Правителството одобри промени в закона, за да закрие по-лесно музея на Божков
Министерският съвет прие решение, с което одобри промени в Закона за културното наследство, с които ще се улесни отнемането на лицензи за частните музеи, каквито имат разследваните бизнесмени Васил Божков и братята Атанас и Пламен Бобокови. Проектът за изменение на Закона за културното наследство бе предложен за обществено обсъждане от министерството на културата.
Първоначалният проект предвиждаше промяна в условията за отнемане на разрешение за извършване на музейна дейност. Макар че в законопроекта се посочва най-общо "музейна дейност", то от мотивите на вносителя ясно личи, че промените са насочени към частните колекционери.
Министерството на културата предлагаше редакция на чл. 30, ал. 6 в закона, който да гласи: "Разрешението за извършване на музейна дейност може да бъде отнето с мотивирана заповед на министъра на културата по мотивирано предложение на директора на Инспектората, когато:". Следват 5 нови условия, които се въвеждат за отнемане на разрешението.
| 1. музеят не е официално отворен за посетители след изтичане на пет години от издаване на разрешението за извършване на музейна дейност; 2. постоянната експозиция на музея е отворена за посетители по-малко от 100 дни в годината; 3. при неизпълнение на три последователни предписания на служителите на Инспектората за нарушаване на изискванията на този закон; 4. при установено неспазване изискванията за извършване на музейна дейност; 5. при незаконно придобити културни ценности." |
До момента разрешението за извършване на музейна дейност можеше да бъде отнето с мотивирана заповед на министъра на културата по мотивирано предложение на директора на Инспектората в случаи на системни нарушения от страна на частните музеи.
В постановлението на Министерския съвет от днес е записано, че се предвижда разрешителните за частните музеи да се отнемат, ако постоянната или временна експозиция на музея не е отворена за посетители по-малко от 100 дни в годината, както и ако в музея се съхраняват неидентифицирани и нерегистрирани движими културни ценности.
Ще се отнема лиценз и ако са констатирани административни нарушения, които не са отстранени в определения от закона срок или ако музеят вече не отговаря на изискванията на точки от 1 до 4 от чл. 25 от закона. Той трябва да разполага с:
1. културни ценности, идентифицирани по реда на наредбата, които могат да бъдат представяни във вид на музейна експозиция;
2. сграден фонд, осигуряващ условия за съхраняването на движимите културни ценности, определени с наредбата, и условия за представянето на движимите културни ценности, определени с наредба;
3. постоянен източник за финансиране дейността на музея (издръжка на сградата и персонала и средства за дейности за издирване, изучаване, опазване и представяне на движимите културни и природни ценности и образци);
4. специалисти с необходимата квалификация съгласно класификатора.
През годините въпросът с придобиването на артефакти в частните колекции и най-вече в тази на Божков е повдиган много пъти, а преди години законови промени помогнаха на частните колекционери да узаконят притежаваните от тях предмети.
Само преди две години през 2018 г. Законът за културното наследство бе променен по инициатива на депутати от почти всички парламентарни групи, като се даде право и на частни и общински музеи, а не само на държавни и регионални, да извършват регистрацията на предметите. Така на практика частният музей на Васил Божков получи право сам да оценява и регистрира антиките си (а обвиняемият бизнесмен готвеше да открие музей в телефонната палата в София). Основният мотив за тази поправка бе, че държавните музеи не успяват да се справят с регистрацията на частните колекции и тя се бави с години.
Редакцията на закона засяга пряко 4 частни музея
Според информацията на страницата на Министерството на културата частните музеи в България са четири. Една от колекциите е на Васил Божков, който е председател на Управителния съвет на Фондация "Тракия" - тя стопанисва частната колекция на ул. "Московска" 43 в София. През 2017 г. покупката на Телефонната палата от фирма, свързана с Божков беше обявена като план за превръщането й в музей, в който бизнесменът да изложи колекциите си.
За нумизматичната колекцията на бизнесмените Атанас и Пламен Бобокови, които се стопанисват от Фондация "Братя Бобокови", в момента се реконструира сградата на бившата Музикална гимназия в Русе, която сама по себе си е паметник на културата. Бобокови излагат колекцията си от монети в други музеи както в България, така и в чужбина заради продължителната реставрация на бившата Музикална гимназия.
Разрешително за частен музей, според регистъра на министерството, има Димитър Иванов, който е и председател на фондация "Арете - Фол". Фондацията е основана през 1996 г., а до момента колекциите на фондацията са излагани в различни музеи - както в София, така и в страната.
Четвъртият частен музей е в град Чирпан - музей "Гема-Свят" и се стопанисва от сдружение "Гема 11" с управител Анна Димитрова.
Прокуратурата вече обяви, че иска да одържави колекцията на Божков
През октомври прокуратурата обяви, че е приключила с изземането на културно-историческите ценности от музея на Васил Божков. Тогава говорителят на главния прокурор заяви, че "ако се съберат достатъчно доказателства в тази насока, ще бъдат предприети съответните законови процедури по обявяването на колекцията "Васил Божков" за публична държавна собственост".
Само дни по-късно, по време на изслушването на доклада за дейността на прокуратурата за първите 8 месеца от годината както в правната комисия, така и в пленарна зала в парламента главният прокурор Иван Гешев многократно наблегна на това, че колекцията е собственост на българската държава и на всички български граждани.
Проверка бе назначена и за нумизматичната колекция на Бобокови, но от прокуратурата и министерството на културата не съобщават и дума за резултатите.
Пламен Бобоков обаче все пак бе обвинен, че незаконно е държал културно-историческа ценност - пано с върхове на стрели, забити в него. То е открито в склад в дома на Бобоков, разказа адвокатът му Ина Лулчева и обясни, че паното е оценено от експертизата на прокуратурата за 652 лв.
Според експертите тези накрайници на стрели са от 6-14 век. Паното няма художествена, културна и научна стойност, допълни адвокатът.
Още за законопроекта на Министерството на културата и становищата на експертите по него - четете тук