Уроците на "Малки приказки" - как един семеен бизнес оцелява в коронакризата
Надписът "Happy birthday", който прозира през прозореца на "Малки приказки", закачен над детския кът, пада бавно. Навън е хладен декемврийски предиобед, Анита Табахнева го сваля постепенно, докато дъщеря й Ваяна щъка около нея или се катери около направените ръчно от баща й - Алекси Коларов - въжени тунели. Пространството в квартал "Изток" не е отворено за своите обичайни обитатели - децата и изглежда леко призрачно през прозореца. Надписът е от преди 27 ноември - преди т. нар. втори локдаун. Тогава детските градини, ясли, езикови центрове и заведения, както и други затвориха заради разпространението на коронавирус. Историята на "Малки приказки" - замислено като място за родители с деца - е показателна за това как непредвидимите обстоятелства могат да те поставят в ситуация да се преориентираш, образоваш, как все пак да успееш да оцелееш, когато всичко, за което си работил се оказва невъзможно.
Това е малката приказка на Анита Табахнева и Алекси Коларов, които преди да започнат да се посветят на това, са се занимавали с организацията на различни фестивали, концерти и изложби. Ваяна се ражда през 2018 година и е вдъхновение за изграждането на мястото, което бързо набира популярност заради съчетанието на кафе, домашно приготвена храна, зона за игра и почасова грижа. Освен това "Малки приказки" беше център за организиране на рожденни дни и събития.
Драстична смяна на всичко
Беше, защото 2020- та година донесе светкавична промяна във всичко. За "Малки приказки" "паузата" е сериозна. Затова след първоначалния шок и почивка, Алекси Коларов и Анита Табахнева решават да се преориентират.
"Решихме да стартираме лятна занималня, за да задържим кораба на повърхността през този сезон, който и без това е традиционно слаб за нас. Получи се разкошно - диви и щастливи деца, доволни родители. Когато отново отворихме врати през есента вложихме много усилия и средства в спазването на мерките за безопасност - дезинфекция, препарати, физическа дистанция, предпазни средства за екипа. Но виждахме накъде отиват нещата и че колкото и да ни се иска "Малки приказки" няма да е скоро пак шумното и весело място за малки и големи каквото беше една година по-рано", споделя Анита Табахнева.
Затова те решават да сменят драстично бизнес концепцията си - "преустановихме работата си като кафе-сладкарница, и стартирахме седмична детска занималня в услуга на родители, чиито деца не са приети в държавни детски градини (самите ние сме в тази категория). "Уикендите продължихме работа само с предварителни резервации на ограничен брой приятелски и семейни компании, за да избегнем струпване на непознати. До края на ноември, когато отново всичко спря и двете ни дейности бяха забранени", споделя още Анита.
"Дойде като гръм от ясно небе. Мислехме, че ще отмине бързо и се надявахме, че при спазване на нужните мерки, отговорното и лично отношение към посетителите ни ще продължим нормално работа скоро", казва още Алекси Коларов.
"Изведнъж нашият млад, но задоволително успешен семеен бизнес, в който сме въвлекли наши близки роднини, се оказа сериозно застрашен от икономическите последствия в дългосрочен план. Разбира се, кандидатствахме за помощи за малкия и среден бизнес. На фона на компенсациите в Европа, у нас отпуснатите средства ми се струват абсолютно недостатъчни и трудно достъпни. Принудихме се да уволняваме и преназначаваме, за да можем да покрием наем, режийни и данъци", казва още Алекси Коларов.
Той подкрепя
"строги мерки против разпространението на вируса, но не и половинчатите рестрикции без дългосрочно планиране",
защото хора около нас се сблъскаха със заразата - с усложнения или без, хоспитализация или вкъщи, по абсолютно непредвидим начин. "Това, което остава горчив вкус в устата са драстичните разлики в политиката за компенсации и социалните помощи в България и в останалата част на Европа, при положение, че разчитаме на едни и същи кризисни фондове", коментира още Коларов.
През пролетта, по време на първата карантина те кандидатстват и получават грант, с който успяват да покрият текущи разходи без никаква възможност за задържане на служителите. Според Алекси е "несправедливо колко много малки бизнеси не са успели да се възползват поради недостиг на средства".
Положението сега Алекси определя като "кошмар", от една страна защото мерките са и закъснели, и скромни, но и защото е станало ясно, че "малкият и среден бизнес, както и събитийният и независимият културен сектор, от които Алекси идва професионално, не са с висок приоритет за държавата. "В един момент човек трябва да прецени дали може да си позволи да затъва в дългове в отчаян опит да си спаси бизнеса при положение, че няма възможност за планиране. Едва в средата на декемврийския локдаун се заговори за обезпечителни мерки, които компенсират 20% от месечния оборот от изминалата година, без ДДС. Реално, това е по-малко от внесеното от фирмите ДДС за същия период - за справка, в някои европейски държави същата мярка изплаща 80% от оборота. Излишно е да коментирам, че това надали би покрило дори наем и осигуровки, на който и да е малък бизнес в София, предвид стойностите на наемите", коментира Коларов.
Според него е редно да има "по- драстични и краткосрочни мерки, като в Англия и Германия например, но и обезпечени с адекватни компенсации". "Планирането и сегментирането на мерките също е важно - не ми се струва редно да се слагат всички населени места и социални групи под общ знаменател.
"Наблюдавам как доста бизнеси продължават да работят при лоши или никакви мерки за ограничаване на разпространението на вируса. Големите вериги са препълнени, в хижите всичко е по старо му - струпвания на хора продължава да има. Мерките са неотложни, но явно обществото няма самосъзнанието да ги уважава и спазва, за да имат те нужния ефект. Смятам, че лошата ни позиция в статистиките е ясен показател за това. Половинчати мерки в комбинация с половинчати компенсации ще доведат само до удължаване на икономическо-социалната ни агония, с която вече някак си привикваме. А най-неприятно е, че хората неусетно се настройват едни срещу други", казва още Коларов.
Как започва всичко
Преди да започнат семейния си бизнес Анита Табахнева и Алекси Коларов са работели по организация на събития, културни проекти и фестивали (МЕЛБА, Know-How Show-How, One Design Week, One Architecture Week, Sofia Contemporary). Допирната им точка са събитията на списание Едно. Двамата организират и два концерта на Шънджънския симфоничен оркестър (Китай) и на един камерен оркестър от Пекин на Античния театър в Пловдив. "Бяха много пълноценни и обогатяващи за мен години", спомня си Анита. "Занимавала съм се с фондонабиране за реализацията на културни проекти чрез комуникация и сътрудничество с чуждестранните културни институти в България и писане на доста проекти към международни програми и фондове. Известно време преподавах и йога - и на възрастни, и на деца, сбъдната мечта", казва още Анита.
"Малки приказки" се появява заради мечтата да започнат нещо "наше". "Решихме, че няма по-смислено нещо от децата. С една скъпа моя приятелка замислихме концепцията, а когато намерихме място и финансиране, Алекси се включи с пълна сила. Може да се каже, че голямото ни вдъхновение е малката ни приказна дъщеричка Ваяна, която се роди пет месеца преди откриването. Визуализирахме това от което ние самите имахме нужда - хармонично и светло място, където родители и деца да прекарват пълноценно времето си в приятелска атмосфера, както и сформирането на нещо като общност за малки и големи", споделя още Анита.
Алекси винаги си е представял да има собствено пространство за развлечения, културни събития и музика на живо. Идеята на Анита и нейната приятелка го вдъхновяват много и той я припознава като своя. "Амбицията ни да създадем нещо смислено и стойностно за млади родители, които търсят място за разпускане извън дома си в комбинация с домашна атмосфера, здравословна храна и организирани развлекателни и образователни дейности, ми допадна толкова много, че реших да се отдам изцяло на това семейно начинание".
И двамата сега опеределят като
"огромно предизвикателство", това пред което се изправят в началото"
И за двама ни това беше съвсем нов бранш, но действахме със супер много мерак, любов и някаква нескончаема енергия и то се получи. Разбира се, имахме на разположение безусловната подкрепа и денонощно съдействие на приятели и роднини, без които нямаше как да успеем", благодарна е още Анита.
"От моя гледна точка това беше един илюзорно безкраен процес на рушене, изграждане, преправяне, мислене, бюджетиране и инвестиране. Влязох в ролята на хамалин, надзор, чирак, майстор и всичко накуп, гарнирано с административните главоблъсканици за разкош. Изключително сме признателни на всички замесени по веригата, благодарение на които не само успяхме да отворим, но и го направихме в уречения срок. Крайният резултат надмина и най-смелите ни очаквания въпреки многобройните трудности и неочаквани спънки", спомня си още Алекси.
В момента "Малки приказки" спи "зимен сън в коледни одежди".
"Занапред, мислим варианти и алтернативи непрекъснато, но все още не смеем да действаме радикално, много ни е "скъпо" и на сърце всичко в това място", казва Анита. За нея въпреки че 2020-та година е сложна, тя иска да извлече уроците по гъвкавост и адаптивност, а си обещава през следващата година "здраве и кураж".
Урокът на Алекси за 2020 -та е колко "всичко е преходно около нас". "Разсъждавам върху концепцията на "епидемиологичната обстановка" - моята дума на 2020 - и защо тя е различна от "форсмажорно обстоятелство" и "природно бедствие". "Това допълнително затруднява и оставя в пълна безтегловност всички сключени застрахователни и други договори. За мен това остава енигма, пореден двоен стандарт, който е в полза на определени отрасли пред други. Като че ли не наричаме нещата с истинските им имена, остават много въпросителни и това поражда конспиративни теории. Пожелавам си да не привикваме към "новото нормално" и да съвсем скоро да намерим положителен изход от ситуацията", казва още младият мъж.