Предложение: Трима съдии, а не специален прокурор, да могат да разследват главния
Антикорупционният фонд (АКФ) внесе експертен анализ и становище в Народното събрание, в което критикува внесения на 3 декември 2020 г. и скоростно приет на първо четене Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) от ГЕРБ и "Обединени патриоти", с който се предлага да се създаде нова фигура на специален прокурор, който да може да разследва главния прокурор.
"Смятаме, че констатираните проблеми със законопроекта са на концептуално ниво и не могат да бъдат преодолени с промяна на една или друга негова разпоредба между двете четения", твърди адв. Андрей Янкулов, старши правен експерт към организацията и бивш дългогодишен прокурор в Софийска районна и Софийска градска прокуратура.
В анализа си (пълния текст четете тук) той предлага подробна концепция за наказателно разследване на главния прокурор и други високопоставени прокурори, според която прокуратурата няма да ръководи разследването срещу тях, нито ще взема крайното решение за окончателната му съдба.
Вместо това се предлага сформирането на колективен орган със специфична компетентност от избрани на случаен принцип за всеки отделен случай апелативни, върховни и/или конституционни действащи и/или пенсионирани съдии, като самото разследване да се провежда от разследващи органи от системата на МВР или други органи на изпълнителната власт.
Янкулов предлага да се въведат възможности за външен процедурен контрол, осъществяван от съда, върху начина, по който се осъществява наказателното преследване - решенията на прокурора да обвинява, респективно да не обвинява.
"Към момента наказателното преследване в България може да се оприличи на мистериозна кутия, в която след вкарването на някаква информация по конкретен казус никой никога не може да знае какво точно и дали въобще някога ще излезе от кутията и види бял свят", посочва в анализа бившият прокурор.
| "Двойните стандарти при осъществяването на наказателната репресия през последните години станаха прекалено видими по множество случаи, представляващи висок обществен интерес: към едни казуси се подхожда изключително активно и процесуално, и извънпроцесуално, а други потъват в забвение и никой никога не разбира какво се е случило с тях", подчертава Янкулов. |
Според анализа му това се получава именно заради липсата на възможност за упражняване на външен, процедурен, независим и професионален контрол върху решението на прокуратурата да обвинява/да не обвинява, което я превръща в пълен процесуален монополист на обвинителната функция.
Към момента своеобразна "юридическа ерес" се явява виждането, че и друг освен прокурор може да ръководи наказателно разследване и да повдига обвинение по дело от общ характер. Всъщност обаче истинският проблем е в нежеланието на политическото статукво за преосмисляне на концепцията за монопол върху обвинителната функция, защото чрез него лесно само от една- единствена институция (и то с един началник) се контролира възможността наказателната репресия да се стовари с цялата си тежест върху едни, респективно това да бъде спестено на други.
Според Янкулов основните проблеми на предложения от ГЕРБ и "Обединени патриоти" законопроект са, че, от една страна, не дава нужните гаранции, че новият специален прокурор ще бъде независим от главния прокурор, когото е призван да разследва, а от друга, предвижда цялата дейност по разследването и обвинението на ръководителя на прокуратурата да бъде съсредоточена в ръцете на един-единствен човек.
Проблемът ще се реши, ако се жертва "свещената крава"
Разглежданият от НС проектозакон е в отговор на заключението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от преди повече от 10 години, че в България няма ефективен механизъм за наказателно разследване на главния прокурор. Проблемът беше констатиран в решението на ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България" от 2009 г. и е повод за множество критики от различни международни организации оттогава.
В последната година и половина, след 10-годишно законодателно бездействие след решението на Съда в Страсбург, бяха оповестени няколко законопроекта за изменение на НПК и Закона за съдебната власт, касаещи възможността за независимо и ефективно наказателно разследване на главния прокурор.
Първият от тях бе предложен от бившия министър на правосъдието Данаил Кирилов през 2019 г. Той обаче беше изоставен след критични становища на Венецианската комисия, с които тя изразяваше съмнение за възможността чрез предвидените механизми да бъдат отстранени системните недостатъци.
Според АКФ настоящият законопроект също не успява да адресира тези системни недостатъци, тъй като според текста на законопроекта предвиденият специален прокурор ще бъде избиран от Пленума на Висшия съдебен съвет, в който главният прокурор продължава да притежава прекомерно влияние, а на този въпрос не се обръща внимание. Заедно с това решението да не бъде разследван или наказателно преследван главният прокурор ще остане заключено в рамките на прокурорската институция, а по проекта в настоящия му вид - дори в ръцете само на специалния прокурор, чиито актове няма да могат да бъдат ревизирани.
Успоредно с липсата на изискваните гаранции за независимост проектът страда и от други слабости, които биха могли да доведат до реална опасност или от фактическо или юридическо блокиране на потенциалното разследване срещу главния прокурор, или от неоснователното му наказателно преследване по политически или конюнктурни причини.
"Ефективното наказателно разследване на главния прокурор минава през жертване на "свещената крава" на наказателното правосъдие у нас - прокурорския монопол върху функцията по наказателно преследване", заявява адвокат Янкулов.