Директорите на психиатричните болници в село Царев брод и на болницата "Свети Иван Рилски" допуснаха, че твърденията на експертите от комитета против изтезанията на Съвета на Европа, които в доклад представиха стряскаща картина за това как служителите на тези болници се отнасят към настанените там, може и да са верни. Според тях може да е имало случаи на лошо отношение, като причина за това беше изтъкната липсата на достатъчно персонал, както и на липсата на обучение на санитарите, които са принудени в по-голяма част от времето да се справят с пациенти, които са с тежка форма на психични отклонения.

Проблемът с липсата на достатъчно служители намира място и в доклада, който беше оповестен в сряда. Той е изготвен от експерти, посетили три държавни психиатрични болници (Курило, болниците в село Царев брод и в Бяла), както и домовете за хора с умствена изостаналост в Куделин и Самуил и дома в Говежда. Основният му акцент е че практиките в тези места са нехуманни, отношението към пациентите е унизително, като експертите са станали свидетели на вързани с вериги пациенти и бой с дървени пръчки.

Основният въпрос дали наистина това се случва не намира отговор. Нели Николова, директор на болницата в село Царев брод, за която в доклада на комитета са записани случаи на хора, вързани с вериги и катинари, отрича да има такава практика в болницата.

Попитана отново дали се използват вериги, тя заяви: "Случва се изключително рядко. На самите кожени колани има поставени халки, ако пациентът е изключително неспокоен и възбуден и ако няма друг начин да се справим с тази възбуда, тези халки и вериги се използват да се фиксират коланите към металната рамка на леглото", коментира още тя.

Според нея в болницата не се използва насилие, защото там работят обучени хора. "Имобилизацията и фиксацията са последните средства, които се използват, за да се справим с агресията на пациентите. Използва се и медикацията, но тя е нож с две остриета. Дозираме лекарства като последна възможност за фикасация", коментира още Нели Николова.

По думите й проблем са нощните дежурства, когато в болницата попадат възбудени пациенти и според наредбата те трябва да бъде обездвижени от поне четири или петима души, но на смяна обикновено са сестра и един или двама санитари. "Много често това е санитарка. Тогава възникват проблеми и използваме служители от другите отдели на болницата, за да може да бъдат фиксирани пациентите", казва още Николова.

Директорът на болницата "Свети Иван Рилски" в Курило - Цветеслава Гълъбова, коментира пред Би Ти Ви, че лично е била свидетел на лошо отношение към болните и е чувала оплаквания за физическо и психическо малтретиране, кражби на цигари и пари.

Тя не отрича, че фиксират пациентите, които понякога са в състояние, което може да бъде опасно за тях и за околните. "Проблемът опира до липсата на персонал. Ние нямаме едновременно пет човека, които да са на работа и да могат да укротят пациент. Но това не може да е оправдание. За оправдание и дума не може да става", казва още Гълъбова.

Гълъбова добави, че липсват обучения от страна на Българската психиатрична асоциация на санитари, които да работят в тези болници. По думите ѝ болниците в България са създадени "преди 70-80-90 години, когато концепцията за тази грижа е била съвсем друга". Строени са в отдалечени места, до малки градове. И в тях идват да работят основно местни хора. Отскоро санитарите не са на минимална работна заплата и възнаграждението им достига до близо 800 лева.