посочили. Тогава сред мотивите да се разреши подобно правомощие бе това, че по този начин ще се ограничи разпространението на заразата от хора, които не спазват карантината.
Но имаше и недоволство заради достъпа до данни, а адвокати и правозащитни организации обявиха, че това е незаконно и сериозно погазва правата на гражданите, особено по време на извънредно положение, когато съдилищата също работят извънредно, а за изискваните данни не се дава предварително съдебно разрешение.
От МВР обаче твърдят, че справките се изискват единствено и само за да покажат местоположението на конкретен абонат, чието движение би могло да се засече по клетките на мобилните оператори. Освен това сред аргументите бе и това, че не се следят самите разговори и съдържанието им, а само клетката, през която са изпратени.
С текстовете в закона беше предвидено, че данните, с които се установяват ползваните клетки от мобилните телефони, трябва да се пазят 6 месеца и "за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по Закона за здравето, които са ги отказали или не ги изпълняват".
Достъп до тази информация получиха няколко дирекции в МВР с право да я получат незабавно, а едва след това да уведомят съда.
За двата месеца, в които бе обявено извънредно положение през пролетта, от МВР са изготвили общо 61 искания за достъп до трафични данни на абонати на мобилните оператори. Не е известно обаче дали става дума за заразени с коронавирус, които е трябвало да са в домовете си под карантина и са нарушили мярката, дали са контактни лица на болни от коронавирус и са били издирвани, или пациент е избягал от болница например.
Нарушителите на карантина като терористи и ще ни следи ли МВР безконтролно - четете тук
Решението на КС е добър прецедент, но тепърва ще намира място в практиката
"Ако доказателства, събрани само с трафични данни, са единственото основание един човек да е бил санкциониран за нарушена карантина, то това решение би трябвало да се отмени. Ако има други доказателства обаче, те също трябва да се съобразят. В някои случаи гражданите имат основание да търсят правата си по общия исков ред или по Закона за отговорността на държавата", смята адвокат Стоян Мадин.
Според него решението на Конституционния съд тепърва ще намира мястото си в практиката, но по думите му то е добър прецедент.
"Трябва да поздравим КС, защото има тенденция, която статистически е доказана, че колкото по-близо е решението на определен съд до извънредно положение, толкова по-често съдиите са склонни да подкрепят държавната политика. Нашият КС излиза от тази статистика, тъй като все още сме в пандемия, криза, но те прилагат правото такова, каквото е", коментира Мадин. По думите му дерогациите на права и извънредните положения на са от вчера.
"Откакто са приети актовете за основните права на човека, от този момент започват и дерогациите по света. Например в САЩ - в началото съдът масово приемаше за законосъобразни тези политики по масово събиране на данни, но колкото повече се отдалечаваме от 11 септември, толкова повече това се променя", каза Мадин.
Събирането на трафични данни започна заради борбата с тероризма
Юристът припомни, че цялостната концепция за събиране на трафичните данни от служителите на реда изначало започва с идеята за борбата с тероризма.
"До този момент обаче тези данни не са дали кой знае какви резултати в борбата с тероризма", посочи Мадин. По думите му в случая с поставените под карантина, чиито данни са били следени от МВР, важи и общото изискване на наказателното право - нарушената карантина да представлява обществена опасност.
"Мога да дам примери с човек, който е заразен, но изведнъж положението му се влошава твърде много. Бърза помощ не може да отиде да го вземе от дома му, тъй като е много натоварена. Той отива с личен автомобил в болница и така на практика нарушава задължителната карантина. Хипотетично е възможен и друг пример - човек, който е контактен и също е под задължителна карантина, но няма симптоми. Ако излезе пред нощта, когато няма хора, и стои пред блока, само формално е нарушил закона, но в тези случаи обществената опасност е изключително ниска и не оправдава санкциите", посочи Мадин.
Той обясни и че в много случаи, ако клетката на мобилния оператор е много натоварена, автоматично ще прехвърли разговора в друга, а това е "нож с две остриета". Според него има голяма несигурност в трафичните данни, тъй като самият телефон може да бъде автоматично регистриран в съседна клетка.
| "Абсурдно е да се иска отмяна на влезли в слиза присъди или глоби по административен ред въз основа на това, че са събирани негодни доказателства. Но по някои висящи процедури може да се ревизират наказанията и те да се съобразят с решението на КС, като съответно се намалят. Би следвало обаче най-вече да се търси отговорност от държавата за нарушаване на права", обясни адвокатът. |
По думите му законодателят не е задължен за промени закона, но може да го направи така, че да съответства на европейското законодателство, и да се съобразят както правото на личен живот, така и правото на здраве и живот.
"За да намерим баланса, трябва да преценим дали е пропорционално решението за ограничаване на правото на личен живот. В конкретния случай съдът директно казва, че мерките по закона за здравето се налагат за 14 дни, а трафичните данни се събират за 6 месеца. Освен това действието на този закон не се ограничава само и единствено до края на пандемията, извънредното положение или извънредната обстановка, а ще може да се прилага и след това за други случаи", поясни адвокат Мадин.
МВР уверяваше, че данните се ползват само "в краен случай"
През пролетта бившият министър на вътрешните работи Младен Маринов разясни, че възможността е предвидена единствено за установяване на клетка, към която се е "закачил" телефонът. Това означава, че ако законът се е спазвал, полицията е имала достъп до информация коя клетка използва конкретно мобилно устройство и по този начин е можела да локализира къде се намира това устройство.
Различните клетки на мобилните оператори са разположени на различно разстояние една от друга и невинаги дават точна представа за местоположението, а по-скоро биха ограничили периметъра. Освен това трафичните данни се отнасят за мобилното устройство, но не и за издирвания човек - телефонът може да бъде носен и от друг или да бъде оставен на определено място.
В закона бе предвидено процедурата по събиране на трафични данни да се прилага не от всеки полицай, а от ограничен кръг структури - Главна дирекция "Национална полиция", Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на полицията.
Тогавашният министър Младен Маринов увери, че е предвидено тази процедура да е за краен случай - когато има отказ да се прилага карантина или в случай на нарушаване на карантината. Става дума за случаи на доказано болни хора, които умишлено не спазват социалната изолация и по този начин застрашават живота и здравето на останалите, подчерта тогава Маринов.
Мярката обаче е предвидена за всички, поставени под карантина, а не само за болните от коронавирус. Като още една гаранция срещу полицейски произвол през пролетта се посочваше, че все пак полицията е задължена в срок до 24 часа да уведоми съответния компетентен съд, който трябва да се произнесе дали има основание да бъдат изискани тези трафични данни. Ако съдът откаже, полицията е длъжна да унищожи информацията, макар и след като вече я е получила.
Ако съдът се произнесе, че искането е основателно, данните могат да бъдат използвани като част от бъдещо дело за нарушаване на задължителна карантина.
Отново хипотетично незабавното предоставяне на данни може да се използва за достъп до определена информация в рамките на поне един ден в зависимост от уведомяването и отговора на съда, т.е. да се поиска неправомерно, да се получи и после въпреки отмяната и заличаването й тя ще е била използвана. Дали такива случаи е имало няма информация.
Още за решението на Конституционния съд - четете тук
Конкретните текстове в Закона за извънредното положение и трафичните данни - тук.
Коментар на адвокат Велислав Величков от инициатива "Правосъдие за всеки" - тук
Още за карантината и наказанията - четете тук
Защо юристи смятат, че полицията може да следи всеки - тук