Две седмици след като министърът на здравеопазването разпореди всички болници в страната да отделят 20% от леглата си за COVID болни, концепцията за работата на здравната система в условията на утежняваща се криза се промени. Актуалното изискване, огласено от министъра в медиите, но засега невписано в заповед, е да обособят многопрофилни болници, които ще лекуват единствено хора с доказан коронавирус, и т.нар. чисти лечебни заведения, в които няма заразени.

Промяната няма да освободи останалите болници от отговорност да имат легла за настаняване на болни с коронавирус с усложнения, но налага допълнителни реорганизацията, които в част от случаите се очертават трудни и времеемки, а в други - направо невъзможни.

От октомври насам здравните власти залагат в борбата срещу разпространението на коронавируса основно на промени в организацията на здравната система, като избягват максимално ограниченията за хората и бизнеса. Междувременно България се изкачи до челната тройка в Европа по смъртност заради COVID-19, а гласовете за пълно затваряне на държавата за известно време стават все по-настойчиви. Въпреки всекидневните новини за починали заради отказ или забавено лечение пациенти здравните власти твърдят, че системата работи, макар и със затруднения, и все още може да поеме вълната от нуждаещи се от болнична грижа заведения.

За реорганизацията на системата министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов твърди, че има план. По думите му определянето на отделни болници само за пациенти с коронавирус и на други за хора, които не са носители на заразата (т.нар. чисти - бел. авт.), е стъпката, предвидена за момента, когато новите заразени в дадена област на двуседмична база са между 600 и 1000 души на 100 хил. население.

В Габрово и София-град, където новите заразени са над 1000 на 100 хил. души за две седмици, се подготвят оперативни срещи, на които да се обсъждат възможности за допълнителни легла и персонал, обяви Костадин Ангелов миналия четвъртък.

Публично достъпната информация за чисти от COVID болници в страната е оскъдна. В София е известно, че такова лечебно заведение ще бъде УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". Но първо обаче трябва да бъдат изписани вече заразените с коронавирус, които се лекуват там, без да бъдат премествани на други места. В съобщението на официалния информационен портал за коронавируса не се посочва кога ще стане това, а болницата не отговори на въпросите на "Дневник" по темата до редакционното приключване на статията.

В неделя в ефира на "Нова телевизия" проф. Генчо Начев, директор на "Света Екатерина", коментира, че е "смешно да се казва, че може да има чиста от COVID-19 болница". По думите му планът ИСУЛ да стане чиста от коронавируса болница е илюзия. "Не може да има чиста болница по простата причина, че идва пациент, правите му PCR тест и той е отрицателен. На третия ден той проявява симптоматиката на коронавируса, защото се позитивира на третия ден. Той е бил в инкубационна фаза, когато не е позитивиран. Тоест PCR тестът е бил отрицателен, но пациентът е носел вируса", обясни той.

В Бургас се водят преговори с три частни болници, за да са чисти от COVID, съобщава Би Ти Ви в понеделник. И все пак доц. д-р Цветан Велинов, говорител на областния щаб за коронавируса, заявява пред медията, че "по принцип, когато имаме дифузно разпространение, няма как да запазим една болница чиста, тъй като вирусът има много дълъг инкубационен период. Когато приемам един пациент с основно заболяване, той може да развие COVID на втория или третия ден след приема, което поставя под риск целия персонал".

По думите му обособяване на чисти от коронавирус болници се обсъжда единствено защото капацитетът на многопрофилната болница, в която иначе биха отишли да се лекуват пациенти, е зает наполовина от COVID болни. "Остава другата патология, която няма как да се поеме от самата болница", казва доц. Велинов пред Би Ти Ви.

Миналата седмица тезата, че "чисти от COVID болници няма", разви и шефът на най-голямата болница за спешна помощ - "Пирогов", проф. "Асен Балтов, макар и в друг контекст - по повод протестите на екипа на онкологията в София срещу отварянето на отделения за лечение на коронавирус там.

Областната управа на София изрично е докладвала на министъра на здравеопазването, че не са съгласни да има болници, които да лекуват само пациенти с коронавирус: "Обособяването на отделно лечебно заведение на територията на област София, което да обезпечава здравното обслужване единствено на пациенти с коронавирусна инфекция, не е целесъобразно и приложимо и не се препоръчва", е решил областният медицински съвет на София на 20 ноември.

Би Ти Ви съобщава, че от 18 области (което означава две трети от страната - бел. ред.) са обявили на министъра на здравеопазването, че няма как да направят промяна в организацията, така че да имат чисти болници. Медията се позовава на проверка на екипите си по места. Обобщението на телевизията сочи, че заради недостиг на персонал и че инфекцията вече е в болниците отделни лечебни заведения за коронавирус не може да има във:

В ефира на "Нова телевизия" бившият министър на здравеопазването Мими Виткова и понастоящем управител на частен здравен фонд коментира, че ако все пак има отделно болници само COVID пациенти, то тогава личните лекари може да насочват натам пациентите си, вместо сега хората с леки и по-тежки симптоми да търсят сами специалисти, които да са съгласни да ги прегледат.

Като положителен пример за обособена COVID болница властите сочат "Свети Мина" в Пловдив. Тя обаче има друг много тежък проблем - недостиг на медицински екипи, съобщи Българското национално радио (БНР). А след решение на здравната инспекция леглата там трябва да станат общо 150, като към екипите на "Свети Мина" се очаква да се присъединят и екипи от частните болници "Уромед" и "Медикус Алфа", твърди медията. В събота БНР съобщава, че кислородната система в COVID болницата в Пловдив покрива само една трета от леглата и се нуждае от ремонт. Затова общината е призовала да се дават средства на "Свети Мина" по обявената дарителска сметка. За кислородната система са необходими 75 хил. лв.