"Кокошката или яйцето": президентът поиска конкретни COVID мерки, министърът – дата за изборите
Да има отделни секции за преболедувалите COVID-19, а изолацията на заразените с коронавирус и техните контакти да бъде прекратявана, докато успеят да гласуват или да се организират мобилни урни. Тези възможности обмислят здравните власти предвид очакваните парламентарните избори през пролетта, стана известно на среща при президента Румен Радев.
Държавният глава даде заявка за серия от консултации, посветени на провеждането на избори в условията на COVID епидемия. Целта е да бъде изяснено как ще бъде осигурено конституционното право на вот в безопасна за здравето среда. Първи при президента бяха министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев и председателят на ваксинационния щаб проф. Красимир Гигов.
Час по-късно на обсъждане при президента бяха трима лекари, които редовно в медиите коментират COVID теми, без официално да участват в щаб, съвет или друга консултираща държавата организация: вирусологът проф. Радка Аргирова, имунологът проф. Андрей Чорбанов и пулмологът д-р Александър Симидчиев.
Неочаквано и двете срещи бяха публични (а не както обичайно медиите да бъдат допуснати само на встъпителните думи) и излъчвани на живо в страницата на президента Румен Радев във фейсбук. (Видео може да видите в края на статията.)
Кокошката или яйцето
Конкректиката как ще се проведат изборите в условия на COVID епидемия беше оскъдна, но по думите на министъра на здравеопазването от два месеца се работи по план за действие за провеждане на избори по време на епидемия. Проф. Ангелов заяви, че планът (който беше наречен и протокол - бел. авт.) ще бъде обявен, когато президентът издаде указ с датата на провеждането на избори.
Досега президентът е заявявал, че не вижда причина провеждането им да бъде отлагано след 28 март, а указът за това се очаква да бъде публикуван в Държавен вестник до 28 януари.
Доц. Ангел Кунчев отбеляза, че здравните власти са внимателни в правенето на прогнози за хода на епидемията в хоризонт от два месеца по три причини:
| - Не е известно как ще повлияят събиранията по празниците - Циркулират два нови варианта на коронавируса - от Великобритания и Южна Африка, за които има недостиг на информация - Не е известно как ще се отрази увеличаването на броя на ваксинирани срещу COVID-19 предвид липсата на окончателна информация за одобрението на препарати на различните производители и доставките до България |
Вицепрезидентът Илияна Йотова бе обаче настоятелна да се представи част от протокола за COVID мерките по време на предизборната кампания, в самия изборен ден и при преброяването на резултатите от вота.
"Това, което вие наричате протокол, най-вероятно ще е план за действие, но не е добра идея да бъде изваждан в последния момент", заяви Йотова със заключението, че обществото трябвало да е информирано. Тя обобщи, че разговорът е в духа на спора кое е първо - яйцето или кокошката. Причината е, че здравните власти искат дата за изборите, за да определят конкретните мерки, а президентската институция настоява за ясни противоепидемични правила, на база на които "да направи информиран избор" за определянето на деня на парламентарния вот.
Кунчев отбеляза, че при всички положения ще важат общоизвестните изисквания за спазване на дистанция и хигиена. Министърът на здравеопазването заключи, че преждевременното представяне на план месеци преди изборите означавало той да е неточен и да не постигне целите си. По думите му се водят разговори с Централната избирателна комисия дали е възможно дезинфекцирането след всеки гласоподавател заради продължителността на изборния ден.
По-късно и вирусологът проф. Радка Аргирова се обяви в подкрепа на прогнози в по-кратък хоризонт. По думите ѝ по-малкият брой регистрирани нови заразени не би трябвало да е успокоителен, защото в празничните дни тестовете са значително по-малко. Тя изрази мнение, че е редно да има план за мерките при три сценария: ако изборите се провеждат в период на пик на заразата, на задържане на тенденциите и на спад при регистрираните нови случаи.
Имунологът проф. Андрей Чорбанов оприличи необходимите мерките за безопасност при гласуване с тези при пазаруването в магазин и заключи, че е достатъчно спазването на дистанция.
Според Радев ваксинираните няма да са фактор
Президентът няколко пъти попита какви доставки на ваксини се очакват и за колко време какъв брой българи могат да бъдат имунизирани срещу COVID-19. Министърът на здравеопазването обяви следните доставки:
| - 9750 дози от първата пратка на 27 декември - над 25 хил. дози от пратката на 4 януари - приблизително 35 хил. дози се очакват след около 10 дни - около 35 хил. дози в края на януари или началото на февруари |
Така проф. Ангелов заключи, че ако изборите са на 28 март, дотогава ще бъдат ваксинирани около 50 хил. българи (на всеки се поставят две дози, в интервал от 21 дни). В този контекст Румен Радев направи заключението, че ваксинираните няма да са фактор при провеждането на изборите, защото броят на хората е малък.
Доц. Ангел Кунчев отбеляза, че засега са известни доставките само от първата одобрена за употреба в Европейския съюз ваксина - "Комирнати" (Comirnaty) на производителите "Пфайзер"/"БиоНТех" (Pfizer/BioNTech) - а се очаква решение и доставки на други два препарата: на "Модерна" (Moderna) и на "Астра Зенека" (AstraZeneka) съвместно с Оксфордския университет.
Как да гласуват изолираните заради COVID
Друг основен акцент в срещите бе как да се осигури възможност на хората, които са изолирани вкъщи заради доказана зараза или контакт с положителен резултат от COVID тест. В този контекст здравните власти отбелязаха, че проследяват опита на други държави, които вече са провеждали избори в условия на епидемия и обмислят всички възможности.
Президентът отбеляза, че трябва да се намери решение как изолираните заради заразата да могат да гласуват, без да нарушат изискването да не напускат дома си. Ангел Кунчев каза, че всички възможности са на дневен ред: както да се направи изключение от изолацията в името на подаването на глас, така и организирането на мобилни секции.
Проф. Радка Аргирова изрази мнение, че трябва болните, които са настанени в лечебни заведения и искат да гласуват, да бъдат съсредоточени в няколко болници в името на по-голямата безопасност за секционните избирателни комисии и по-лесната организация на вота. Според вирусолога, ако здравните власти се спрат на варианта за подвижни секции за изолираните в домашни условия, то "тези, които ще обикалят лицата, трябва са бъдат предварително определени, обучени и ваксинирани".
Пулмологът Александър Симидчиев отбеляза в този контекст, че определянето на хората трябва да стане приблизително 40 дни преди деня на вота, за да има възможност на ваксината да предизвика имунен отговор. По думите му вариантът с мобилните секции не бива да бъде изключван като възможност, защото и сега има такава опция за хората, които са трайно инвалидизирани, и концепцията може да бъде допълнително развита.