Анонсираните в понеделник от властите идеи за въвеждане на строги ограничения заради разпространението на коронавируса очертаха нелеко бъдеще за цялата страна. При това без да има ясен отговор дали и как държавата ще подпомогне бизнеса и икономиката, как ще подкрепи работещите и ще уреди социалните услуги в тяхна полза. Дали закъснели или драстични, идеите на правителството предизвикаха полярни реакции и готовност за протести, някои от които оставят впечатление, че целта е да се привлече вниманието на управляващите и да се поискат отстъпки, докато още няма окончателно решение.

Новите мерки вероятно ще са в сила поне до Коледа (при добро развитие и рязко ограничаване на болните) или до края на март, докогато се планира да важи извънредната епидемична обстановка и ситуацията да се управлява предимно чрез заповеди на изпълнителната власт.

Макар да се очаква да влязат в сила от петък, известните детайли около заявените мерки продължават да са малко, а отговори се очакват след заседанието на Министерския съвет в сряда. Тогава се очаква министрите да представят възможностите и очакванията си за ограниченията по ресори.

България е сред последните държави в Европа, които още не са въвели сериозни ограничения, като основният публично заявяван аргумент на премиера Бойко Борисов гласеше: "Трябва да внимаваме да не счупим икономиката".

Борисов многократно е повтарял, че с никоя мярка не трябва да се прекалява и че за хората не е полезно да стоят вкъщи. Същата теза ръководителят на правителството разви и вчера на заседание на Националния оперативен щаб с участието на директорите на най-големите болници. Видеозаписът от изявлението на премиера беше публикуван в личния му профил във "Фейсбук" половин час преди обявяването на новите ограничения.

Здравният министър проф. Костадин Ангелов пък защитаваше позицията, че здравната система е подготвена да се справи с коронавируса, властите държат под контрол епидемията и е достатъчно българите да спазват настоящите ограничения, като особено наблягат на предпазните маски и спазването на дистанция. Вчера обаче министърът обяви, че по-строгите мерки целят след 21 дни да отслабят натиска върху здравната система, защото тя не можела да издържи, колкото и да била подготвена, и декларира:

Министърът на няколко пъти намекна, че се надява до Коледа ситуацията да се е успокоила дотолкова, че мерките да бъдат смекчени за празниците в края на годината, но не се ангажира със срок за това.

В последните седмици както министърът, така и главният здравен инспектор Ангел Кунчев неколкократно предупреждаваха, че мерките демонстративно не се спазват и че това ще доведе до влошаване на ситуацията. В същото време обаче не са известни сериозни мерки, които властите да са предприели за контрол над спазването на съществуващите ограничения. В събота МВР призна, че заведения в самия център на София работят след позволения час - 23.30 ч и със значително повече от позволения брой клиенти, а някои от тях дори отказват да допуснат проверяващите екипи от полицаи и здравни инспектори.

За първи път в понеделник беше анонсирано, че комплекс от строги мерки е наложителен, защото ръстът на новите заразени в страната за две седмици е над 800 души на 100 хил. население. Стъпката била предвидена в план, който министърът следва, но той не е публичен.

За първи път публично стана дума и за т. нар. индекс на строгост, който обобщава всички мерки, които се предприемат. Неговата стойност трябвало да е над 70, за да доведат мерките до "пречупване на кривата на епидемията". По думите на Костадин Ангелов индексът на строгост се използва и в Европа. Вероятно става дума за разработка на британския Оксфордски университет, която представлява комбинирана оценка от девет индикатора, сред които са: затворени училища, затворени офиси, забрани за движение. Скалата на изчислението е от 0 до 100 (като на 100 съответстват най-строгите ограничения). По този метод строгостта на мерките в България засега се оценява на 48, като тази стойност е сред най-ниските в Европа.

В ефира на Би Ти Ви във вторник сутрин доц. Андрей Чорбанов от Института по микробиология на Българската академия на науките (БАН) изрази теза, че предложените по-строги мерки няма драстично да ограничат COVID епидемията в България. Той все пак уточни, че ограниченията ще намалят натиска върху здравната система, но с не повече от 15-20%

Не е известно дали на прага на въвеждането на нови мерки властите в България имат готов анализ за щетите върху отделните икономически сектори вследствие на затварянето през пролетта. "Дневник" попита Министерството на икономиката дали е правено такова обобщение, какви са изводите от него и дали по икономически показатели има сектори, които не е приложимо ново затваряне. До редакционното приключване на този текст отговори не бяха получени.

Браншовете, които първи и най-шумно изразиха недоволството си от ограниченията са хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите (подробности за исканията им четете тук). Те заявиха, че получените заради пролетното затваряне държавни помощи са закрепили само временно положението и ако не последва нова държавна подкрепа, за мнозина загубите ще са непоправими.

Българската асоциация на заведенията публикува във "Фейсбук" позиция, в която настоява да не се въвеждат нови ограничения преди да се е изяснило каква подкрепа ще получат. Искат се "помощи за персонал, служители, косвено заети в бранша, самонаети, икономически помощи за фирмите и т.н.".

Въпреки че до момента няма конкретно заявени намерения за затваряне на хотели, Българската хотелска и ресторантьорска асоциация (БХРА) също излезе с декларация, в която напомня, че 10.3% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната се осигурява от туризма, а всяко 4-то ново работно място е генерирано от сектора. "Липсата на подкрепа за туризма ще доведе до колапс на икономиката на цели региони в страната, които са зависими само от дейността на хотели, ресторанти и атракции", смята БХРА.

Работодателските организации предложиха държавата да обмисли помощ за бизнеса в две посоки, съобщи Би Ти Ви. Телевизията уточнява, че едното предложение е да се отпусне помощ на фирмите, които имат спад в оборота си от не по-малко 30 на 100, а другото е за отсрочване на данъци и на социалноосигурителни вноски до юни 2021.Собствениците на молове, за които също се предлага да бъдат затворени, освен хранителните магазини, аптеките и банките в тях, обявиха в отворено писмо до правителството, че това трябва да стане след като бъдат официално информирани каква държавна подкрепа ще получат. Посочват, че са направили инвестиции, за да осигурят безопасна среда и предколедният период е от основно значение за сектора им.

Още в края на октомври в интервю пред Българското национално радио (БНР) министърът на финансите Кирил Ананиев обяви, че в проекта на бюджета за следващата година са заложени 3.50 млрд. лв. за мерки в помощ на хората и бизнеса заради COVID епидемията, което е 2.5% от прогнозния БВП. Около месец по-късно икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ) представиха традиционния си алтернативен бюджет на страната. Според икономистите през 2021 г. и следващите години постепенно трябва да се преминава от мерки, насочени към компенсиране или облекчаване на неблагоприятните ефекти от пандемията към мерки, подкрепящи преструктурирането и растежа.

Идеята за пълно затваряне на училищата и преминаването изцяло към обучение в електронна среда, включително за най-малките ученици, се очертава сред най-сериозните проблеми пред работещите родители. Още повече, че мнозина от засегнатите използваха при първото затваряне възможностите за отпуски и болнични. Не е известно какво ще бъде решението и за хората, работещи на първа линия в борбата срещу коронавируса - лекари, медицински специалисти, полицаи и др., които трябва да намерят начин да осигурят грижа за децата си, докато са на работа.

Опциите пред родителите са да си вземат платен или неплатен отпуск. През пролетта държавата обяви, че отпуска еднократна помощ в размер на 375 лв. за родители в неплатен отпуск, а изискванията са:

През април социалният министър Деница Сачева е изчислила прогнозно, че предвидените за тази мярка 20 млн. лв. ще стигнат за около 55 хил. души. По данни, цитирани от нея във "Фейсбук" през август, еднократната помощ от 375 лв. са получили 3750 семейства.

Родителите имат още една възможност, ако гледат, което учи онлайн, обобщена от Министерството на труда и социалната политика (МТСП):

Не е известно дали ще има промени в правителствената програма за подпомагане на бизнеса 60/40, в която държавата поема част от заплатите и осигуровките на служителите срещу ангажимент на работодателите да не ги освобождават от работа. В края на октомври Агенцията по заетостта съобщи, че започва третият етап от кандидатстването по мярката, която засега би трябвало да действа до края на годината.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 11 ноември новите регистрирани безработни в периода 3 февруари - 8 ноември са 328 460 души, а 212 170 души за периода са намерили работа през бюрата по труда. Статистиката обаче не прави сравнение за безработицата в същия период на миналата година. Не се съобщава и каква част се дължи на коронавируса.