Един български студент по медицина в Германия, който би се върнал
Борис Луканов следва медицина в Германия. Там е вече шест години и заради избори, "които не са изцяло мои". Учи немски език от тригодишен, част е от поколението, чиито родители предпочитат да изпращат децата си в чужбина. "Адски привлекателно ми се струва да изляза от зоната на комфорт, да сменя местоживеенето, да започна самостоятелен живот", казва Борис Луканов. Потвърждава, че образованието в Германия по медицина е по-добро, но познава и немци, които учат медицина в България.
Избира да е акушер-гинеколог, въпреки че началото е било с неврохирургията. Представя си да се върне в България, когато е "по-дебеколож". Пандемията го заварва като стажант в инфекциозен кабинет в Берлин, който се превръща в център за тестване с PCR за коронавирус. Такива в града и досега са само 30 кабинета. Борис Луканов все още не е бил заразен с вируса, спазва мерките, а времето, прекарано в кабинета, приема като ценен урок.
От началото на годината избира да прекара по обменна програма време в Париж, където ще бъде шест седмици в акушеро- гинекологично отделение и шест седмици в спешна помощ. Един от уроците му от кризата е колко е важен здравният мениджмънт. Дали заради това или по-друга причина - записва задочно политически науки и въпреки, че не е успял все още да вземе нито един изпит, вярва, че това ще му е от полза. Представя си, че ще работи в кризисни райони, мечтае и да направи подксаст за сексуалното здраве и образование в България. Ще се опита да премести стажа си от Париж, за да може да доброволства у нас. "Инае доминира желанието ми да се върна в България, когато съм вече утвърден лекар, когато съм по-дебелокож", казва още Борис Луканов. "Дневник" му зададе няколко въпроса за това как е виждал кризата с разпространението на коронавируса от Германия и какво е сравнението с България.
Бихте ли направили коментар за това как се управляваше кризата в България и в Германия. Тук в първия етап, през пролетта, сякаш мерките бяха своевременни и върху здравната система не беше оказан натиск. През есента обаче нещата тръгнаха в друга посока.
- Натиск беше оказан още от самото начало - с редки изключения здравните системи в световен мащаб не бяха подготвени за сблъсъка с подобна пандемия. Ценно време бе изгубено в ранния етап на разпространение поради недобра международна комуникация и подценяване на сериозността на положението от страна на европейските, а и други страни.
В действителност България се справи изключително добре в пролетните месеци, особено предвид окаяното състояние на здравната система. Този начален успех, комбиниран с ниската здравна култура и реципрочно високото ниво на конспиративно мислене, доведе до едно по-непредпазливо поведение в обществото. Негативен ефект оказаха и на моменти хаотичните и неразбираеми наредби, касаещи носенето на маски, работата на нощните заведения, посещението на градски и природни паркове и т.н.
Последвалата серия от политически скандали през лятото тотално срина и без това ниското обществено доверие, което резонира и върху склонността на хората да спазват мерките. Управлението изпадна в пристъп на абсолютен популизъм, пропилявайки възможността за подготовка, която летният сезон предоставяше. Поне по мое скромно мнение не бяха взети и необходимите икономически мерки, които да подкрепят останалите сектори. Правителството тотално абдикира от задълженията, но не и от властта си. Било то с цел да бъдат спечелени симпатиите на гласоподаватели и/или просто от чиста глупост, мерките от началото на есенния сезон бяха в пълен дисонанс с епидемиологичната реалност.
Дори и сега, след достигането на рекордни нива на смъртност, на експертите се наложи едва ли не да увещават властта да удължи срока на епидемичната обстановка до края на януари.
Изходната позиция на Германия в борбата с коронавируса беше коренно различна, но в развитието на пандемията се наблюдават и известни прилики. Вирусът се разпространи значително по-бързо в началото и поради развитите търговски взаимоотношения с Китай, но и покрай ски туризма. Първата вълна бе овладяна с твърда ръка, до голяма степен благодарение на големия ресурс на здравната система, но властта демонстрира и емпатия, иначе отсъстваща в изказванията на повечето световни лидери. До края на лятото ситуацията беше поддържана на едно задоволително ниво, като се търсеше компромис между здравеопазването, икономическия живот и демократичните права.
Темата за свободата, така чувствителна за обединена Германия, бе преекспонирана с цел извличането на политически дивиденти. Поради натиска, наложен върху управлението от крайнодясната, но и от други опозиционни партии, немското правителство въведе със закъснение един неадекватно мек локдаун, чиято неефективност доведе до сегашните високи нива на инцидентност и смъртност. Поради сериозността на ситуацията берлинската клиника "Шарите", която е най-голямата университетска болница в Европа и втори най-голям работодател в столицата, въведе извънреден режим на работа и отмени всички планови операции през периода на празниците.
За съжаление нито България, нито Германия се справиха с предизвикателствата на пандемията.
В България има голям проблем с липсата на достатъчно лекари. Има данни, че много млади хора са избрали да заминат и да работят в чужбина. Как си обяснявате този теч на хора и жива сила?.
- Въпросният теч на жива сила, касаещ и много други сектори освен този на здравеопазването, до голяма степен се дължи на високите нива на корупция и на консервативните политики, превърнали се в емблема на българските власти.
По отношение на лекарите общото ми впечатление е, че въпреки реформите от 2015 г. слабото звено в професионалната реализация продължават да бъдат условията за придобиване на специалност. Ниското заплащане, липсата на стандартизиран план за обучение и шуробаджанащината в подбора на кандидатите са само част от проблемите, за които от години алармират младите лекари.
Редом с тях в чужбина заминават и работят и изключително много български медицински сестри. Абсолютно чудовищно е отношението на властимащите към тази толкова съществена колона на здравеопазването. Нека не забравяме, че в началото на март медицинските специалисти излязоха на безсрочен протест, а исканията им бяха наречени "неизпълними" от тогавашния здравен министър. Две седмици по-късно влязохме в извънредно положение и изведнъж започнаха да се разпределят бонуси. Големият въпрос е какво ще се случи след края на пандемията.
Кой е най-ценният урок на 2020 г.?
- В случай на нужда да действам бързо и решително, но и да бъда искрен относно това, което не знам, не мога и не искам.
Какво ви даде и какво ви отне корона кризата?
- Пандемията ми отне съмнението, които изпитвах относно избора си да запиша задочно политология, и ми даде импулс да следвам мечтите си още по-устремено.
Имаш ли дума или израз, с които може да свържете изминалата година?
- Думата е "заедно" и с нея се надявам да свързвам и идната 2021 година. Първо, пандемията ни напомни, че сме крехка част от единна екосистема, към която е крайно време да подходим като отговорни стопани, а не просто като консуматори.
Второ, освен ускоряващ фактор в разпространението на пандемията свързаността на глобализирания свят се оказа и съществен инструмент в нейното ликвидиране - подчерта се нуждата от межудународна кооперативност в научен и в политически план.
Жизненоважно в борбата срещу коронавируса е да действаме заедно и на национално ниво - всеки съобразно личните и професионалните си отговорности. Ограничаването на разпространението, осигуряването на ясно формулирана научнообоснована информация и изграждането на имунитет чрез ваксинации са процеси, които могат да бъдат осъществени успешно и навреме само и единствено ако работим заедно.
Какво си пожелавате за 2021 година?
- Освен пандемията пожелавам си да пречупим и отровния олигархичен кръг, който е пуснал разсейки в съдебната, изпълнителната и законодателната ни власт. Идват избори и аз смятам, че алтернатива има, да. Надявам се, че гражданите ще защитят правото си на прозрачни демократични избори, като настояват за тяхното сигурно и навременно провеждане - през XXI век би следвало да разполагаме с необходимите за това инструменти.
В началото на разговора споменахте, че искате да работите в кризисни райони...
- Преместването ми в Берлин през есента на 2015 съвпадна с пика на бежанската криза, която застигна Европейския съюз. Измежду пациентите, колегите, а и приятелите, с които последвалите пет години ме срещнаха, имаше и много мигранти. Личният допир с техните истории създаде у мен усещане за отговорност извън националните граници, откъдето се зароди и желанието ми да работя в кризисни райони.
Не съм си представял, че в такъв ще се превърне и България. Всъщност в момента обмислям да прекъсна академичните си планове, за да се включа в борбата с пандемията в България.