За половин година - от октомври до март 2021 г., България ще похарчи 40. 4 млн. лв за купуването на общо 49 873 флакона от лекарствения продукт ремдесивир. Данните са на Министерството на здравеопазването в отговор на запитване на "Дневник" за общия обем подготвяни поръчки след поредица от решения на правителството в последните седмици.

Лекарството се ползва по цял свят в борбата с COVID-19, макар и с различен успех, и целта е българските болници да разполагат с достатъчно количество от него, за да се прилага по преценка на лекарите. Информацията за препарата обаче е полярна - от това, че ефектът от него клони към нула (изследване на Световната здравна организация от октомври) до резултати от проучване на Националния институт по алергия и инфекциозни болести на САЩ, който показва положителни резултати от третирането.

Спорове има и за това кога е най-подходящо да се прилага - в началото на развитие на симптомите или вече при тежки случаи. Проучванията за ефектите му продължават, а "Дневник" обобщава най-важното от известните факти до момента.

За възможното приложение на ремдесивира ( с пазарно име Veklury) в лечението на COVID-19 се говори от пролетта. Широка медийна популярност медикаментът доби в началото на октомври, когато личният лекар на американския президент Доналд Тръмп обяви, че го използва и демонстрира ефектите му с бързото възстановяване на 74-годишния Тръмп.

Ремдесивир е широкоспектърно антивирусно лекарство, което се прилага венозно като разтвор. Клиничните му проучвания започват през 2013 г. по повод епидемията от ебола. На 3 юли той стана първият медикамент срещу COVID-19, разрешен на европейския пазар.

Въпреки споровете, за него досега има два сигурни факта:

По време на правителственото заседание на 19 ноември, когато се одобряваха част от разходките за купуване на препарата, премиерът Бойко Борисов заяви, че държавата има налични около 2000 флакона от лекарството, които по заявка могат да бъдат разпределени към болниците. "Нашите лекари в по-тежките фази го използват", обясни той.

Малко по-рано - в края на октомври, след първата доставка (2593 флакона) по договора, сключен от правителството като част от инициатива на Европейската комисия, шефът на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса Венцислав Мутафчийски обясни, че медикаментът ще се ползва от първо в интензивните отделения за лечение на тежко болни пациенти. Ден по-късно инфекционистът д-р Трифон Вълков опонира в интервю за "Нова телевизия", че за да има ефект препаратът, той трябва да се прилага рано. Сходно е мнението и на пулмолога Александър Симидчиев, който беше част от работилия няколко месеца Медицински експертен съвет към правителството.

Пулмологът уточни, че проблемът е да се идентифицират кои са болните, при които прилагането му ще има смисъл, защото те биха прогресирали до тежки случаи и препаратът да се приложи достатъчно рано, за да не се случи това. Ако се прилага масово, ще изразходим голямо количество медикамент без особен смисъл. "80% от хората преболедуват без големи проблеми COVID-19. От тази гледна точка този проблем не е толкова лесен за решаване", обясни той.

Според Симидчиев въпросът за ефективността на използването на парите в здравеопазването е изключително важен, като в момента 2/3 от тях отиват за лечение на вече доста сериозни заболявания, вместо да бъде използвана много по-малка сума за превенция.

За Симидчиев няма спор за ефективността на препарата в случаите, когато се прилага контролирано, т.е. на строго определени пациенти в зависимост от възникналите усложнения: "За ремдесивира научните данни бяха в две посоки - при прилагане в неконтролирани условия той няма кой знае какъв ефект. Докато контролирано проучване показва, че има ефект, като спестява част от хората, които биха били на механична вентилация, както и намалява смъртността. Това е единственото лекарство, за което имаме доказателства при контролирани проучвания, че е ефективно при лечение на COVID-19. Не особено кардинално, но помага", казва той, като прави уговорката, че няма средство, което кардинално да помага при COVID.

Още при първите доставки на препарата зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков коментира, че медикаментът съкращава с 4 до 5 дни болничния престой и прави малко по-леко протичането на заболяването. А фармакологът проф. Георги Момеков, също член на Медицинския експертен съвет, обобщава:

Ремдесивир има разрешение за употреба в Европейския съюз за лечение на коронавируса при хора с пневмония, при които се налага да се подава допълнително кислород, тъй като според експерти ползите при тежко болни пациенти надвишават рисковете. Информацията за продукта обаче съветва лекарите да проследяват състоянието на бъбреците на пациентите по време на терапията и да не го прилагат при болни със сериозни бъбречни заболявания.

Като често споменаван препарат, действащ при болните от COVID-19, ремдесивирът стана част от засиленото търсене в аптеките на лекарства в последните седмици. Фармацевти коментират, че клиенти продължават да питат за него, въпреки многобройните изявления на лекари, включително на директори на болници и на здравния министър, че не лекува коронавируса и че не е в свободна продажба, тъй като е забранено да се прилага извън болнични условия.

Д-р Александър Симидчиев уточнява, че това е скъп медикамент, който не е достъпен за мащабно ползване, и че за мнозина по-полезна би била... пилешката супа. По думите му хората са се наплашили от "инфодемията" и търсят скъпи медикаменти за банално протичане в огромен процент от случаите.

Проф. Момеков добави, че в аптеката не се продават лекарства, които подобряват прогнозата на човек с лека форма на COVID-19. "Леката форма изисква здрав разум, спокойствие и комуникация с общопрактикуващ лекар и евентуално лекар-специалист", казва той.

Освен ремдесивир, от началото на пандемията в помощ срещу COVID-19, се споменаваха и препарати като хидроксихлорохин, ивермектин и др. "Хората пиеха хидроксихлорохин без ясни причини за това, данните показват, че полза няма", обобщава Георги Момеков.

Д-р Симидчиев обръща внимание на друго лекарство: "Аз съм един от много твърдите противници на употребата на дексометазон при леко болни. Това че той се прилага масово, дори на хора вкъщи, е ужасно груба грешка според мен. Хора го предписват, прилага се, лекуваме през вестниците".

В началото на месец юли Комитетът по лекарствени продукти за хуманна употреба (CHMP) на Европейската агенция по лекарствата (EMA) препоръчва да се предостави условно разрешение за употреба на лекарствения продукт Veklury (ремдесивир) на фармацевтичната компания Gilead Sciences Ireland UC за лечение на COVID-19 при възрастни и юноши на възраст на и над 12 години с пневмония, които се нуждаят от допълнителен кислород. Ремдесивир е първото лекарство срещу COVID-19, което се препоръчва за разрешаване в ЕС.

По инициатива на Еврокомисията е подписано Рамково споразумение с производителя - американската фармацевтична компания Gilead Sciences, което позволява лекарственият продукт да може да се осигури за страните от ЕС. След покана от Брюксел България се присъединява към инициативата.

Световната здравна организация обаче остава скептична към препарата и периодично излиза с проучвания, които отричат ползата от него. Най-новото беше оповестено на 20 ноември и в него организацията препоръчва да не се прилага лечение с ремдесивир на приети в болница с COVID-19, колкото и тежко да протича болестта, защото няма доказателства, че подобрява шансовете за оцеляване, нито че позволява да се избегне поставянето на апарат за изкуствено дишане, както и не носи подобрение в други състояния. Препоръката все пак не е окончателна, а условна, което съгласно правилата на организацията от 2008 г. това означава, че придържането към нея вероятно води до избягване на нежелани последици, но не може да се прецени в каква степен. Предишно проучване на СЗО, проведено в 400 болници, посочва, че ремдесивир има нулев или почти нулев ефект върху тежко болните.

Проучване на Националният институт по алергия и инфекциозни болести на САЩ от своя страна сочи, че между 1062 рандомизирани (контролирани) пациенти (541, с назначени ремдесивир и 521 с плацебо), тези, които са получавали медикамента, са имали средно време за възстановяване от 10 дни в сравнение с 15 дни с тези, които не са получавали нищо. "Това е единственият медикамент, за който имаме данни за толкова много хора от рандомизирано проучване. Най-ценното е, че големите проучвания за този препарат не са спонсорирани от фирмата производител(Gilead Sciences- бел .ред.), коментира Георги Момеков.